Определение № 856 от 02.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 856 гр. Благоевград, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5816/01.07.2024 г., респ. поправена частна жалба с вх. № 5951/04.07.2024 г. на адв. А. Б., със служебен адрес г*********, в качеството й на пълномощник на ДГ № „Слънце“ – гр.

*********, против Определение № 561 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. по РС – *********. С атакуваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искането на ответника Детска градина № 3 „Слънце“ – гр. ********* за изменение на Определение № 316/03.04.2024 г., постановено по същото дело, с което гражданското производство на основание чл. 233, изр. първо ГПК е прекратено, в частта му касателно присъдените в полза на ищеца съдебно деловодни разноски в размер на 700 (седемстотин) лева. Към мотивите на определението от стрА. на първоинстанционния съд е прието, че е доказано изплащането на процесната сума, като ищецът имал право на присъждане на разноски, доколкото ответникът погасил спорното материално право в хода на процеса, въпреки покА.та да стори това по-рано. С частната жалба се настоява, че определението е неправилно, като се иска постановяване на друг съдебен акт, с който да бъде уважена молбата на въззивника за определяне в негова полза на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и отхвърляне на искането на ищеца, което е в същия смисъл (с претенция за размер на адвокатското възнаграждение в размер на 700 лева). В 1 жалбата се възразява, че ответникът има право да получи овъзмездяване на сторените разходи, доколкото ги е направил във връзка с получена срещу него искова молба, като достатъчно условие за приложение на разпоредбата на чл.

78, ал. 4 ГПК било обстоятелството, че разходите били действително извършени преди прекратяване на самото производство. В законоустановения за това срок е подаден отговор към частната жалба от стрА. на С. С., ЕГН:

**********, с адрес в град *********, *********, чрез адв. М Б., в който отговор са посочени доводи срещу възраженията на въззивника, като се подчертава, че ответникът стА.л причина за образуване на делото, поради което следва да дължи заплащане на претендираните с исковата молба разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; релевира се, че не отговаряло на действителността твърдяното обстоятелство в жалбата, че ищецът поискал присъждане на разноски едва с молбата си за отказ от иска, като това било сторено още в петитума на ИМ; искането за присъждане на разноски в полза на насрещната стрА. било неоснователно, доколкото по делото липсвали доказателства за пълното им плащане, като претендираното такова било над минимално установеното с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Прави се искане молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност, ако искането бъде уважено, приложение на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Към отговора е представен списък на разноските, сторени от С. С., като е отправена претенция за определяне в полза на тази стрА. на разноски както за настоящото производство, така и за предходното такова, по описа на ОС - Благоевград, с което делото е върнато на РС - ********* за реализиране на процедурата по чл. 248 ГПК.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на приложените по делото доказателства и като съобрази възраженията и становищата на страните, установява следното от фактическа и правна стрА.:

Пред РС - Разлог е била представена искова молба от стрА. на С. С. срещу ДГ “Слънце” ЕИК: 101651050, представлявА. от директора А.Я., съдържаща искане ответната стрА. да бъде осъдена да заплати на основание чл. 128 т. 2 вр. чл. 245, ал. 2 КТ сума в размер на 1 870.85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение в периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. На 2

01.03.2024 г. С. С. депозирала молба до съда, в която изложила, че предвид пълно погасяване на исковата претенция се отказва от иска си, но поддържа стореното в исковата молба искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 лева. В представено становище към така депозирания отказ, ответникът от своя стрА. също отправил претенция с правно основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С Определение № 316 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 225 по описа за 2024 г. съдът прекратил производството и осъдил ДГ “Слънце” ЕИК: 101651050 да заплати на ищцата С. С. сумата от 700 лева - съдебни разноски по делото.

Иницииращата настоящото производство частна жалба е подадена в законоустановения за това срок и изхожда от надлежна стрА., насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 248, ал. 1 ГПК). Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По съществото на спора съдът намира следното:

Според чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това правило се следва и при прекратяване на делото поради отказ на ищеца от иска.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като в практиката на Върховния касационен съд се приема, че тази отговорност не възниква, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и ищецът се е отказал от иска, респ. го е оттеглил поради обстоятелства, които настъпват след предявяването му (Определение от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г. на ВКС, IV Г.О.), осъществяването на които обстоятелства обаче е било предопределено изцяло от волята на ответника. Така и в процесния случай ищецът на основание чл. 233 ГПК се е отказал от исковата си претенция, като посоченият в тази връзка мотив е именно извършено пълно изпълнение на претендирА.та парична претенция от стрА. на задължения по нея, като последното не се оспорва от ответника. От приложените писмени доказателства се установява, че още на 18.09.2023 г. е предявена извънсъдебна претенцията от стрА. на С. С., като полученият отказ за изпълнение от стрА. на работодателя е обусловил и правният интерес от завеждане на осъдителния иск срещу него, като едва в хода на процеса искането на ищеца е удовлетворено. Или в случая е безспорно, че единственият път за защита на работника е остА.л съдебният такъв, поради 3 което може да се заключи, че с поведението си ответникът е стА.л повод за завеждане на иска, ето защо в случая приложение не може да намери хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Право на разноски в този случай има ищецът, а не ответникът, като това следва и от общото разбиране за деликтния характер на отговорността за сторените в гражданския процес разноски. В този смисъл ищецът би бил отговорен, ако в неговото поведение се корени възбуждането и поддържането на един изцяло неоснователен правен спор, какъвто обаче процесният случай не е, доколкото прекратяването на делото е резултат от действията на ответната стрА., която е избрала да признае задължението си, като го изпълни, но не към момента на покА.та от стрА. на кредитора, а в по-късен момент - след предявяване на иска. Ето защо след като е налице своевременно искане от стрА. на ищцата, която е представила надлежно писмено доказателство, удостоверяващо сторения от нея разход, който сега тя иска да бъде овъзмезден, определението на първата инстанция е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

От друга стрА. обаче молбата на С. С. за присъждане на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна. Разноски не се присъждат в производство по чл. 248 ГПК, тъй като същото е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски, което е е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. В него не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, като противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.

Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК Определение № 33 от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3952/2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 561 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 4

225/2024 г. на РС - *********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5