Определение № 1 от 05.01.2022, Военен съд - София
- Съд
- Военен съд - София
- Дело
- Частно наказателно дело 254/2021
- Вид
- Определение № 1
- Подписан
- 05.01.2022
- В сила
- 04.02.2022
- Състав
- полк.ВАНКО ДИМИТРОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.134 · Наказателен кодекс
- чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.21 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 396 ал.1 т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1 гр. София, 05.01.2022 г.
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ Частно наказателно дело № 20216100200254 по описа за 2021 година О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 05.01.2022 година, в град София, Съдебна палата, кабинет № 60, в закрито съдебно заседание, СОФИЙСКИЯТ ВОЕНЕН СЪД в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полковник Ванко Ангелов при секретар Симеонова, разгледа ЧНД № 254/2021 година по описа на Софийски военен съд и установи:
Производството е по реда на чл. 243 от НПК.
Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура на 24.10.2018 година за това, че на 18.09.2018 година била причинена смъртта на Ж. Г. В., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.
С постановление от 26.01.2021 година делото било прието по компетентност за разследване във Военно-окръжна прокуратура – София, тъй 1 като евентуален субект на престъплението е лице по смисъла на чл. 396 ал.1 т.
6 от НПК - лекар или лекари от ВМА – София. Досъдебното производство било възложено на наблюдаващ военен прокурор от Военно-следствен участък – Плевен /има уважени самоотводи на всички прокурори от ВОП – София/.
С постановление за прекратяване на досъдебно производство от 26.10.2021 година ***** Х. М. – военен прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София от Военно-следствен участък – град Плевен, като се запознал с материалите по досъдебно производство № 6-сл./2021година по описа на ВОП - София установява следното:
На 19.02.2015 година Ж. Г. В. – впоследствие починала, постъпила по спешност в коматозно състояние във ВМА – София. Същата била настанена в Клиника по интензивна терапия в МБАЛ – ВМА – София. Тя вече била лекувана в периода 10.09.2012 година – 19.09.2012 година в тази клиника във ВМА – София. Тогава била постъпила там с диагноза „Кома неиндицирана от травма“ - състояние след оротрахеална интубация, състояния след колапс.
„Контузио ин регио фронто-орбиталис декстра. V.l.С. Сутура регио фронталис декстра. Епи гърч/1 бр/. Комоцио церебри органична психоза с предимно зрителни халюцинации“. При първото й лечение В. се повлияла позитивно от проведената терапия във ВМА – София и била изписана от клиниката в ясно съзнание, без психотична симптоматика, с предписание за оставане на терапия в с. С. в домашни условия, съгласно издадената епикриза от лекуващия лекар д-р Н. и подписана от полк. доц. Р. – началник на Клиника по интензивна терапия.
Преди откарването до ВМА с Бърза помощ за втори път на 19.02.2015 година, а именно началото на месец февруари 2015 година, Ж. В. имала оплаквания от висока температура и отпадналост. Общувала със сестра си, като описала тези си симптоми и споделила, че ще посети лекар. Не посочила пред сестра си други подробности за болестната си симптоматика.
На 16.02.2015 година била прегледана от общопрактикуващ лекар, като при това била поставена диагноза „бронхит“, за който бил изписан антибиотик клацид и мукосолван. На 18.02.2015 година съпругът М. В. я заварил в дома им напрегната и трепереща. През деня тя била депресирана, отпаднала и с чувство за потиснатост. Около 22.00 часа на 18.02.2015 година станала неадекватна, трепереща и депресивна. След разговор с личния лекар, съпругът дал 1 таблетка езобел, а около 03.00 часа я намерил в банята, изпуснала се по голяма нужда, след което припаднала в гърч. Извикан бил екип на Бърза помощ и била откарана във ВМА - София. Там, в противошокова зала, било установено и отбелязано, че същата се намирала в коматозно състояние. Екипът лекари не били запознати изрично от никого и не открили данни за нейни минали или придружаващи заболявания, както и такива за алергии, преди да пристъпят към медицински манипулации спрямо нея. При оценка по ГКС били отчетени 6 т. изпуснати тазови резервоари и тя била интубирана и поставена на интензивна белодробна вентилация /ИБВ/ по 2 показания. Регистрирани били гърчове, като в 04.20 часа били отчетени и спонтанни тонични гърчове (екстеязионни). При приемането на В., съответно след вземане на проби от нея и направени им изследвания, били установени в урината циталопрам и ефедрин. Било решено от лекуващите лекари, докато и защото В. била в подобрено състояние – поне в съзнание и контактна, тя да бъде екстубирана. На 24.02.2015 година била екстубирана по протокол.
