Решение № 24 от 04.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова в присъствието на прокурора Р. Г. С. М. Д. М. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100106260 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І-во ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

По изложените в искова молба обстоятелства ищецът Ц. В. Д. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Х. Х.-САК е предявил срещу Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл. І-во ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 75 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и подържано обвинение за престъпление по чл.172а от НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и сумата от 1 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, включващи заплатените адвокатски хонорари за защита в досъдебна фаза и съдебното производство, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 03.06.2019г. - влизането в сила на Присъда постановена по н.о.х.д. № 22278/2013г., по описа на СРС, НО, 97 с-в до окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените в исковото производство разноски.

Наведени са твърдения, че срещу ищеца е водено незаконосъобразно наказателно производство, приключило с влизане в сила на оправдателно присъда, от което са му причинени вреди подлежащи на обезщетяване.

1

Ищецът твърди, че е собственик на фирма „К.-**“ ЕООД, с предмет на дейност: производство на електрическа енергия, продажба на електрическа енергия, вътрешна и външна търговия /импорт, експерт и реекспорт/, производство на стоки и услуги, производство, изкупуване, преработка, съхранение и реализация на селскостопанска продукция, промишлени стоки и предмети на бита, както и извършване на всякаква дейност, която не е забранена от закона. Сочи се, че на 01.10.2011г. представляваното от ищеца дружество „К.**“ ЕООД сключило договор за съвместна дейност с „Г.С.С.“ ООД. За нуждите на фирмата бил ползван магазин за офис консумативи с адрес: гр. София, ул.

„****.

Твърди се, че на 03.10.2011 г., във връзка е подаден в 05 РУ - СДВР сигнал вх.

№ 33760 от 26.09.2011г. от „А.К.“ ООД, юридически представител на Сдружение на издателите на бизнес софтуер /СИБС/ за територията на Република България, че фирма е адрес: гр. София, ул. „**** се занимава е продажба на компютърни системи, инсталирани на тях нелегитимни копия от компютърни програми, е извършена проверка от органите на 05 РУ - СДВР на посочения адрес. С протокол за доброволно предаване от същата дата ищецът доброволно е предал - персонален компютър без сериен номер в сива кутия, лаптоп серия CNV5422B2Y, персонален компютър, черен на цвят без сериен номер, гаранционна карта № 0000016888/19.09.2011г., приемо-предавателен протокол към гаранционна карта № 183402/19.09.2011 г. и копие на трудов договор на ищеца с „Г.С.С.“ ООД.

Твърди се, че с постановление на разследващ полицай по досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ - СДВР от 04.07.2012 г., прокурорска преписка № 45915/2011г., Ц. В. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 03.10.2011г. , в гр. София, ул. „****, в магазин на фирма „Г.С.С.“ ООД е възпроизвел /инсталирал и съхранил в паметта на настолна асемблирана компютърна система/ и разпространил /предоставил за продажба на клиент А.К.К./ обект на авторско право - компютърни програми -„Windows 7 Ultimate“, с носител на авторското право „Microsoft Corporation“, Microsoft Office Professional Edition 2003, c носител на авторското право „Microsoft Corporation“, без необходимото по закон /Закон за авторското право и сродните му права/ съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години и глоба до пет хиляди лева.

С протокол от 14.08.2012г. материалите по разследването са предявени на Ц.

Д. в присъствието на адвокат, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

2

Сочи се, че обвинителният акт е внесен в Софийски районен съд на 30.12.2013г. и въз основа на него е образувано н.о.х.д. № 22278/2013 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 97-ми състав. Твърди се, че с присъда от 23.10.2017г. по н.о.х.д.

№ 22278/2013г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, Ц. Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК. Сочи се, че оправдатебната присъда е влязла в сила на 03.06.2019г.

Наведен е довод, че общият срок на наказателното производство срещу ищеца от образуването на досъдебното производство до влизане в сила на постановената присъда е с продължителност от 7 години и 8 месеца и 7 дни, считано от 03.10.2011г. до 10.06.2019г. и включва времето от образуване на досъдебното производство, провеждането му и разглеждане на делото от първоинстанционния и въззивния съд. През този период били извършени редица процесуални действия с участието на Ц. Д.. Д. бил разпитван три пъти в досъдебната фаза. В хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 22278/2013г. на СРС, били проведени 13 отркити съдебни заседания в периода от 01.10.2014г. до 04.10.2017г., в които подъдимия Д. е взел участие лично и не е дал повод да отлагане на делото.

Ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижението да бъде смятан за участник в извършването на престъпление, потиснатост и тревожност от неизвестния изход от делото и възможността да бъде осъден за престъпления от общ характер, угнетяващо чувство, че е несправедливо обвинен. Пострадали неговата чест и достойнство. Накърнени са и отношенията му с неговите близки и познати. Дългият период на наказателното производство е способствал допълнително името му в обществото и професионалните среди да бъде дискредитирано. Наказателното производство довело до редица неприятности в професионален план за Ц. Д., което е намерило пряко изражение в намаляване на приходите на представляваната и управлявана от него фирма.

