Решение № 2754 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2754 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100509986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба на ищеца “Р.Ш.Б.” ЕАД срещу решение № 3023/27.02.2023 г. по гр.д. № 10062/2022 г. на Софийски районен съд, 165 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от “Р.Ш.Б.” ЕАД срещу ответника К. Г. С. осъдителни искове за следните суми: 9 162.54 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди на отдаден под наем л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******, изразяващи се в повреди по кора, основа и греда на предна броня, греда на преден мост, предна маска и предпазни кори на двигателя, датчик за челен удар, клапи за входящ въздух на предната броня, увреждане на спици и вентили на джантите, щети по охладителната система и разходи по монтаж/ демонтаж и ремонт; 1 000 лв. - неустойка за изгубен или повреден заряден кабел по т.1 от списъка на неустойки към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г., л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******; 60 лв. - неустойка за допуснат безпорядък вътре в л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № ******* по т.5 от списъка на неустойките към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г.; 600лв.

- неустойка за неинформиране или несвоевременно информиране на наемодателя и/или компетентните органи при инцидент с л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № ******* по т.9 от списъка на неустойките към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г., както 180 лв. - сбор от неустойки по чл. 4.16 от Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г., всяка на стойност 60 лева, 1 за осъществени разноски за ангажиране на административен капацитет на наемодателя във връзка с горните договорни нарушения, като неоснователни.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с изготвянето на доклада по делото, събирането и тълкувателно на ангажираните доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за недоказаност по основание на предявените претенции за обезщетение за вреди и договорни неустойки във връзка с наетия от ответницата л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******. По изложените аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и цялостно уважаване на предявените искове, като намира същите за изцяло доказани. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – К. Г. С. не подава отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

В останалата му част, с която предявените от “Р.Ш.Б.” ЕАД срещу ответника К. Г. С. искове за заплащане на суми за договорни неустойки във връзка с неизпълнение на задължения по договор за наемане на друг лек автомобил - “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******, са уважени като основателни, решението на първоинстанционно съд е влязло в сила като необжалвано от заинтересованата страна.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установена следната, релевантна за спора пред въззивния съд, фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от “Р.Ш.Б.” ЕАД срещу ответника К. Г. С., с която са предявени кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за вреди, нанесени от ответницата върху нает от нея електрически автомобил “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******, както и за заплащане на договорни неустойки във връзка с неизпълнението на конкретни задължения по така сключения договор за наем.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответницата лекия автомобил, като в нарушение на договорните задължение, същият е използван за офроуд шофиране, в резултат на което са му нанесени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по кора, основа и греда на предна броня, греда на преден мост, предна маска и предпазни кори на двигателя, датчик за челен удар, клапи за входящ въздух на предната броня, увреждане на спици и вентили на джантите, щети по охладителната система. Повредите били отстранени от наемодателя, за което той заплатил сумата от 9162.54 лв., поради което предявява иск за заплащането й от С..

Твърди се, че автомобилът е изоставен от ответницата извън гр.

София, край с. Владая, за което самата тя подала уведомление до наемодателя чрез електронното приложение, но не уведомила органите на реда, поради 2 което, по силата на постигнатите договорености, дължи неустойка в размер на 600 лева по т.9 от списъка на неустойките към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г.,

Посочва се, че служител на ищеца е намерил превозното средство сутринта на 01.05.2020 г. в гореописаното увредено състояние, като констатирал, че и зарядният му кабел е скъсан, тъй като е използван в опит да бъде изтеглен автомобила от калта, в която е затънал. Заради повредения заряден кабел ищецът претендира да му бъде заплатена договорна неустойка по т. 1 от Договора в размер на 1000 лева, а заради констатирания безпорядък - неустойка по т.5 от списъка в размер на 60 лева.