Непосредствено след това била интубирана отново ендотрахеално, поради проявен тежък бронхиален спазъм, затруднение на дишането , оток на ларинкса, обърканост и сънливост. На 25.02.2015 година била извършена трахеостомия, с медикаментозна седация и релаксация. На 26.02.2015 година било установено влошено нейно общо състояние, което било отбелязано и протоколирано. Пациентката се намирала и продължавала да бъде на изкуствена белодробна вентилация. На 27.02.2015 година в 07.00 часа, при манипулация от санитарен сестрински екип за тоалет с нея, бил загубен контакт с пациентката. На монитора медиците забелязали, че се отчита и регистрира асистолия и 0/0 мм артериално налягане. Дежурният екип лекари осъществил кардиопулмонална ресусцитация /КПР/ в пълен обем и към 7.15 часа била отбелязана достигната сърдечна честота 110/мин, както и артериално налягане 140/80 мм, при 100% сатурация на 02. През цялото време на провеждане на КПР пациентката била апаратно обдишвана. Впоследствие било проведено образно изследване на централната нервна система /ЦНС/, като при това било установено исхемично огнище в мозъка . На 09.03.2015 година били наблюдавани и отбелязани неубедителни данни за нейни волеви движения. На 27.03.2015 година било констатирано състояние наподобяващо "Minimally conscious state". След проведено поредно клинично обсъждане, лекуващият я и наблюдаващ лекарски екип приел, че била налице хипоксичноаноксична енцефалопатия. Последвало динамично проследяване на неврологичен и соматичен статус на пациентката В., също така биологичен и биохимичен контрол на показатели, както и жизнените параметри. В хода на продължаващото лечението на В. настъпили усложнения: първо - от възпалителен характер; второ - от хирургични интервенции, тъй като на 26.03.2018 година била оперирана по спешност за вътре-коремна хеморагия на съдови усложнения. При клиничните обсъждания лекарите приели, че се касае за състояние, резултат от нежелана реакция при лечение с циталопрам и ефедрин, с гърчови състояния и тежки ритъмни нарушения. През цялото време - продължителния тригодишен престой в клиниката на ВМА, пациентката била в минимално познавателно състояние, с нужда от интермитираща ИБВ и кислородозависима. В периодите от натрупалото се пролежаване се развила кахексия, наложила комбинирано ентерално и парентерално хранене. На 18.09.2018 година, в 15.30 часа на монитор бил забелязан и регистриран спад на сърдечната честота до асистолия на фона на изкуствена белодробна вентилация. Последвали и проведени били навременно реанимационни мероприятия, но въпреки тях била регистрирана смърт летален изход в 17.15 часа на 18.09.2018 година.
3
На 07.11.2018 година - близо два месеца по-късно, била извършена аутопсия на трупа на починалата Ж. Г. В., при което било установено следното: начално трупно разложение: анемия на трупа и вътрешните органи; общо измършавяване - кахексия; дистрофични промени на вътрешните органи; особено на мозъка; енцефаломалация; данни за възпалителни промени на трехеоброихиалното дърво и на белите дробове от хипоетатичен тип; състояние след продължителна реанимация - трахеостомия, гастростома, декубиталии рани в областта на кръста, петите и гърба, контрактури на киткови и глезенни стави.
