Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330203979 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-1030-002792/23.04.2024 г., на началник група с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на В. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 178ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата са изложени аргументи, че не е установена правилно фактическата обстановка и не било описано правилно нарушението, че твърдяното за нарушение не било извършено на автомагистрала, а автомобилът бил спрян в пътната връзка на автомагистралата.

Въззиваемата страна, в писмено становище, моли актът да се потвърди, като излага доводи, че същият бил съставен без процесуални пороци и по безспорен начин било доказано нарушението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 30.03.2024 г. около 08:57 ч. жалбоподателят управлявал собствения му автомобил марка Фиат, модел Идеа с рег. № **** и достигнал до Пътен възел Цалапица, който правил връзка от пътя до селото с автомагистрала Тракия. Водачът направил погрешна маневра и навлязъл в ръкава за излизане от автомагистралата , който бил разположен на км. 112 от АМ Тракия посока София, който бил с еднопосочно движение, а автомобилът се движил срещу движението. По същото време в ръкава на автомагистралата служебните си задължения по контрол на движението 1 изпълнявали свид. Д. И. и П. Д.. Същите спрели движещия се насрещно в платното за еднопосочно движение автомобил, преди да излезе на магистралата и установили самоличността на водача.

Именно там свид. Д. И. съставил АУАН за нарушение по чл. 178ж от ЗДвП, в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения.

На 23.04.2024 г. било съставено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил наказан за посоченото нарушение с глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.

Х., АУАН № 1232979, справка за нарушител/водач , писмо и схема от АПИ на участъка от АМ Тракия до км. 112 ведно с входовете и изходите към магистралата.

Съдът намира показанията на свидетеля И. за логични и обективни. Същият свидетелства за обстоятелства, които е възприел лично, а именно къде е бил позициониран служебният автомобил, както и къде е бил спрян водача, а именно преди да излезе на магистралата. Свидетелят уточнява, че поддържа това което е записано в АУАН. Именно в добросъвестността в изложението на показанията съдът намира за основание да кредитира показанията на полицейския служител.

Съдът кредитира писмените доказателства, като не намери основания да се съмнява в тях и същите се подкрепят от гласните доказателства и чертаят непротиворечива фактическа обстановка, по която и двете страни не спорят.

От правна страна съдът намира следното:

Отговорността на жалбоподателя, така както е посочено в наказателното постановление е ангажирана за това, че същият се движи в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път– нарушение по чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Това нарушение, релевантно за настоящия случай, следва да съдържа следните съставомерни елементи, за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя, респ. за да се потвърди издаденото НП, то те следва да са налични кумулативно, а именно:

1. Нарушителят да е водач на автомобилът

2. Автомобилът се е движил по магистрала или скоростен път и 3. Да се е движил в платното за насрещно движение

От фактическата обстановка приета за установена по делото, обаче и така както е описана в АУАН и в описанието на фактите в атакуваното постановление се установява, че нарушителя не се е движил по магистрала или скоростен път.

Според чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата Автомагистралите са национални обекти и са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:

1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;

2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;

3. вливането и отливането на движението е само на определени места;

4. нямат директни връзки към съседните прилежащи територии.

5. имат площадки за краткотраен отдих;

6. имат предпазна телена ограда.

Видно от представената схема на участъка около 112 км на Автомагистрала 2

Тракия пътната връзка е изградена от пътища, които не отговарят по своята характеристика на определението „автомагистрала“. Безспорно установено по делото е, че водачът на автомобил Фиат, модел Идеа с рег. № **** се е движил по пътната връзка свързваща магистралата с пътя до с. Цалапица, която е път с еднопосочно движение, на него не се развиват високи скорости, няма две ленти за движение с разделителна ивици, нямат ограда или площадка за краткотраен отдих. Така наречения „ръкав“ за изключване на автомобили от магистралата не е част от Автомагистрала Тракия, с което не е изпълнен вторият елемент от нарушението.

Действително единственото място, където е можело да излезе водачът е на автомагистралата, но въпреки това не е била известна посоката му на движение, която същият е щял да поеме, нито пък дали е нямало да се откаже да излезе на магистралата и то в насрещното движение, след като установи, че е допуснал грешка.

Тъй като елементът „автомагистрала“ е съставомерен за нарушението, съдът намира, че този елемент от нарушението не е доказан. Тъй като няма въведени факти, нарушението да е извършено на скоростен път, а и пътната връзка за излизане и ли изход от магистралата не отговаря на изискванията на ЗП за „скоростен път“ то нарушението не отговаря и на този съставомерен признак.

Това е основание за отмяна на атакуваното постановление, тъй като не се доказа описаното в АУАН и НП нарушение да е извършено.

Поради това, че съдът приема, че описаното нарушение не е извършено то не следва да се обсъжда субективния елемент на административнонаказателната отговорност.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, следва за пълнота да се посочи че са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в светлината на горните констатации. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка е достатъчна и съдържа минималното необходимо съдържание и съществените обстоятелства, за да удовлетвори изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно лице.

Постановлението, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват други освен описаните по-горе пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при квалификацията на нарушението, което не е съществено и може да бъде санирано съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд. Настоящия състав на ПРС, намира че нарушението следва да бъде квалифицирано по чл. 58, т. 4 от ЗДвП, а именно „При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи в платното за насрещно движение“, а не както е сторено в наказателното постановление да се използва санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1 пр. 2ро, което следва да е единствено санкция за нарушението описано в чл. 58, т. 4 от ЗДвП, но тъй 3 като се установи, че такова нарушение по фактите изобщо не е извършвано, преквалификация не се налага.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира наказателното постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради недоказването на твърдяното за извършено нарушение, поради което то следва да се отмени.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2024 г. В писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ. Към момента на сключване на договора за адвокатска защита е действала редакцията на НМРАВ, съгласно която минимумът за производство като настоящото се явява на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от НМРАВ – 400 лв. Претенцията за разноски в двоен размер на минималното възнаграждение се основава на аргумента, че са наложени две наказания, а именно „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът не приема този аргумент, доколкото нарушителят е бил санкциониран за едно единствено нарушение с единна санкция, поради което не се дължат две отделни възнаграждения (в същия смисъл Определение № 1687 от 07.07.2023 г. по к. ч. адм. н. д. № 1617 / 2023 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 6888 от 01.08.2024 г. по к. ч. адм. н. д. № 1569 / 2024 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др.). Съдът счита, обаче че не е задължително да се намалява уговореното между страните възнаграждението като същото се явява израз на свободната воля на страните. Делото е протекло в рамките на две заседания с положени процесуални усилия, като уговореното възнаграждение не надхвърля размера на наложената глоба, поради което не може да се счете, че същото би служило за обогатяване на жалбоподателя, поради което счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да се присъди в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-002792/23.04.2024 г., на началник група с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на В. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 178ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В. С. Н., ЕГН **********, от ****, сумата от 800 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4