Определение № 1450 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501160 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.А. З. Д., процесуален представител на С. В. В., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу определение № 502 от 25.03.2026 г. по гр.д.№ 1036 по описа за 2025 г. на ОСБлагоевград, 17-ти състав, постановено в производство по чл.248 ГПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен, тъй като не бил съобразен с постановките на дело С-427/16 и С-428/16 на СЕС, както и с решението по дело С-438/22 относно адв. възнаграждение. Сочи, че първоинстанционният съд бил направил неправилно тълкуване на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, което било в разрез с приетото в практиката на СЕС. Излагат се доводи за специфичността на адв. професия. Следвало адв. възнаграждения да се определят в размер, който да не демотивира адвоката да предоставя безплатна правна помощ. В противен случай огромна част от населението щяло да оставе без правна помощ. А адв. нямало да бъде стимулирани да осъществяват качествено работата си заради ниските нива на заплащане. Сочи, че в случая макар ищецът да бил в множество правоотношения с ответника във връзка със сключените договори за кредит, то не се касаело за едно субективно право.

Претенциите били различни, липсвал идентитет относно правното им 1 основание, макар и при наличие на идентитет на страните в правоотношенията, заради това не била налице сочената от ответника недобросъвестност.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на така постановеното решение в частта му за разноските и да се постанови друго, с което решение № 76 от 23.02.2026 г. да се измени в частта му за разноските като на адв. А. Д. се присъди адв.възнаграждение в пълния претендиран от него, размер. /Видно от списъка по чл.80 ГПК пред първата съдебна инстанция претендира се адв. възнаграждение в размер на 3316,85 евро с ДДС.

Насрещната страна по частната жалба – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ответник по исковете не взема становище по частната жалба.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното пред настоящата инстанция определение е връчено на жалбоподателя на 27.03.2026 г., видно от отчета за доставено съобщение през ЕПЕП.

Частната жалба е подадена на 01.04. 2026 г.

Следователно срокът по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.

Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол.

Частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение № 502 от 25.03.2026 г., четено в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, вх.№ 3531 от 24.02.2026 г. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските и за присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗАДв. на адв. възнаграждение в полза на адв. А. З. Д. за оказана безплатна правна помощ над сумата в общ размер от 600 евро с ДДС.

В мотивите си първоинстанционният съд подборно и мотивирано /на 11 страници/ е извършил преглед на съдебната практика на СЕС по въпросите за определяне на адв. възнаграждение, съответствието на националното законодателство на решенията на СЕС по тези въпроси, вкл. цитираните такива в частната жалба пред настоящата инстанция. Изложени са и 2 разсъждения относно целта на предоставяне на правна помощ по Закона за правната помощ. Направено е разграничение на начина по който се определят адв. възнаграждения по ЗПП и по ЗАдв., както и досежно начина и размерите в които се определят юриск.възнаграждения. При тези си мотиви съдът е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа – пар.21, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗАДв. не съответства на правото на ЕС поради което не следва да се прилага. Счел е, че посочените размери на адв. възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези възнаграждения подлежали на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги като от значение бил видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всички фактическата и правна сложност на делото като ОС-Благоевград се е позовал на съдебна практика на ВКС, която е и цитирал. Доколкото адв. работа изисквала заплащане при определяне на размера на адв. възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАДв., съдът се е позовал на правилото на чл.36 от ЗАДв. досежно справедливия размер на възнаграждението. Счел е, че само по себе си определените минимални адв. възнаграждения не можели да попречат на който и да е адвокат да предлага услуги с посредствено качество. Следвало да бъде отчетен и големия брой вписани адвокати и конкуренцията между тях.

Като се е позовал на легитимните цели на тежестта за разноски и при съобразяване с разпоредбата на чл.3 ГПК за недопускане злоупотреба с права, вкл. това, че производството пред ОС-Благоевград не било от фактическа и правна сложност, съобразявайки обема и характера на извършените от адвоката процесуални действия, е приел, че определеното с постановеното решение адв. възнаграждение в общ размер от 600 евро, е справедливо. Затова и молбата по чл.248 ГПК била неоснователна.

Апелативен съд –София като взе предвид доводите на жалбоподателя, извършените от страните /пред първата съдебна инстанция процесуални действия и данните по делото, приема следното:

С решение № 76 от 23.02.2026 г. ОС-Благоевград е приел, че на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде пирсъдено адв.възнаграждение в общ размер на 600 евро или по 300 евро за всеки един от предявените искове- установителен и 3 осъдителен; възнаграждението вкл. и ДДС.

Касае се до претенции свързани с договор за кредит, сключен с ответника – банка като с постановеното решение е прогласен за нищожен този договор за потребителски кредит, а претенцията за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД е уважена за сумата от 6 591,23 лв. /3 370,04 евро.

Видно от списъка по чл.80 ГПК адв. А. Д. е претендирал адв. възнаграждение в общ размер на 3316,85 евро., л.134 от първоинстанционното производство.

Действително, се касае до „безплатна“ правна помощ. Помощта е безплатна, но за представляваните. При решаване на спора в полза на лицата, които се представляват в хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАДв., адв. възнаграждение се присъжда в тежест на насрещната страна, в случая в тежест на ответника, арг. от чл.38, ал.2 ЗАДв.“. В този смисъл са и мотивите на решението от 23.10.2025 г. на СЕС по дело С-744/23, наречено от СЕС „Злаков“.

Действително, съгласно чл.2, ал.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.

ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР.

14 ОТ 2025 Г.), в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

С оглед разясненията дадени в решението по дело С-438/22 на СЕС националният съд не е обвързан с минималните размери по НМРАВ.

За определяне на адв. възнаграждение съдът не е обвързан и с посочената от адвоката сума.

Настоящият въззивен състав счита, че като критерии следва да се имат предвид изхода на спора, извършените от адвоката процесуални действия по защита интересите на доверителя му, продължителността на производството, фактическата и правна сложност на спора /ако такава е налице/, съвкупността от предявени искове /ако такава е налице/ материалния интерес, който се защитава. Тези критерии съдът намира за обективни.

В конкретния случай производството пред първата съдебна инстанция е продължило по-малко от 4 месеца като делото е било разгледано в едно публично съдебно заседание. Нещо повече, адв. А. Д. е подал молба за о.с.з.

4 като е поискал делото да бъде разгледано без негово участие, виж л.133 от първоинстанционното производство. Същият не се е явил в о.сз. на 10.02.2026 г., което се установява и от съставения протокол, виж л.141 от делото пред ОСБлагоевград.

Не се касае до спор с фактическа и правна сложност, нито с голям обем доказателства.

Предявени са един установителен иск и един осъдителен, последният уважен за сумата от 6 591,23 лв. /3 370,04 евро.

При това положение като се имат предвид горевъзприетите от настоящия въззивен състав обективни критерии за определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 600 евро с ДДС се явява съответна на положения от адв. Д. труд.

Частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно трайната съдебна практика, вкл. на ВКС, разноски в производство по разноски /по чл.248 ГПК/ не се присъждат и същите остават за сметка на страните по начина по който са направени /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 502 от 25.03.2026 г. по гр.д.№ 1036 по описа за 2025 г. на ОС-Благоевград, 17-ти състав, постановено в производство по чл.248 ГПК, като правилно.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6