Решение № 1036 от 01.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330206635 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 733664-F720648/27.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на „КИРОВ И СИН” ООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр.

Пловдив бул. „Васил Левски” № 152, с ЕИК 160133910, представлявано от П.С.К с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „КИРОВ И СИН” ООД гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва неподаването в срок на справка-декларацията по ЗДДС, но се сочи като причина бездействие на счетоводителя, обслужващ дружеството. Изтъква се липса на обществена опасност на нарушение и нарушител като се аргументира с твърдяна липса на осъществявана търговска дейност, липса на вреди за фиска, подаване, макар и със закъснение на справката-декларация за 1 съответния данъчен период.

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – гл. юрк. ..... в съдебно заседание моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Считат се възраженията на страната жалбоподател против атакуваното наказателно постановление за неоснователни. Претендират се разноски за процесуалното представителство.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.05.2023 г. в ТД на НАП Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията – от свидетелката С. Г. –инспектор по приходите, по отношение спазване изискванията на ЗДДС от страна на регистрираното по ЗДДС лице жалбоподателят „КИРОВ И СИН” ООД гр.

Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив бул. „Васил Левски” № 152, с ЕИК 160133910, представлявано от управителя П.С.К. Установено било, че търговското дружество не било подало до НАП справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.04.2023 г. – 30.04.2023 г. в срока за това – 14 – дневен срок – до 15.05.2023 г. включително /14.05.2023 г. е неработен ден – неделя/. Справката-декларация по ЗДДС за този данъчен период не била подадена към датата на служебната проверка.

Установеното неподаване на справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за данъчния период м. април 2023 г. в срока за това мотивирало старши инспектор по приходите Г. да отправи покани до „КИРОВ И СИН” ООД за явяване в ТД на НАП Пловдив и съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДДС, като след неявяване на представител на дружеството свидетелката съставила на 10.08.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - под № F720648/10.08.2023 г. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН - за приетото за извършено административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. В акта изрично било вписано, че справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС /за данъчния период м. април 2023 г./ не била подадена и към момента 2 на съставяне на АУАН.

АУАН № F720648/10.08.2023 г. бил връчен на 13.09.2023 г. на представляващия дружеството жалбоподател ..... който в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН подал писмени възражения против констатациите по акта, чрез което заявил, че неподаването на справка-декларацията по ЗДДС е поради бездействие от счетоводителката, а фирмата е без дейност от години и няма задължения, както и че били подадени справки-декларации по ЗДДС и за данъчния период по АУАН, и за други данъчни периоди, за които също не били подадени в срока за това справки-декларации. На 14.09.2023 г. – след предявяване на АУАН и в деня на подаването на писмените възражения била подадена справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчния период м. април 2023 г. – с вх. № в ТД на НАП Пловдив 16005600963/14.09.2023 г.

Въз основа на АУАН № F720648/10.08.2023 г. и останалите материали по административната преписка, административно – наказващият орган /Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив/ издал на 27.10.2023 г. атакуваното наказателно постановление /НП № 733664F720648/27.10.2023 г./, с което за приетото за извършено административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. – минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС размер /предвидената санкция в чл.179 ал.1 от ЗДДС е в размер от 500 до 10000 лв./.

Освен процесното наказателно постановление

№

733664F720648/27.10.2023 г. спрямо дружеството жалбоподател „КИРОВ И СИН” ООД гр. Пловдив били издадени и други наказателни постановления все за същото нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, но за други данъчни периоди - за м. март, за м. май, за м. юни, за м. юли на 2023 г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Г., F720648/10.08.2023 г., заверени копия на възражение, на извлечения от база данни на ТД на НАП Пловдив, на известия за доставяне, на оправомощителна заповед, на декларации, на извлечение от счетоводен баланс, на наказателни постановления, на справка-декларация за ДДС.

Съдът се довери изцяло на свидетелката Г., като прие показанията й за правдиви, последователни, логични, подкрепящи се и допълващи се от 3 писмените доказателства, неопровергани от каквито и да било други доказателства по делото.

