Решение № 254 от 22.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Стара Загора, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Летов Въззивно гражданско дело № 20265500500282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 1050/24.11.2025 г. по гр. д. № 5602/2024 г. на Районен съд – Стара Загора на основание чл. 200 КТ ответникът „Т.М.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, е осъден да заплати на ищеца С. И. Б., ЕГН **********, сумата от 50000 лева – частичен иск от претенция в размер на 200000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, реализирана на 04.04.2024 г., вследствие на която е настъпила смъртта на сина на ищеца – Г.С. Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2024 г. /датата на смъртта на Г.С. Б./ до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение на основание чл.

200 КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата М. П. Г., ЕГН **********, сумата от 25000 лева – частичен иск от претенция в размер на 200000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, реализирана на 04.04.2024 г., вследствие на която е настъпила смъртта на нейния фактически съжител - Г.С. Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2024 г. /датата на смъртта на Г.С. Б./ до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Т.М.Б.“ ЕАД е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за необоснованост на извода на районния съд, че в случая е 1 налице трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. В тази връзка се сочи, че районният съд се е позовал основно на влязлото в сила разпореждане на ТП на НОИ, без да извърши самостоятелна и задълбочена оценка на фактическите елементи на „обичайния път“ на служителя и функционалната връзка с трудовото правоотношение. Посочва се, че съдът само формално е отхвърлил възраженията на ответника относно липсата на „пътуване към работа“, без да анализира в дълбочина конкретния времеви интервал, отсъствието на преки доказателства за целта на пътуването, както и обстоятелството, че ПТП е настъпило значително преди началото на работното време. Неправилно съдът е приел, че не може да се произнесе инцидентно относно валидността на разпореждането на НОИ. В случая посочените в административния акт констатации и мотиви не отговарят на обективната действителност, поради което е налице особено тежък порок, засягащ валидността на акта, а не неговата зконосъобразност. Наведен е довод за неправилно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. С решението на работодателя е наложена прекомерна тежест, която не е оправдана от поведението му и от целите на социалната защита, и поради това е несъвместима с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. На следващо място се твърди, че по делото се установява наличие на груба небрежност от страна на починалото лице. Въпреки това районният съд само формално е приложил чл.

201, ал. 2 КТ, като реално не е редуцирал отговорността на работодателя.

Необосновано съдът е приел, че починалото лице е допринесло само с 20% за настъпилото ПТП, доколкото данните по делото сочат, че вредоносният резултат се дължи изцяло на неполагане на дължимата грижа от страна на служителя, което негово поведение представлява груба небрежност. С жалбата е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените искове, респ. за намаляване на определения с решението размер на обезщетенията за неимуществени вреди и за увеличаване на процента на съпричиняване от страна на служителя.

Въззиваемите С. И. Б. и М. П. Г. са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразноърдено. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е 2 приел, че между Г.С. Б. и ответното дружество „Т.М.Б.“ ЕАД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което Г. Б. е работел при ответника на длъжността "сервизен техник", считано от 12.09.2022 г., с място на работа както в офиса на работодателя, намиращ се в гр. С.З., така и с посещения на настоящи/потенциални клиенти или доставчици в рамките на регион С.З.. На 04.04.2024 г., около 07.40 часа, по път II-66, километър 45+100 е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Алфа Ромео“ управляван от Г. Б., което е причинило и увреждане на здравето на работника, което впоследствие е довело и до смъртта му, настъпила на 11.06.2024 г. С декларация за трудова злополука № 112-2024/04.04.2024 г., с вх. № 415/12.04.2024 г. по описа на ТП на НОИ София-град дружествотоработодател е декларирало пред ТП на НОИ злополука с пострадал Г. Б., като във връзка с тази декларация и на основание чл. 58, ал. 1 КСО е издадена заповед № 1015-21-136/25.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с която е разпоредено извършването разследване. От съставения протокол за разследването се установява, че в деня на злополуката - 04.04.2024 г., пострадалият Г. Б. отивал на работа с лек автомобил, като трябвало да бъде на работа от 08.30 ч. до 17.30 ч. на работно място - гр. С.З., ***. Сутринта Б. тръгнал от основното си място на живеене - гр. Н.З., след което - около 07.40 ч., на път II-66 км, в землището на с. О. - при управление на МПС /лек автомобил/ е възникнало пътно-транспортно произшествие, вследствие на което пострадалият е получил средна телесна повреда, изразяваща се в политравми, фрактура на таз, черепно-мозъчна травма и белодробна контузия.

