Определение № 8931 от 31.08.2017, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….. гр. Варна, 31.08.2017г.

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9739 по описа на ВРС за 2017г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл.109 ЗС на М.М. срещу С.В., Д.В. и Милена Вълкова, за преустановяване на неоснователните действия и бездействия на ответниците, по привеждане и поддържане на ползвания от първия от тях и собствен на втория и третия от тях апартамент №8 в гр.Варна, ул. „Секвоя” №12, с които действия и бездействия ответниците пречат на ищцата да упражнява спокойно и в пълния обем правото й на собственост върху ситуирания на долния етаж, под ап.8, апартамент №6 в гр.Варна, ул. „Секвоя” №12. Кумулативно са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответниците, за заплащане на обезщетение за причинени от твърдяното им неправомерно поведение имуществени вреди в имота на ищцата и морални такива у нея.

Правната доктрина, водещата част от съдебната практика и настоящият съдебен състав поддържат разбирането, че искът по чл.109 ЗС е един от четирите класически вещни искове, заедно с тези по чл.108 ЗС, чл.124, ал.1 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР, защото всеки от тях защитава вещно материално право. Съгласно чл.69, т.2 ГПК цената на искове за защита на правото на собственост или на други вещни права съвпада с данъчната оценка на спорното вещно право. Ето защо негаторният иск е оценяем, собразно данъчната оценка на вещното право на ищеца (така и Определение №90/12.05.2014г. по гр.д.

№1615/2014г., 2-ро ГО на ВКС; Определение №128/10.04.2012г. по гр.д.

№28/2012г., 1-во ГО на ВКС; Определение №99/27.03.2013г. по гр.д. №2018/2013г., 2-ро ГО на ВКС; Определение №314/2.12.2013г. на ВКС по гр. д. №7066/2013г., 2-ро ГО на ВКС и много други).

От друга страна съгласно чл.104, т.3 ГПК исковете за собственост и други вещни права с цена над 50 000лв. за родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция. Видно от представеното в случая удостоверение, данъчната оценка на имота на ищеца възлиза на 56 484.40лв., поради което тази стойност е цената на вещния иск и следователно последният е родово неподсъден на ВРС. А това налага прекратяване на производството пред сезирания ВРС и изпращане на делото пред съответния Окръжен съд.

Този извод не се разколебава от кумулативно съединените осъдителни искове за вреди в размери под 25 000лв., защото съгласно императива на новия чл.104, т.6 ГПК (ДВ бр.50/03.07.2015г.), на Окръжен съд като първа инстанция са подсъдни всички искове, независимо от тяхната цена, съдединени в една искова молба с иск, родово подсъден на Окръжен съд като първа инстанция, което потвърждава формирания краен извод относно подъдността.

Поради изложеното производството следва да бъде прекратено изцяло и изпратено на родово компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 и чл.118, ал.2 ГПК.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9739 по описа на ВРС за 2017г., на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.

ИЗПРАЩА на Окръжен съд – Варна гр.д. № 9739 по описа на ВРС за 2017г., по компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………