Решение № 1466 от 02.07.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1466

Гр. Пловдив, 02.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение,

І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 718 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.215, във връзка с чл.178 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на Й.Г.А., ЕГН **********

***, чрез адвокат Е.К. с адрес: *** против Заповед № РД-09-247/18.02.2019 год. на Кмета на Община „Марица“, с която на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1,т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: “Жилищна сграда“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица“, област Пловдив, общинска собственост съгласно Акт № 61/15.12.2003 год., вписан в Служба по вписвания - Пловдив, както и е наредено в 3 - дневен срок от връчване на заповедта, ръководителят на КЕЦ „Раковски“ да прекъсне захранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя на „В и К“ ЕООД да прекъсне захранването.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неоснователност и немотивираност на оспорения административен акт. Твърди се, че сградата, предмет на обжалваната заповед е построена от жалбоподателя преди повече от 20 години, което не е взето под внимание от общинската администрация. Строена е съгласно българският държавен стандарт, като години са заплащани такса смет и сметки за ток и вода. Поддържа се още, че построената през периода 1980г.-1990г. сграда е търпим строеж по смисъла на закона, безопасен е, не представлява опасност, не заплашва хигиената и спокойствието на гражданите. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия на Й.А., като последния няма друг жилищен имот или възможност да строи. Твърди се в жалбата, че с издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайна на кореспонденция. Следвало е първо да се предостави на лицата, обитаващи обособени ромски квартали друг подслон, а след това да се премахват незаконните строежи.

По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на Заповед № РД-09-247/18.02.2019г. като незаконосъобразна.

Ответникът – Кметът на община Марица, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложените оплаквания и събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед и възложител на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез пълномощник на жалбоподателя на 06.03.2019 г. и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Със Заповед № РД-09-247/18.02.2019г. на

Кмета на Община „Марица“, издадена на основание чл.178,ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.223,ал.1,т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: “Жилищна сграда“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на с.Войводиново, община „Марица“, област Пловдив, общинска собственост съгласно Акт №61/15.12.2003г., вписан в Служба по вписвания-Пловдив, както е и наредено в 3-дневен срок от връчване на заповедта ръководителят на КЕЦ „Раковски“ да прекъсне захранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя на „В и К“ ЕООД да прекъсне захранването с вода.

Установява се от КА №29/08.02.2019г., че служители при Община „Марица“, осъществяващи контрол по строителството, са извършили проверка на строеж, представляващ:“Жилищна сграда“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на с.Войводиново, община „Марица“, област Пловдив.

Имотът е общинска собственост, което е видно от представения към административната преписка Акт № 61 за частна общинска собственост № 61/ 15.12.2003г.

Установено е, че строежът е собственост на

Й.Г.А., който го ползва без основание, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред, в отклонение на чл.178,ал.1 от ЗУТ.

Проверката е извършена в присъствие на жалбоподателя.

Строежът представлява сграда на един етаж, с размери 8,00 м/4,00 м. и с височина 2,60м., изпълнен с тухлени стени, стаманобетонови колони и греди. Покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Строежът е V категория.

Така констатираните нарушения на разпоредбата на чл.178 от ЗУТ във връзка с чл.177 от ЗУТ, описани в КА са основание за започване на административно производство по реда на чл.178,ал.6 от ЗУТ за забрана ползване на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода и пр.

КА №29/08.02.2019г. е съобщен на извършителя по реда на §4,ал.2 от ДР на ЗУТ.

Последвало е възражение вх.№

ЖС-28/15.02.2019г. от Й.Г.А.. Към същото жалбоподателят не е представил доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация.

Последвало е издаването на оспорената Заповед

№РД-09-247/18.02.2019г. на Кмета на Община „Марица“.

Към жалбата във връзка с твърденията, че за Й.Г.А. изпълнението на заповедта ще причини значителни и трудно поправими вреди, не са представени доказателства. Не са налице даже и твърдения. Пространно са изложени доводи за незаконосъобразността на заповедта, тъй като същата е издадена при нарушение на ЕКЗПЧОС и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства касаят собствеността на имота и устройствения му статут в ОУП на с.Войводиново. Въпроси, които не са спорни между страните, а представените писма и протокол са неотносими към предмета на делото. Дали процесният строеж е с прекъснати водоснабдяване и електрозахранване – е факт, който е ирелевантен към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед.