Опасявал се е също, че може да бъде лишен и от необходимите му средства за съществуване и за грижа за семейството му. Наказателното производство е причинило на ищеца стрес и притеснения за бъдещето, както и несигурност за настоящето му. Твърди се, че Ц. Д. се чувствал злепоставен пред своите служители, пред екипа му, който е следвало да ръководи. Чувствал се злепоставен и унизен и пред семейството си, приятелите си и като цяло пред обществеността.

Твърди, че на 01.04.2021г., след осъществен преглед е поставена диагноза „паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/.

3

Твърди се, че ищецът понесъл също и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорар от 300лв. за защита в досъдебното производство и адвокатско възнаграждание от 800 лв. за защита в съдебна фаза, като това е отразено в договори за правна защита от 14.08.2012г. и от 01.10.2014г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, в който предявените искове са оспорени по основание и размер. В отговора се твърди, че по отношение на ищеца е била взета най-леката възможна мярка за неотклонение, а именно - "Подписка". Твърди се, че спрямо ищеца не са наложени каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда спрямо обвиняемото лице, а самото наказателно производство на досъдебна фаза е протекло в сравнително кратки и разумни срокове - около една година, които обстоятелства практически не са довели до сериозни ограничения и негативни промени в обичайния начин на живот.

Ответникът оспорва описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка. Времетраенето на наказателното обвинение на досъдебната фаза на процеса, е било в рамките на около една година - т.е. касае се за кратък и разумен срок, като последвалото известно забавяне се е получило на съдебна фаза, за което Прокуратурата не следва да отговаря. Наведено е възражение за прекомерност на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Х. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание Прокуратурата на Р България, чрез прокурор М. от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищецът Ц. Д. през 2011г. бил едноличен собственик на капитала на „К.-**“ ЕООД, с предмет на дейност: производство на електрическа енергия, продажба на електрическа енергия, вътрешна и външна търговия /импорт, експерт и реекспорт/, производство на стоки и услуги, производство, изкупуване, преработка, съхранение и реализация на селскостопанска продукция, промишлени стоки и предмети на бита, както и извършване на всякаква дейност, която не е забранена от закона.

4

Не се спори, че на 01.10.2011г. „К.-**“ ЕООД сключило договор за съвместна дейност с „Г.С.С.“ ООД, като за нуждите на фирмата бил ползван магазин за офис консумативи с адрес: гр. София, ул. „****. /л.51-л.53 от приложеното ДП-ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№45915/2011г. на СРП/ Не е спорно, като се установява от приложеното досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ – СДВР, че на 03.10.2011 г. в офиса на фирмата на ищеца е извършена проверка от органите на 05 РУ - СДВР на посочения адрес по сигнал от 26.09.2011г. подаден от А.К., че фирма е адрес: гр. София, ул. „**** се занимава е продажба на компютърни системи, инсталирани на тях нелегитимни копия от компютърни програми ./л.5 от досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№45915/2011г. на СРП/

С протокол за доброволно предаване от 03.10.2011г. Ц. Д. доброволно е предал на разследващия орган - персонален компютър без сериен номер в сива кутия, лаптоп серия CNV5422B2Y. / л.15 от досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№45915/2011г. на СРП/

Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 04.07.2012г. по досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ - СДВР, че на същата дата Ц. В. Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че: на 03.10.2011г., в гр. София, ул. „****, в магазин на фирма „Г.С.С.“ ООД е възпроизвел /инсталирал и съхранил в паметта на настолна асемблирана компютърна система/ и разпространил /предоставил за продажба на клиент А.К.К./ обект на авторско право - компютърни програми -„Windows 7 Ultimate“, с носител на авторското право „Microsoft Corporation“, Microsoft Office Professional Edition 2003, c носител на авторското право „Microsoft Corporation“, без необходимото по закон /Закон за авторското право и сродните му права/ съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс ./л. 129 от досъдебно производство ЗМ 15193/2011 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№45915/2011г. на СРП/

С постановлението за привличане на обвиняем, на 04.07.2012г. по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Обвинителен акт по повдигнато обвинение срещу Ц. В. Д. за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс е изготвен от СРП на 17.12.2013г. и внесен на 30.12.2013г. в Софийски районен съд, като въз основа на него е образувано НОХД № 22278/2013г. по описа на СРС, НО, 97 състав. С разпореждане от 12.08.2022г. на съдията – докладчик по НОХД № 22278 /2013г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 01.10.2014г. /л.20 от делото/ С разпореждането на съдията – докладчик по НОХД № 22278/2013 г. на СРС е потвърдена взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“.

5

Видно от приложеното НОХД № 22278/2013г. по описа на СРС, НО, 97 състав в хода на съдебното производство са насрочени и проведени общо 13 /тринадесет/ открити съдебни заседания в периода от 01.10.2014г. до 23.10.2017г., на които ищецът се е явявал лично.