При така установената според съда безспорна откъм факти обстановка се прие, че от страна на жалбоподателя „КИРОВ И СИН” ООД гр. Пловдив е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като търговското дружество като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок – до 15.05.2023 г. включително /доколкото 14.05.2023 г. е бил почивен ден – неделя/ – до 14 – то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – за м. април 2023 г., справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС.

Неподаването на справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчния период м. април 2023 г. в срока за това – до 14.05.2023 г. включително, а заради почивния ден – до 15.05.2023 г. включително, е категорично доказано според съда въз основа на приобщените гласни и писмени доказателства, а и не се и оспорва с жалбата против наказателното постановление.

Неизпълнението и то така както следва да бъде сторено на това задължение за подаване на справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. април 2023 г. в срока за това не се и оспорва с жалбата против НП.

Осъществяването на състава на административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, което да е сторено от юридическо лице, касае обективна, безвиновна отговорност. Причината за неизпълнение на задължението, заради сочено в жалбата бездействие на счетоводителя, обслужващ дружеството /което само се твърди без страната жалбоподател да ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си/, е без значение за реализацията на административната отговорност спрямо субектът й юридическо лице.

Това административно нарушение е подведено правилно към уреждащата го материално – правна разпоредба както от актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в НП. Според настоящия съдебен състав в описателната част на АУАН и на НП са изложени всички обстоятелства на нарушението, така че лицето нарушител във всеки етап от административното производство да е било наясно за какво точно нарушение е подведено под административна отговорност – правото на 4 защита не му е било нарушено, заради неизпълнение на задълженията на актосъставителя и административно – наказващият орган при описание на нарушението.

Правилно е приложена според съда и съответната на административното нарушение санкционна разпоредба – на чл.179 ал.1 от ЗДДС, като няма допуснати нарушения от страна на административно – наказващият орган при прилагане на санкцията.

Относно самия размер на имуществената санкция – същият е в размер на 500 лева – минимално предвидения от законодателя размер, съдът счита, че е съобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност.

Отчетено е като смекчаващо административно-наказателната отговорност обстоятелство подаването на справка-декларацията по ЗДДС, макар и четири месеца след изтичането на срока за нейното подаване. Самото административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство, не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в размер на 500 лева се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството нарушител, и в най – пълната си степен е и целесъобразно. За това и обжалваното НП ще следва да се потвърди за така определения размер на наложеното наказание – 500 лв.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят дружеството жалбоподател в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение да спазва реда за деклариране и отчитане по ЗДДС. С жалбата са представени 3 бр. декларации по чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството, чрез които представляващият дружеството е декларирал, че последното не е осъществявало дейност през отчетния период на 2017 г., на 2018 г. и на 2019 г., както и е представен счетоводен баланс за 2015 г., но не са представени доказателства в подкрепа на твърдението за 5 липса на осъществяване на търговска дейност за 2023 г., през която година е и процесния данъчен период на административното нарушение. Липсата на осъществяване на търговска дейност за определен период не освобождава данъчно задълженото по ЗДДС лице от изпълнение на задължението му по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС за подаване в срок на справки-декларация по ЗДДС, като аргумент за това се извлича и от нормата на чл.125 ал.4 от ЗДДС /“Справка-декларация по ал.1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.“/. Следва да се отчете в подкрепа на извода на съда за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН за този случай на несвоевременно подаване на справката-декларация както това, че подаването й за данъчния период м. април 2023 г. е било сторено след момента на съставянето на АУАН – на 14.09.2023 г., така и наличните доказателства за други извършени подобни нарушения по чл.125 от ЗДДС, касаещи неподаването в срок на справки-декларации за други данъчни периоди.

В хода на административното производство не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно.

Относно направеното в съдебно заседание искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.63д ал.4 „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Нормата пък на чл.37 от ЗПП предвижда 6 съобразяване с вида и количеството на извършената дейност, като препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съгласно чл.27е от която „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 да 150 лв.“.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f62a80a-2e8e-4ca8-a759-9b34551787aa