Решение № 317 от 12.03.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 317

Смолян, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

Членове:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА канд № 20267230600028 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба на Началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – Д. при ОД на МВР – [област], старши инспектор Р. Х. срещу Решение № 25/17.12.2025 г. по АНД № 50/2025 г. по описа на Районен съд - [община], в частта /по т.1/ с която се отменя Наказателно постановление № 25-0252-000370 от 18.06.2025 год. на Началник група РУ – [община], като незаконосъобразно. С решението се отменя НП, с което на Б. Х. Х. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и потвърждава в частта /по т.2/ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с която на дееца е наложена глоба в размер на 10 лева.

С цитираното НП на основание чл. 53 от ЗАНН на Б. Х. Х. са наложени следните административни наказания, по: т.1 на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по т.2 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Нарушението в т. 2 по НП „Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория“, квалифицирано е по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. е потвърдено с въззивното решение и е влязло в сила, тъй като в тази част не е оспорено.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното съдебно решение в частта, с която се отменя НП, с доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на закона. Жалбоподателят не споделя изводите на въззивния съд за констатирани пороци на АУАН и НП и мотиви за процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързани с липса на прецизно и изчерпателно изложение на обстоятелства, касаещи извършеното нарушение. Счита, че не е необходимо при описанието на нарушението в процесните АУАН и НП изрично посочване на заповедите, предшестващи Заповед № РД-11-27 от 20.05.2025 г., защото това обстоятелство не е съставомерен елемент на нарушението. Твърди, че при описание на нарушението недвусмислено е посочена нарушената временна организация и въведена забрана от АПИ [област] за движение на всички МПС в процесната отсечка на третокласен път 866, сигнализирана с пътен знак В2 — забранено влизането на ППС в двете посоки.

На следващо място не споделя правните изводи на въззивния съд, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че нарушителят Б. Х. е бил наясно къде и кога е извършено констатираното нарушение и какво е обвинението, по което следва да се защити, затова счита, че по какъв начин не са нарушени процесуалните му права и правото да реализира защитата си в пълен обем.

Счита за необосновани мотивите на въззивния съд, свързани с липсата на протокол за приемане на временната организация и безопасност на движението. Посочва, че в случая временната забрана е въведена в хипотезата на аварийни дейности по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и на това основание, според заповедите на ОПУ - [област] аварийните СМР могат да започнат да се изпълняват веднага, а работният участък се сигнализира със съответната сигнализация. Според касатора срокът на въведената забрана бил удължен до изготвяне на проект и издаване на Заповед за ВОБД, но предвид обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението не бил изработен такъв, с оглед аварийния характер на дейностите, протокол по чл. 84, ал. 2 от наредбата обективно не е могъл да бъде съставен. Установени по несъмнен начин са признаците от обективната и субективната страна на нарушението, в частта на спорния според съда съставомерен елемент, касаещ поставената временна сигнализация и наличието на пътен знак В2. Счита, че като е отменил атакуваното НП в частта по т. 1, съдът е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което се потвърди процесното НП, алтернативно от касационния съд се иска да отмени решението в атакуваната част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като не е разпитано лицето А. К., пряко отговорно за въвеждане на временната пътна сигнализация, посочен в заповедта на ОПУ-[област], при което делото е останало неизяснено от фактическа страна.. Претендират се разноски, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационния жалбоподател, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и доводи за неправилни мотиви и изводи на въззивния съд. Претендират се разноски съгласно списъка на л. 22.

Ответникът по касационна жалба, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор процесуалния представител адв. С. оспорва жалбата с доводи за липса на касационни основания за отмяна на въззивното решение. Посочва, че наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по посочения текст, което препятства възможността за несъмнена преценка от противоправно поведение на водача Б. Х. и дали то е извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183, ал.7 от същия закон. Правилно съдът е прел, че ОПУ не е представил протокола, въз основа на който е поставен знак В2, като приложените заповеди и снимков материал не формират категоричен извод, че към дата 30.05.2025 г. е била въведена по надлежния ред временна организация на движените в процесния участък и за поставен пътен знак В2. Липсата на доказателства за въведена забрана и поставяне на забранителен знак лишава наказаното лице от възможността да разбере административното обвинение и да организира защитата си. Последното освен самостоятелно основание за отмяна, затруднява и съдебния контрол за съответствие на санкционната норма на чл. 183, ал.7 ЗДвП с нарушението по чл.6, ал.1 ЗДвП. Счита за несъстоятелни аргументите свързани с непълнота при разкриване на обективната истина. Съдът е извършил задълбочен и всестранен анализ на доказателствения материал и е достигнал до правилни правни изводи за липса на извършено нарушение по т.1 от процесното НП. Моли съда да остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски пред касационната инстанция по представен договор за правна защита /л.13/.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], счита касационната жалба за основателна и предлага на съда да я уважи. Предлага решението на районния съд да бъде отменено с аргументи, че при издаване на акта и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че е доказано извършеното административно нарушение.

Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства.

Административният съд, в касационния си състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата, изразени в съдебно заседание, заключението на представителя на Окръжна прокуратура - [област] и след преценка на събраните по делото доказателства, направи следните изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационно обжалване е решението на РС-[община], с което отменя т.1 от оспореното пред въззивния съд Наказателно постановление № 25-0252-000370/18.06.2025г. Процесното НП е издадено въз основа на АУАН, Серия [рег. номер]/30.05.2025г., съставено против Б. Х. Х. за това, че на 30.05.2025 г. около 12:10 часа, в [община], на път трети клас № 866, като водач на лек автомобил „А.“, [рег. номер], [държава], на път трети клас номер 866, 73.700 км. с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлява лек автомобил марка и модел „А.“, с рег. номер [рег. номер], чужда собственост, като допуска следното нарушение: т.1. Като водач на горепосоченото МПС от категория М1 нарушава временна организация и безопасността на движението съгласно въведена забрана от АПИ [област] за движение на всички МПС в отсечката на третокласен път 866 от 73.600 км. до 81.060 км. съгласно Заповед № РД-11-27 от 20.05.2025г., която е сигнализирана с пътен знак В2 (забранено е влизането на ППС в двете посоки), с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. С издаденото НП за нарушението по т.1 е наложена глоба на Б. Х. в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани свидетелите – актосъставителя Р. С. и полицейски инспектори Д. Ч. и Ф. Ч.. От показанията на тези свидетели се установяват мястото на извършената проверка и обстоятелства във връзка със съставени актове, с твърдения за нарушения на създадена временна организация за безопасността на движението на МПС в отсечката на третокласен път 866 от 73.600 км до 81.060 км. [община]-[община]. Втората група свидетели, разпитани пред въззивния съд – са лицата З. К. и свидетелката Г. Р. Х. – пътували в автомобила на водача Х., които потвърждават установеното от съда, че ремонтираният пътен участник не е ограничен от пътен знак забрана за преминаване. Според свидетелите имало работници, които казали, че няма забрана за преминаване и че през мястото на ремонта на пътния участък са преминали и други МПС-та.

Доказателства, опровергаващи извода на въззивния съд за неустановеност на нарушението на 30.05.2025 г. не са ангажирани по делото. Според данните на допълнително представеното писмо изх. № 11-99-35 от 28.10.2025 г. на директора на ОПУ-[област] и снимков материал /л. 44 и следв. възз. дело/ се установяват предприетите действия за временна организация на безопасно движение /ВОДБ, последно удължена към 21.05.2025 г. по Заповед № РД-11-26/19.05.2025г. /в.т.3 на писмото/ Впоследствие със Заповед № РД-11-27/20.05.2025 г. на директора на ОПУ-[област] са изменени текстовете по предходните заповеди № РД-11-24/14.05.2025г. и № РД-11-26/19.05.2025г. на Директора на ОПУ - [област] относно въвеждане на временна организация по безопасност на движение по републикански път III-866 [община] - М. - [община].

В мотивите на оспореното пред касационната инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, но за да отмени НП в разглеждания пункт е приел, че при описание на нарушението в тях и излагане на обстоятелствата при които е извършено са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Основните доводи на въззивния съд са, че наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на дееца, т.е. не е установено налице ли е била забрана с пътен знак В2 в процесния пътен участък, за да има обосновано твърдение за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183, ал. 7 от същия закон. Обсъдено е, че цитираната в НП и АУАН заповед РД-11-27/20.05.2025г на директора на ОПУ-[област] не внася яснота за поставяне на позициониран знак В2 при въведена временна организация на движението, и че описателната част на нарушението в съставения АУАН не допринася за изясняване мястото и начина на позиционирането му. Прието е, че изясняването на това обстоятелство е важно за доказване по безспорен начин на нарушението и формиране на извод за неговата съставомерност, при посочване на правното основание на ал.7 на чл. 183 на ЗДвП, доколкото навлизането след пътния знак подлежи на санкция по тази специална разпоредба. Този извод на съда съответствува на събраните по делото доказателства, като въпреки изричното изискване по делото не приложен протокол по чл. 84 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за приемане на временна организация и безопасност на движението, които да установят, че към 30.05.2025 г. е била въведена забрана по надлежния ред в процесния участък и тя е включвала поставен/позициониран забранителен знак В2. По тези съображения съдът е отменил атакуваното пред него НП в частта за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.