Решение № 1250 от 23.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330203001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0333 – 000337 от 23.04.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Н. Д. Т. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

С жалбата се поддържат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представени списък и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1030-000114/21.02.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, на жалбоподателя Т. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП заповедта, с която се прилагала принудителната административна мярка, се ползва с предварително изпълнение.

Препис от заповедта бил връчен лично на жалбоподателя Т. срещу разписка на 05.03.2025 г.

Жалбоподателят оспорил по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП пред съда връчената му ЗППАМ № 25-1030-000114/ 21.02.2025 г., като депозирал жалба срещу същата на 19.03.2025 г. с искане за цялостната й отмяна.

По така подадената жалба било образувано адм. дело № 704/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С Решение № 4124/07.05.2025 г. , постановено по цитираното дело била отхвърлена жалбата на Т. срещу процесната ЗППАМ. Решението като окончателно влезнало в сила към датата на постановяването му.

Въпреки така издадената и надлежно връчена ЗППАМ, на 17.03.2025 г., в 08,39 ч. в град Перущица, по ул. „Цар Калоян“ жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, собственост на Д.Н. Т. от гр. ***, в посока на движение от юг към север. Тоест, 2 жалбоподателя управлявал МПС по времето на действие на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС.

По същото време свид. Т. – мл. автоконтрольор към РУ Стамболийски, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение, съвместно със свой колега. Свид. Т. подал сигнал за спиране и след като Т. спрял, полицейските служители пристъпили към извършването на проверка. В хода на същата, полицейските служители направили справка с РСОД при която установили, че жалбоподателят управлява МПС след като СУМПС му е отнето и иззето с връчена ЗППАМ № 25-1030-000114 от 05.03.2025 г., издадена по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки.

На място и за така констатираното нарушение свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3795814 срещу жалбоподателя Т., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, изрично отбелязвайки, че няма възражения. От същия били снети и нарочни писмени обяснения в които признавал извършването на вмененото административно нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Т., като намира същите за добросъвестно дадени, логични, последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Съдът кредитира и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие, надлежно приобщени към 3 доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя. За формиране на изводите си от фактическа страна съдът съобрази и публично достъпното Решение № 4124/07.05.2025 г. постановено по адм. дело № 704/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, което се ползва със сила на присъдено нещо.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, в присъствие на жалбоподателя и свидетел. Предявен е на Т., който го е подписал без възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Т. е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. От обективна страна на 17.03.2025 г., в 08,39 ч. в град Перущица, по ул. „Цар Калоян“ жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, собственост на Д.Н. Т. от гр. ***, в посока на движение 4 от юг към север., след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Датата на извършване на нарушението, не е спорна между страните и се установява по делото от показанията на свид. Т., който е очевидец. По несъмнен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя Т.. Не се оспорва, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила към момента на проверката. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на нарушителя по управление на моторно превозно средство. За да е съставомерно деянието, от обективна страна то трябва да е осъществено при специфична обстановка, описана в някоя от различните хипотези по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В настоящия случай доказва се, че към момента на управлението на автомобила от страна на жалбоподателя същият е имал издадено СУМПС с № 286556272, което му е иззето с връчването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000114 на 05.03.2025 г.

Установява се още, че правното основание за издаване на Заповедта е чл. 171, т. 4 от ЗДвП, а фактическото основание е фактът на загубата на всички контролни точки на жалбоподателя като водач и неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена на 21.02.2025 г., а деянието е извършено на 17.03.2025 г., когато тя все още е пораждала действие (на основание допуснатото по силата на закона и неоспорено от жалбоподателя предварително изпълнение). Следователно от обективна страна жалбоподателят е управлявал автомобил, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. С това му поведение нарушението е довършено от обективна страна, тъй като то е формално и не се изисква настъпването на определен вредоносен резултат.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е виновно извършено деяние, като по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН в случая приложими са както умишлените, така и непредпазливите форми на вината.

Тъй като отговорността на дееца е ангажирана за формално нарушение, т.е. такова, което не включва в състава си настъпването на определени вредоносни последици, то от субективна страна достатъчно е нарушителят да формира познание за проявлението на признаците от състава на нарушението и за обективните свойства на деянието си. Изхождайки от този критерий, съдът приема, че деянието на жалбоподателя е извършено виновно и при форма на 5 вината пряк умисъл.

Обективната страна на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, включва следните съставомерни признаци:

1. управление на моторно превозно средство;

2. наличие на издадено СУМПС на нарушителя и

3. приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС на водача.

Съдът приема за доказано по делото, че към момента на извършване на деянието си жалбоподателят Т. е формирал съзнание за осъществяването на всяко от тези обстоятелства. На първо място, като лице с нормално развита психика той е бил наясно, че привеждайки процесния товарен автомобил в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и боравейки с уредите му за управление, осъществява дейност по управление на моторно превозно средство. Бил е наясно и че има издадено СУМПС, като до 05.03.2025 г. то се е намирало в негова фактическа власт, а на тази дата го е предал на органите на МВР, при връчване на посочената по – горе ЗППАМ.

Накрая, към момента на нарушението /17.03.2025 г./ жалбоподателят е бил наясно с факта на издадената Заповед за прилагане на ПАМ за отнемане на свидетелството му за управление на МПС, както и с нейното съдържание, тъй като препис от заповедта му е връчен лично на 05.03.2025 г., т.е. преди датата на нарушението. Всичко изложено се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и собственоръчно изложените от Т. обяснения, приложени към АНП. Следователно, когато на 17.03.2025 г. жалбоподателят е предприел управлението на автомобила, той е съзнавал, че всички факти от състава на нарушението са осъществени, но въпреки това е извършил деянието си.

Съгласно приложената санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /в редакцията към датата на нарушението/ на водача е забранено да управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Законът въвежда задължение за водач, чието СУМПС е отнето с издаването на ЗППАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, да се въздържа от управлението на моторни превозни средства, а именно това е извършил жалбоподателят, съзнавайки за факта на издадената ЗППАМ, която му е лично връчена близо две седмици преди деянието.