От така установената фактическа обстановка и анализ на събрания доказателствен материал по делото прокурорът установява, че няма виновни лица по чл.396 ал.1 т.6 от НПК /конкретно лекари или военни такива, както и други медицински лица, на работа и работили в структурата ВМА-София, подчинена на Министъра на отбраната/ и съпричастни със свои действия или бездействия и при немарливо изпълнение при упражняване на лекарска и медицинска професия от тяхна страна спрямо Ж. Г. В., стоящи в основата и довели до леталния изход за нея. Няма събрани доказателства, както и липсват насоки съответно за откриване и събиране на доказателства, за причинноследствена връзка по неадекватни, ненавремени, объркани, грешни и изобщо немарливи прояви на лекарски намеси, манипулации, интервенции, назначен курс на лечение и терапия, свързани и предопределили настъпването на леталния изход, за да бъде той квалифициран като престъпен резултат, вследствие проява на престъпна немарливост, извършена от един или членове на медицинския екип/и, обслужвал/и болнично пациентката В. в клиника на ВМА-София. Освен, че отсъстват каквито и да било показания от свидетели по делото, съдържащи уличаващи, възприети от тях обстоятелства и сочещи на груба или непозволена, но допусната и предизвикана лекарска/медицинска грешка при приемането и лечението на В. във ВМА-София, няма и писмени доказателства – медицински документи със значение, които да сочат на подобна, обективно осъществена лекарска/медицинска наказуема немарливост. Съвкупността от налични и събрани гласни и писмени доказателства издържа категорично на проверката чрез приложени доказателствени способи – средствата по НПК, респективно и изводите по проведените за целта експертизи по наказателното производство.
Пространното, обстойно и многообхватно заключение по изготвената повторна комплексна шесторна медицинска експертиза, както и това на първоначално проведената и изготвена тройна такава, разкриват и обобщават, че няма никакви отклонения от медицинските стандарти и добри, приети и упражнени лекарски практики на лекарите/медиците от ВМА-София, обслужили болнично в продължение на три години починалата в клиниката пациентка Ж. Г. В.
Поради изложеното прокурорът на основание чл.199 ал.1 и чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 6-сл./2020 година по описа на Военно-окръжна 4 прокуратура – град София, водено за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.
ЧНД № 254/2021 година по описа на СВС е образувано на 12.11.2021 година с писмо вх. № 1067 от 12.11.2021 година по описа на СВС, към което е приложена жалба от М. О. В. чрез адвокат Н. А. от САК, срещу постановление за прекратяване на досъдебно производство №6-сл/2021 година по описа на ВОП-София, ведно с материалите по ДП. Видно от известие за доставяне постановлението е връчено на жалбоподателя на 01.11.2021 година и същият е изпратил жалбата си чрез ВОП-София до СВС на 08.11.2021 година, видно от известие за изпращане на „*****“ ООД. Жалбата е в 7-дневния срок съгласно чл. 243 ал.4 от НПК от получаване на преписа от постановлението и е от лице, което има право на жалба, както следва:
Срещу постановление от 26.10.2021 година за прекратяване на наказателното производство по ДП 6-СЛ/2021 година на военно-окръжния прокурор е подадената жалба от М. О. В. – съпруг на починалата, чрез адвокат Н. А. от САК.
В жалбата се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно. Същото е било постановено при допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения и същото било явно необосновано, както и, че от съдържанието на постановлението личало и заинтересованост на неговият автор в полза на служителите на Военно-медицинска академия, поради което жалбоподателят счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, като се посочват следните съображения, а именно че:
Настоящето досъдебно производство е било образувано след извършена предварителна проверка, установила достатъчно данни обосноваващи извод за извършено престъпление по факти изложени в сигнал на М. В., внесен в деловодството на Софийската градска прокуратура през месец юни 2018 година. Посочва, че в сигнала от М. В. до Софийска градска прокуратура са били направени най-общо следните твърдения, а именно:
Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f6196ed-0834-4d34-9406-2272e6f883df