Определение № 20054 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20054 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100509299 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 259795/19.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от ищеца П. Б. С. срещу определение № 28777/07.08.2026 г. по гр.д. № 7099/2026 г. на СРС, 27-ми състав, с което е върната исковата молба подадена срещу „Софийска вода“ АД.

Частната жалбоподателка намира обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и съдебната практика. Твърди, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск за последващата втора частична претенция за сумата от 1250 лв., както и че за размера на цялото вземане е формирана сила на пресъдено нещо с влизането в сила на решението от 24.06.2025 г. по гр.д. № 62774/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е признато, че П. Б. С. не дължи на ответника сумата от 1250 лв., представляваща част от общо задължение от 4677,09 лв. поради изтекла погасителна давност. Сочи, че постановеното решение не разрешава въпроса дали останалата част от вземането е погасена по давност или не. Позовава се на съдебната практика, че при предявен втори по ред частичен иск, след първоначално уважен такъв поради изтекла давност, ефектът на давността не обхваща непредявената част. Излага съображения, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се изчерпват с предмета на делото. В последващ исков процес е недопустимо да се повдигат въпроси за основанието и правната му квалификация, но това не означава, че искът е недопустим. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба от П. Б. С. срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1250 лв., която е част от 4677.09 лв., начислени и претендирани по клиентски № 1005470918 за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“, ул. ****. В исковата молба е посочено, че предявената част от процесното вземане е различна от тази, предмет на гр.д. № 62774/2024 г. на СРС, 50-ти състав. От ищеца е представен препис от влязло в сила решение № 12345/24.06.2025 г. по гр.д. № 62774/2024 г. на СРС, 50-ти състав, с което е признато за установено, че П. Б. С. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1250.00 лв. – част от парично вземане в общ размер 4677.09 лв., представляваща разпределена сума по чл. 59, ал. 7, т. 3 от ОУ на „Софийска вода“ АД –старо салдо по партида кл. №1003028258 с титуляр Д.С.Л., вр. партида кл.

№1005470918, с титуляр П. Б. С., по фактура № 113378652/18.04.2022 г. за неплатена доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“, ул. ****, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното определение № 28777/07.08.2026 г. по гр. д. № 7099/2026 г. на СРС, 27-ми състав, за да върне искова молба с вх. № 84679/17.03.2026 г., подадена от ищцата П. Б. С. срещу „Софийска вода“ АД и да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че силата на пресъдено нещо разпростира действието си и за непредявената част, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем, като се е позовал на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК.

Обжалваното определение е редовно връчено на ищеца, което е удостоверено по надлежния ред на 13.08.2026г.

При така установеното от фактическа страна, този въззивен състав приема следното от правна страна:

Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявена е от лице с правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение с което предявеният иск е приет за недопустим и е върната исковата молба.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Спорът е дали съществува за ищеца правен интерес от предявяване на следващ установителен иск за друга част от вземането по което има произнасяне с влязло в сила съдебно решение.

Въззивният съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в решение № 486 от 14.07.2026 г. по гр. д. № 4483/2025 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О., с което е прието, че според т. 2 от Тълкувателното решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато частичният иск бъде уважен, предмет на СПН е съдебно предявената част от вземането. Непредявената част от вземането не е съдебно проверена и относно нея СПН не може да се разпростре. Т.е. възможно е претенцията на ищеца за останалата 2 част от вземането да е неоснователна. В тази хипотеза в своята съвкупност двете решения биха отразили действителното правно положение, като едно единствено решение, с което искът би бил частично уважен и частично отхвърлен. Когато обаче частичният осъдителен /или положителен установителен/ иск бъде отхвърлен като неоснователен, СПН обхваща цялото вземане. Това е така защото самият ищец твърди, че вземането му не се ограничава със съдебно предявения размер, а съществува при по-голям размер. Невъзможно е да съществува материалноправно положение, при което едно и също вземане може да не съществува в по-малък размер, а да съществува в по-голям размер. Затова съдебното решение, което отрича, че вземането съществува в предявения от ищеца размер, който е по-малък от претендирания, същевременно отрича съществуването на вземането и за останалата твърдяна част от него. Всяко присъждане на разликата предпоставя пререшаване на спора, който вече е решен със СПН.

В правната теория и в съдебната практика е изяснено, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване – страната, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна отговаря на действителното правно положение. Уважаването на отрицателния установителен иск по съществото си се приравнява на отхвърляне на положителен установителен иск, и обратно. Това разбиране следва да бъде съобразено и в хипотеза на частичен отрицателен установителен иск касаещ вземането. Защитата, която ищецът - длъжник по такъв иск търси и може да получи, е същата която може да получи при отхвърляне на положителен установителен /или осъдителен/ частичен иск. При отхвърляне на частичния иск със СПН, се установява несъществуване на вземането за целия му размер. Т.е. защитата която ищецът би получил с уважаването на частичен отрицателен установителен иск /в т.ч. основан на твърдения за изтекла погасителна давност за цялото вземане/, би била същата като тази, която той търси и при предявяването на отрицателен установителен иск за целия размер на вземането. Т.е. тази защита би била винаги за целия размер на вземането.

В конкретния случай, с решение № 12345/24.06.2025 г. по гр.д. № 62774/2024 г. на СРС, 50-ти състав е признато за установено, че П. Б. С. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1250 лв., част от общото вземане от 4677.09 лв. по клиентски № 1005470918, която част се твърди да е различна от тази, която се отрича в новообразуваното съдебно производство. С решението по гр.д. № 62774/2024 г. на СРС, 50-ти състав ищцата е получила търсената защита спрямо претендираното срещу нея вземане в пълен обем от общото вземане от 4677.09 лв. С влязлото в сила решение е отречено съществуването на вземането в неговия пълен размер. Ищцата няма правен интерес да иска отричане на друга част от общото вземане, тъй като противното означава преразглеждане на спор, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора частната жалбоподателка няма право на разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28777/07.08.2026 г. по гр.д. №

7099/2026г. на Софийски районен съд, 27-ми състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4