Във връзка с всяко едно от гореописаните нарушения ищецът претендира и неустойки в общ размер на 180 лв., представляващи сбора от неустойки по чл. 4.16 от Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г., всяка на стойност 60 лева, за осъществени разноски за ангажиране на административен капацитет на наемодателя във връзка с горните договорни нарушения.

За установяване на горните обстоятелства, изложени в исковата молба, пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, а пред въззивния съд е изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Не е спорно между страните и се установява от представената към исковата молба разпечатка на хартиен носител, че страните по настоящия спор са сключили от разстояние - по електронен път, Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 28.04.2020г. чрез интернет страницата на “spark.bg”, по силата на който договор, ищецът е предоставил за временно ползване на ответницата на 01.05.2020г., в 00:27 ч. електрически лек автомобил “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № *******.

Видно от приложимите към договора Общи условия, с които ответницата се е съгласила, полагайки електронния си подпис, отдадения за временно ползване автомобил не следва да се използва за “оф-роуд шофиране” - чл. 5.3.2 от Общите условия.

Установява се от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - разпечатки от компютърното приложение за наем на автомобили, че л.а. “Хюндай”, модел “Кона”, рег. № ******* е бил нает от ответницата К. С. и на 01.05.2020г., в 00:27 ч. е започнала неговото управление. В 07:57 на същия ден наемателката е изпратила съобщение чрез онлайн платформата до наемодателя с текст “Затъна в гората на посочената локация”.

Видно от приложената карта, отразяваща движението на автомобила, съгласно вградената му по GPS система, курсът е приключен на локация в близост до с. Владая, извън пътните очертания.

От приложеното на л. 75 от първоинстанционното дело известие, изпратено в приложението “spark”, служител на ищеца И.Г.К. е открил автомобила по посочените координати и в 16:12 часа е изпратил съобщение със следния текст: “Автомобилът е изоставен отворен с ключ и документи в него във Витоша. Кабелът за зареждане е сксан. Множество щети”.

3

Към съобщението е приложен и снимков материал, от който се установява, че зарядният кабел е скъсан на няколко парчета, подът на автомобила е зацапан с кал, автомобилът е затънал и има видими увреждания по предната си част.

От изгответната и приета пред въззивния съд съдебна автотехническа експертиза се установява, че автомобилът, отдаден през платформата “spark”, е снабден с GPS система, която проследява движението му. Посочено е, че е налице причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба щети и управлението на лекия автомобил по черен път, което е довело до затъването му в коловози от кал и увреждането му.

Установява се от представените писмени документи /фактура и платежно нареждане/, както и от изготвената експертиза и от проведения в съдебно заседание разпит на вещото лице, че констатираните щети по кората, основата и гредата на предна броня, гредата на преден мост, предната маска и предпазните кори на двигателя, датчика за челен удар, клапите за входящ въздух на предната броня, увреждането на спици и вентили на джантите, щетите по охладителната система, както и разходите за монтаж и демонтаж и труд са на стойност 9162.54 лв., съобразно пазарната цена на официалния сервиз на марката.

От приложеното по делото платежно нареждане се установява, че на 31.08.2020 г. ищецът е заплатил горепосочената сума от 9162.54 лева по сметка на “И.К.К.” ЕАД. В основанието на превода и в издадените от сервиза фактури се установява, че същите касаят щети именно по процесния лек автомобил с рег. № *******.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По конкретно релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

По искът с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно легалната дефиниция в чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, 4 т.10 от Регламент ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис представлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.

Гореизложеното води до извод, че като електронен подпис следва да бъде приета всяка информация в електронна форма, която позволява еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на адресата. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

В конкретния случай, в представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор, е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис.

С оглед на горното следва да се приеме, че с попълването на лични данни в заявление на интернет сайта на ищеца, като три имена, ЕГН, адрес, електронна поща и тел. номер и потвърждаването на ОУ на ищеца, ответницата е станала страна по правоотношение от разстояние по смисъла на ЗПФУР, с предмет: отдаване под наем на електрическо превозно средство.