Единственият релевантен факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, посредством надлежни писмени доказателства, е въвеждането в експлоатация на процесния строеж.

От жалбоподателят не бяха представени доказателства за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, макар че съдът е изпълнил служебното си задължение да даде такива указания на страната още с разпореждането за насрочване на делото в открито заседание. Процесуалният представител на жалбоподателя изрично заяви в съдебното заседание, че няма искания по доказателствата.

Съдът служебно е назначил съдебно-техническа експертиза, при първоначален депозит, вносим от жалбоподателя, което към последното съдебно заседание не е сторено и експертизата е заличена.

Следва да бъде приет за безспорно установен фактът, че процесният строеж не е въведен в експлоатация съгласно изискването на чл.178, ал.1 ЗУТ. Следователно страните нямат спор по фактите.

Спорът е относно правилното приложение на закона.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Заповедта е издадена от компетентен орган, във формата на мотивирана заповед, при спазване на процедурата, предвидена в нормата на чл.178, ал.6 ЗУТ, след съставяне на констативен акт и при правилно приложение на материалния закон, като е съобразена и целта на закона – да не се допуска ползване на строежи, за които не е установено по законоустановения ред, че са безопасни за ползване.

Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че процесният строеж е търпим. В тази насока не са представени и не са събрани никакви доказателства, а е налице само голословно твърдение от страна на жалбоподателя. Освен това, търпимостта е ирелевантен за настоящия спор факт, защото макар съгласно § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по смисъла на тези норми строежи да не подлежат на забрана за ползване, в настоящия случай забраната за ползване е следствие от нарушаването на изискванията за въвеждане на строежите в експлоатация и на императивните изисквания на чл.175 и сл. от ЗУТ към възложителя за изготвяне на надлежната документация при завършване на строежа и извършването на конкретни действия по въвеждането му в експлоатация.

Както се каза, фактът, че процесният строеж не е въведен в експлоатация по законоустановения ред е безспорно доказан в настоящия случай. Съгласно чл.177, ал.1 ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл.168, ал.6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл.175, ал.5. В настоящия случай строежът е пета категория. Съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал.2, което удостоверение се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението след проверка на комплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.

Тези изисквания в случая не са били спазени.

За процесния строеж няма издадени строителни книжа, нито е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тези констатации на работната група и на административния орган не са оспорени от жалбоподателя, нито са представени доказателства, които да ги оборват. Следователно безспорно е установено наличието на хипотезата на чл.178, ал.1 ЗУТ, при която административният орган няма друга възможност, освен да издаде заповед за забрана на ползването на строежа, защото нормата е императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност. Той няма правната възможност да извърши друго действие или да издаде административен акт с друго съдържание.

От друга страна, целта на тези изисквания е да не се допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване и обитаване строеж. В случая се касае за неприет по установения ред строеж, чието ползване е рисковано и само по себе си може да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя и за третите лица.

Обстоятелството, че жалбоподателят живее от много години в сградата, не обосновава друг извод, още повече, че той като извършител на строежа носи отговорност за извършването му в съответствие със законовите изисквания и за въвеждането му експлоатация по законоустановения ред и не може от собственото си противоправно поведение да черпи благоприятни за себе си последици. В този смисъл ирелевантни са оплакванията за нарушение на чл.8 ЕКПЧ и е некоректно позоваването на цитираната в жалбата практика на Европейския съд по правата на човека. Забраната за ползване/достъп до невъведен в експлоатация обект е въведена с оглед защита интересите както на самото лице, ползващо обекта, така и на трети лица, доколкото самото ползване на неприета по установения ред сграда носи риск само по себе си, от което следва че тази мярка на вътрешното законодателство не е непропорционална.

Забраната за ползване и достъп съответства на вътрешното право, като мярката е предвидима – лицата да са знаели или е трябвало да знаят какво ги очаква, в хипотеза на ползване на чужд недвижим имот (общинска частна/публична собственост), в който е изпълнен строеж, обитаван без да е въведен в експлоатация. Доколкото целта на закона е да не се допуска ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред, което изначално представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в случая не противоречи на целта. Намесата е осъществена при условията на Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и не е непропорционално, с оглед данните от преписката.