Решение № 370 от 13.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. С., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200080 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод внесена жалба на С. И. И. против наказателно постановление №23- 0804- 005107/06.10.2023г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, а за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 60 (шестдесет) лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 (един) месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява. Изпраща писмено становище, с което излага аргументи за законосъобразност на обжалваното наказателно 1 постановление и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.08.2023г., около 17,35 часа, на път II- 66, на 14,7 км. в посока с.

Злати войвода жалбоподателят С. И. И. управлявал лек автомобил „.......“ с рег.

№.......... като извършил забранена маневра изпреварване, нарушавайки пътна маркировка „М- 1“ (единична непрекъсната линия) в зоната на десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение, създавайки опасност за движението и блъснал с преден ляв калник и ляво странично огледало насрещно движещия се в посока гр. Нова Загора лек автомобил „............“ с рег. №............, управляван от свидетеля Д. Н. Н., избутвайки го извън платното за движение вдясно в отводнителното съоръжение. Настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети, но без пострадали хора. Водачът на „.......“ с рег. №.........., жалбоподателят И., не спрял, не останал на място, не уведомил органите на МВР и напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. Той бил установен на 04.09.2023г. и бил поканен на 06.09.2023г. в сградата на КАТ- С.. На същата дата 06.09.2023г. жалбоподателят И. дал сведение относно инцидента от 24.08.2023г., попълнил и подписал декларация, че на тази дата, 24.08.2023г., около 17,35 часа лекият автомобил „.......“ с рег. №.......... бил управляван от него. Съставен бил протокол за пътнотранспортно произшествие №1641795/06.09.2023г.

Свидетелят Й. Р. К., след като установил, че са допуснати две нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) съставил на жалбоподателя С. И. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен и връчен на жалбоподателя И. в присъствието на свидетеля Д. Н. Н.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. направил писмени възражения по съставения му акт.

Впоследствие, въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.6, т.1 от Закона 2 за движението по пътищата (ЗДвП) и наложил на жалбоподателя И. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП. За нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя И. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 60 (шестдесет) лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 (един) месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 05.01.2024г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. Н. Н. и на разпитаните полицейски служители, свидетелите Й. Р. К. и М. М. М., тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. присъединени към

Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът счита, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление правилно е описано първото нарушение, а именно това по чл.6, т.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП повелява всеки участник в движението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че действително жалбоподателят С. И. на 24.08.2023г., около 17,35 часа, на път II- 66, на 14,7 км. в посока с. Злати войвода управлявал лек 3 автомобил „.......“ с рег. №.......... като извършил забранена маневра изпреварване, нарушавайки пътна маркировка „М- 1“ (единична непрекъсната линия) в зоната на десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение, създавайки опасност за движението и блъснал с преден ляв калник и ляво странично огледало насрещно движещия се в посока гр. Нова Загора лек автомобил „............“ с рег. №............, управляван от св. Д. Н. Н., избутвайки го извън платното за движение, вдясно в отводнителното съоръжение. В случая наказанието е било наложено на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление“. В конкретния случай жалбоподателят И. е предприел неправилно изпреварване като не е съобразил поведението си с пътна маркировка „М- 1“ (единична непрекъсната линия), въвеждаща забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат съгласно чл.11 от Наредба №2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.

Ето защо съдът счита, че правилно наказващият орган е наложил за извършеното от жалбоподателя И. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в абсолютно определения му размер от 200 (двеста) лева.

Законодателят е дал легална дефиниция в точка 30 на параграф 6 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП на понятието „пътнотранспортно произшествие“, съгласно който текст: „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

От субективна страна деянието е извършено виновно като жалбоподателят И. е формирал в съзнанието си представа относно проявлението на всички елементи от състава на нарушението, както и за неговия общественоопасен характер, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване. Той е съзнавал, че управлява моторно превозно средство и че извършва забранена маневра изпреварване, нарушавайки пътна маркировка „М- 1“ (единична непрекъсната линия) в зоната на десен завой, възприел е насрещно движещия се в посока гр. Нова Загора лек автомобил 4

„............“ с рег. №............, управляван от св. Д. Н., но въпреки това е навлязъл в лентата за насрещно движение, създавайки опасност за движението, в резултат на което е настъпило пътнотранспортно произшествие. Безспорно е, че жалбоподателят И. е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат и на общественоопасните последици.

Поради гореизложеното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното наказание по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за извършеното нарушение на чл.6, т.1 от същия закон.

По отношение на второто нарушение, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, съдът констатира следното: Посочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от пътнотранспортното произшествие са били причинени само имуществени вреди като изрично е записано, че не е имало пострадали хора, поради което разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП е неприложима в конкретния случай. Ето защо съдът счита, че деянието е неправилно подведено под разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят И. като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, от което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него е бил длъжен да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания, което по настоящото производство жалбоподателят И. не е направил и по този начин съдът счита, че той е осъществил състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН задължава съда да измени наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, 5 еднакво или по- леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради изложеното е налице основание за изменение на обжалваното наказателно постановление в частта относно второто нарушение като съдът следва да преквалифицира това нарушение, а именно вместо по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, нарушението трябва да бъде с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

От субективна страна жалбоподателят И. е извършил нарушението при условията на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал настъпването на въпросното пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди, съзнавал е и задължението си да съобщи за пътнотранспортното произшествие на съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания, но въпреки това е напуснал местопроизшествието без да уведоми за същото компетентните държавни органи.

За нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са предвидени същите две административни наказания по вид и размер, както за неправилно описаното в АУАН и НП нарушение, а именно „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „Глоба“ от 50 до 200 лева. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на жалбоподателя С. И. като са спазени разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Ето защо съдът счита, че на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административните наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП трябва да бъдат същите, а именно „Глоба“ в размер на 60 (шестдесет) лева и „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 (един) месец като тези наказания отговарят на вината и на допуснатото от жалбоподателя И. нарушение.