Решение № 3360 от 07.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3360

Хасково, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260700123 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. А. А., [държава], с [ЛНЧ], действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете Р. А. Я. с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [жк], против Решение №12723/04.12.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства може да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложила добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснала [държава], но те били неправилно възприети от него. Заявява, че се опасява за личната си сигурност и за тази на детето си заради водещите се военни действия в родината й. Справките, на които органът се позовавал били противоречиви относно ситуацията в Идлиб и това се потвърдило с падането от власт на Б. А.. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства, децата й също щели да бъдат обект на насилие и репресии. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 държавата носела отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като съответният жалбоподател напуснал своята държава на произход. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в съдебно заседание – лично и чрез процесуален представител. Жалбоподателката заявява, че иска първоначална закрила в България. Изразява желание да се събере със съпруга си, който бил в Малта.

Ответникът – П. на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№271000-6597/26.07.2024г. (по описа на РУ Харманли към ОДМВР – Хасково) Ф. А. А. от [държава], действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетното си дете, родено на 12.11.2023г., е поискал закрила в Република България за себе си е детето. С молба вх.№1926/29.07.2023г., регистрирана в ДАБ с рег.№УП-33535/29.07.2024г., Ф. А. А. потвърдила желанието за предоставяне на закрила за нея и детето й Рагид.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-33535/29.07.2024г., като е посочила имена Фтем (собствено) А. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – а., родена на [дата]. в [държава], С., със същия постоянен адрес, с начално образование, без професия, религия – м. с., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, сестрите, съпруга и детето на молителката, всички, с изключение на съпруга й (в [държава]), с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещата закрила е била установена чрез декларация с рег.№УП-33535/29.07.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която същата е индивидуализирана, както следва: Ф. А. А., [държава], родена на [дата]. в [държава], Сухна.

Видно от Решение №1871/29.07.2024г. с рег.№УП-33535/29.07.2024г., чужденката е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 29.07.2024г. й е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП-33535/31.07.2024г., началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писма рег.№№М-15129/26.09.2024г. и М-15134/26.09.2024г., ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България съответно на Ф. А. А. и Р. А. Я., в случай, че отговарят на условията по ЗУБ.

Във връзка с писмо изх.№Х-16-1177/07.08.2024г. на директора на РПЦ – Харманли, със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-617/09.08.2024г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник, който да присъства при провеждане на интервюто пред ДАБ с Р. А. Я..

На 02.09.2024г. е било проведено интервю със Ф. А. А., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-33535/02.09.2024г., с което й е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещата закрила посочила, че има съпруг, който от 9 годни бил в Малта, където му бил предоставен статут. През 2023г. си дошъл в [държава] и тогава се оженили. Той не правил опити за събиране на семейството. Разбрали се тя да тръгне с детето и да отиде при него. Напуснала [държава] през февруари 2023г., когато преминала в Турция. В България влязла на 26.07.2024г., нелегално, заедно с дъщеря си. Не изразила категорично желание молбата й за закрила да бъде разгледана в Малта. Родена била в Алсухна, област Хомс. След 2015г. до 2018г, живели в пустинята и отглеждали овце. След това се преместили в Алмансура и там живяла до напускането на [държава]. Споделила, че детето й се родило в болница в Истанбул. Докато била там я издържал съпругът й, пращал пари. Напуснала родината си заради липсата на сигурност и заради желанието да се събере със съпруга си. Бомбардировки имало понякога, не знаела кои се сражават. За военни действия в Алмансура не била чувала, само за отвличания. Целта й била да дойде в България и от тук да отиде в Малта. Конкретното изразено от нея искане е България да й даде статут, за да може да живее спокойно. Посочила, че не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради религията или етноса си, не й било казвано насилие и не била заплашвана или преследвана. Не участвала в политически партии или други организации. Не членувала във въоръжена групировка.

При провеждане на интервюто е присъствал социален работник, който е подписал протокола, заедно с интервюираното лице, длъжностно лице на ДАБ и преводач.

На 03.09.2024г. от социален работник при ДСП – Харманли е бил изготвен Доклад (социален) за оценка (л.42) на детето Р. А. Я., в който е посочено, че то живее на територията на РПЦ – Харманли с майка си и че е обгрижвано от нея.

По делото, като част от административната преписка е представена ръкописна молба с рег.№ УП-33535/09.10.2024г. (л.46) от Ф. А. А., в която се заявява желания процедурата по събиране съпруга й Я. А. да бъде прекратена.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до П. на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33535/11.11.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на търсещата закрила и малолетното й дете.

С оспореното Решение №12723/04.12.2024г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. А. А. и малолетното й дете Р. А. Я., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 06.01.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представи писмо от ДАБ, в което се сочи, че по време на проведеното с жалбоподателката интервю тя е изразила желание да се събере със съпруга си и да отиде с детето при него в Малта. След направена проверка в електронната база данни на ДАБ се установило, че не била задействана процедура по Регламент „Дъблин“ (Регламент № 604/2013 ЕС), не била подадена молба за събиране на семейството. Представена била само молба от съпруга, без подпис и дата (л.70), поради което не можело да се приеме, че била представена в цялост.

По делото се представиха и Справка вх.№ МД-02-78/03.02.2025г., Справка вх.№ МД-02-20/14.01.2025г. и Справка вх.№ МД-02-12, издадени от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, относно актуалната обстановка в Сирия към датите на издаването им.

За нуждите на съдебното производство се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/31-004/10.02.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли за Р. А. Я. (л.148). От същия се става ясно, че детето е обгрижвано от майка му, не са описани проблеми от здравословно, социално-битово или друго естество.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 16.01.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.