С разпореждане № 35303 от 21.11.2024 г. на ТП на НОИ София - град, декларираната злополука от осигурителя "Т. " ЕАД, станала с Г. Б. е била приета за трудова такава по чл. 55, ал. 2 КСО. В тази връзка съдът е посочил, че процесната злополуката се явява приравнена на трудовата, тъй като е настъпила в 07:40 ч. /при работно време, започващо в 08:30 ч./ при пътуване от мястото на живеене на работника в гр. Н.З. към мястото му на работа в гр.

С.З. на път II-66 /основен път между тези два града/. Изложени са съображения, че в конкретния случай разглежданото разпореждане на ТП на НОИ е издадено по инициатива на ответника, като по делото не са ангажирани доказателства, последният да е обжалвал същото по административен или съдебен ред. Ето защо разпореждането е влязло в законна сила и не подлежи на косвен съдебен контрол. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и СМЕ съдът е приел за доказана причинната връзка между трудовата злополука и смъртта на работника Г. Б.. Съобразено е, че по делото не са били установени никакви допълнителни обстоятелства, които да са допринесли за настъпването на този конкретен резултат. На следващо място съдът е приел за установено, че всеки от ищците е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди от смъртта на Г. Б.. С оглед правилото на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците възлиза на 150000 лeвa. От представените по делото писмени доказателства /протокол за ПТП/, показанията на свидетеля М.М. и заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, следва да се приеме за 3 установено, че пострадалият безпричинно е отклонил траекторията на управлявания от него автомобил, като по делото не се установяват обективни причини за това действие, довело до настъпване на ПТП. Ето защо районният съд е приел, че същото е извършено по груба небрежност от страна на пострадалия и на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ отговорността на работодателя следва да бъде намалена с 20%. При това положение дължимият справедлив размер на обезщетението се равнява на 120000 лева за всеки от ищците, след намаляване на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ. Ето защо предявените частични искове за 50000 лева /в полза на С. И. Б./ и 25000 лева /в полза на М. П. Г.,/ са основателни и следва да бъдат уважени.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение фактически и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията за липса на трудова злополука и за неправилност на отказа на районния съд да извърши инцидентен съдебен контрол върху разпореждане № 35303 от 21.11.2024 г. на ТП на НОИ. Оплакванията на жалбоподателя, че съдържащите се в административния акт констатации и мотиви не отговарят на обективната действителност, по съществото изискват преценка за материалната законосъобразност на акта, а не за неговата валидност. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, но по отношение на тяхната законосъобразност той може да се произнася само ако страната, на която се противопоставя актът, не е била участник в административното производство.

В конкретния случай въззивникът „Т.М.Б.“ ЕАД е работодател и осигурител, който не само е бил страна в производството пред НОИ, но и сам е инициирал същото чрез подаване на декларация за трудова злополука. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 117 КСО. След като работодателят не е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок, актът е влязъл в законна сила и е станал стабилен. Гражданският съд е обвързан от този влязъл в сила акт по въпроса за характера на злополуката и няма правомощието да преразглежда неговата законосъобразност в исковото производство по чл. 200 КТ.

Следва да се посочи, че останалите събрани по делото доказателства също сочат за наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Законът установява необорима презумпция /правна фикция/, че злополуката е трудова, когато е настъпила по време на обичайния път от основното място на живеене до работното място. В случая се установява, че процесният инцидент е настъпил в 07:40 ч. на път II-66, който е най-краткият маршрут между гр. Н.З. /където е поС.ният адрес на пострадалия/ и гр. С.З.

/където е работното му място/. Предвид началото на работния ден в 08:30 ч., този времеви интервал е напълно логичен за придвижване до работа. С оглед на тези факти, въззивният съд счита намира, че настъпилата злополука следва да бъде приравнена на трудовата, какъвто е и изводът на първата съдебна инстанция. Във връзка с възраженията на въззивника следва да се посочи, че 4 чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО не изисква злополуката да е станала в последните минути преди началото на работния ден, а единствено придвижването да е по време на „обичайния път“ работника до работното му място, какъвто е настоящият случай.

На следващо място Окръжен съд – Стара Загора счита, че определените от първата инстанция обезщетения за неимуществените вреди – по 150000 лева за всеки от ищците - са справедливи по см. на чл. 52 ЗЗД. От представените по делото свидетелски показания се установява наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия. Налице е висок интензитет на претърпените от всеки от тях негативни емоции, изразяващи се в скръб и психически дискомфорт, причинени от смъртта на Г.