Определение № 43326 от 18.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43326 гр. С., 18.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110108095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от , на „Т.С“ ЕАД срещу Е. П. Г. (аб. № *******), с която са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати на дружеството следните суми – 945,96 лева – цена за доставена за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Д.“, **************, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателното плащане; 177,97 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 19.01.2024 г.;

25,86 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец сдекември 2020 г. – месец април 2022, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 г., до окончателното плащане, и 6,37 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.02.2021 г. – 19.01.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, 1 че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Е. П. Г., чрез особения представител адв. Р. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. По отношение на претенцията за дялово разпределение се поддържа, че е недопустима, защото се претендират пред съд чужди права.

Поддържа се, че не са представени ответникът да е собственик на процесния недвижим имот или да е дал съгласие да заплаща доставената до него енергия.

Оспорва се и доставката на топлинна енергия, като се сочи, че се цели тя да се докаже само с частни документи, които нямат такава сила, а не е ясно дали счетоводството на ищеца е редовно водено. Поддържа се, че представените изравнителни фактури не са издадени от лица, които имат това право, както и че в тях има противоречия относно размера на задълженията във връзка с извършени приспадания. Прави се възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Оспорват се като неравноправни и поради това – нищожни, клаузите за определяне на падеж на задълженията по общите условия на ищеца, и поради това се иска отхвърляне на исковете за лихви. Иска се отхвърляне на всички искове.

По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.

По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба техническа експертиза за установяване на потребената топлинна енергия в имота и начина на изчисляването , както и по въпросите от отговора на исковата молба; поисканите от третото лице – помагач писмени доказателства;

2 счетоводна експертиза по въпросите на ответницата. Съдът намира, че следва да допусне служебно въпрос към вещото лице – да посочи каква е прилаганата от „Т.С“ ЕАД цена за 1 мВтч потребена енергия за процесния период.

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния документ: справка – извлечение от счетоводството на ответника, съдът намира, че не се оспорва от кого е подписано и не е необходимо да се открива нарочно производство в тази насока. По останалите аргументи относно доказателствената му стойност съдът ще се произнесе след проверка на всички други доказателства с крайния си акт.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза, тъй като същата ще установява въз основа на вторични доказателства обстоятелства, за които е поискана техническа експертиза, а по въпроса дали са платени суми ищецът не носи доказателствена тежест, както и исканията на ответницата да се задължи ищецът да представи документи по нейно искане – ако тези документи не се представят, ищецът не посреща доказателствената си тежест и може да загуби делото, но не може да му се налагат други задължения за представянето им, скрепени с глоба – ищецът не е длъжен по делото да се защитава ефективно.

Възражението от отговора на исковата молба за недопустимост е за това, че искът не е доказан, което не се преценява при съобразяване на допустимостта, а на основателността му – искът е допустим, тъй като исковата молба безпротиворечиво отразява твърдения, които, ако са верни, биха установили субективно право на ищеца, поради което не следва делото да се прекратява, а по възражението съдът ще се произнесе с крайния си акт.

Възражението относно претенцията за дялово разпределение не е такова за недопустимост, а за редовност на исковата молба, тъй като ищецът би могъл да обоснове защо има право да получи цена за услуга, предоставена от друго лице, за което съдът следва да му даде възможност да уточни исковата молба или ще прекрати делото в тази част, като за икономия ще го насрочи в открито заседание.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 462393/13.02.2024 г., подадена от „Т.С“ ЕАД.

УКАЗВА на ищеца – „Т.С“ ЕАД, в едноседмичен срок да уточни с писмена молба с два броя преписи за другите страни на какво основание (договор, неоснователно обогатяване или друго) твърди, че цената на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, за която се сочи, че се извършва от трето лице, следва да се плати на дружеството.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ делото ще бъде прекратено в частта по този 3 иск.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Т.С“ ЕООД.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.

НАСРОЧВА гражданско дело 8 0 9 5 по описа за 2 0 2 4 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26 ноември 2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за

ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

УКАЗВА на ищеца„Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по главния иск: придобивно основание, по което ответницата е придобила право на собственост или на ползване върху процесния имот; ако това основание е наследство – приемане на наследството; доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество, вкл. техническата годност на измервателните уреди; уговорения падеж на задължението;

2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата 4

„дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за тази услуга;

3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си на ответника, съответно – на публикуването им в интернет.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца „Т.С“ ЕАД, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за цената за услугата „дялово разпределение“ и за техническата изправност на измервателните уреди.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач – „Т.С“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната собственост.

УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена топлинна енергия.