Протокол № 504 от 09.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 504 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Мария П. Петрова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Стефани К. Черешарова

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600492 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Образувано е във връзка с частната жалба на адв.Д. К. срещу протоколно определение на първоинстанционния съд, с което е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на обв.И. И. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - обвиняем И. С. И. се явява лично, доведен от Ареста гр.П. и със защитника си адв.Д. К..

В залата присъства и неговият сродник, майка.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.К.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.К.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Нямам искания за отводи и доказателства.

1

СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира делото за изяснено от фактическа страна, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъда много кратък и няма да се отклонявам изобщо от съществото на делото. Няма да преповтарям това, което много подробно съм записал в жалбата. Вие сте се запознали много подробно с нея. Извън това, което съм изложил писмено, искам да подчертая следното.

Не съм съгласен с мотивите на ОС - Пловдив от гледна точка найвече на това, че по делото до този момент, визирам ДП, се работи активно и както ОС е отбелязал, не особено интензивно. Категорично считам, че предстоят на моя подзащитен вече няколко месеца е юридически неоправдан.

Видно от доказателствените материали, събрани в хода на ДП, действия от гледна точка на събиране и анализ на доказателства са извършени до 03.08.

Имаме единствено ново повдигане на обвинение, съобразно изготвената експертиза на откритото и иззето наркотично вещество, и нищо повече. Да, виждам, че прокурор Т.П. е издал постановление, с което е продължило срока на разследването, но никъде няма мотивировка от негова страна защо счита конкретния случай за фактически и правно сложен. Дори в самото бланкетно постановление, от негова страна няма никакви съображения, свързани с предоставяне на ръководни указания за извършване на съответни процесуално-следствени действия.

Налице е един недопустим, незаконосъобразен формализъм. Аз считам, че моят подзащитен три месеца, без основание, вместо да бъде подсъдим към настоящия момент, след като видно е такова становището на наблюдаващия прокурор, той все още е обвиняем и пребивава в ареста. Вярно е, срокът, който е предвиден в НПК, предвид правната квалификация на повдигнатото му обвинение, е по-дълъг, но това не означава, че без основание той трябва да пребивава за целия този срок в условията на следствен арест. Намирам, че към настоящия момент предвид и неговата продължителна изолация в арестното помещение, дори да има някаква хипотетична възможност за това че, ако бъде освободен от ареста, ще извърши престъпление, за мен е меко казано крайно занижена. Ето защо, аз продължавам да твърдя, че обоснованото предположение към настоящия процесуален момент не се подкрепя от събраните доказателства.

Нямаме едно затвърждаване на това обосновано предположение, но под формата на евентуалност, ако прецените, че съществува все още това обосновано предположение, аз предлагам да приемете от събраните доказателства в хода на ДП, че не съществува реална опасност моят подзащитен да извърши престъпление, ако бъде с изменена мярка по-лека такава. Не коментирам наличие или липса на реална опасност от укриване поради простата причина, че и ОС е изключил такава възможност.

Ето защо, моля да постановите един справедлив съдебен акт. Няма 2 пречка подзащитният ми, ако приемете, че съществува обосновано предположение, да изтърпи една по-лека мярка, дори и „Домашен арест“.

Считам, че това би го възпрепятствало да извърши престъпление, за което пак считам, че няма доказателства за това нещо.

ОБВИНЯЕМИЯТ И. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че молбата, с която се иска отмяна на определението на ОС - Пловдив, с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия от „Задържане под стража“ в по-лека, е неоснователна и ще ви моля да я оставите без уважение.

Считам, че изключително правилно и законосъобразно ОС е преценил, че и към настоящия момент са налице всички законови изисквания за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение, която е „Задържане под стража“.

Обоснованото предположение безспорно е налице и към момента.

То се извлича от събраните по делото гласни доказателства, от извършеното претърсване в протокола и личното изявление на обвиняемия, че наркотичното вещество е негово, от изготвената експертиза и затова считам, че е правилен извода на ОС.

Считам, че срокът от три месеца е разумен и това е не само мое виждане, но и виждане на законодателя, на практиката на ВКС и на ЕС.

Считам, че е налице и третата предпоставка, а именно възможността обвиняемият да извърши друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение. Доказателства за това, правилно е посочил ОС, се извличат от съдебното минало на обвиняемия. Деянието, предмет на настоящото наказателно производство, е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Тоест, и тук може да се направи извод, че приложението на чл.66 не е оказал своето възпиращо и превъзпитателно действие.

Предложената от защитата мярка за неотклонение „Домашен арест“, считам, че е изключително неподходяща, тъй като, видно от материалите по делото, инкриминираното наркотично вещество обвиняемият е съхранявал в дома си. Тоест, при следващата по тежест мярка считам, че съществува опасност отново да се извърши престъпление и то отново свързано със държане, съхранение и разпространение на наркотични вещества.

Затова, ще ви помоля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Адв.К. - реплика: Не съм съгласен с казаното от прокурора.

Първо, да, има лично изявление в протокола за изземване на 3 въпросното наркотично вещество, което няма никаква правна стойност.

Лицето е привлечено като обвиняем, но негово изявление преди това няма никаква правна стойност.

На второ място, считам, че не е основателно твърдението на прокурора, че срокът на този етап на задържане е разумен. Напротив, срокът не е разумен предвид обстоятелството, че не се извършват никакви процесуално-следствени действия вече три месеца с този човек. Аз апелирам, ако прокурорът счита, че според практиката този срок е разумен на този етап, да ми посочи конкретен съдебен акт на ВКС и ЕСПЧ, в който има съответни изложени обстоятелства, че три месеца е разумен срок, в който не се извършват никакви процесуално-следствени действия. Категорично не съм съгласен.

На следващо място относно съдебното минало. Да, това е факт, но това би било от значение, ако обвиняемият бъде в бъдеше подсъдим, бъде признат за виновен и трябва да му се определи съответно наказание, което на този етап не е факт.

На следващо място, нека да правим разлика между цели на наказанието и цели на мерките за неотклонение. В конкретния случай пребиваването на обвиняемия в условията на ареста, не следва да се превръща за него в едно наказание. Аз съм го посочил, че изобщо наркотичното вещество не е намерено в дома му и къде е намерено.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ И.: Искам да бъда освободен.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:

Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д. К. – защитник на обвиняемия И.

С. И. срещу определение на ОС-Пловдив, с което е било оставено без уважение искането им за изменение на взета мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека такава.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. К. поддържат доводите за липса на обосновано предположение и неоснователност на приетото от първия съд, че е налице опасност от извършване на престъпление.

Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички доводи на защитата.

В последната си дума обвиняемият моли за мярка за неотклонение, различна от задържане под стража.

След като съобрази доводите на страните и след проверка на 4 атакуваното определение на ОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че и на настоящия процесуален етап са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират доводи, различни от тези, получили вече мотивиран отговор от първата инстанция. Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен в това процесуално качество за държане на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на високорискови наркотични вещества. Вмененото деяние се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода и висок максимум, както и кумулативно предвидено наказание – глоба.