Определение № 12 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Пазарджик, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200501002 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Г. Х., действащ чрез пълномощник адв.Е. И. от ЕАД „Е. И.“ срещу определение №2951/12.10.2025 г., постановено по гр.д.№5169/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №970/28.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно е незаконосъобразно, като са развити подробни съображения в тази насока.

Изложени са основания, че присъденият размер е значително занижен и не бил адекватен на фактическата и правна сложност на делото.

Прави искане да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с което да се измени решение №970/28.07.2025 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1/2004 г., както и да се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Вивус.БГ“ ЕООД чрез юрисконсулт И. депозира писмен отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№5169/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба на Т. Г. Х. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с искане да бъде прогласена нищожността на клауза от Договор за кредит №**** от 07.10.2024 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.

1

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е предявен и насрещен иск срещу ищеца Х., приет за съвместно разглеждане в производството по делото.

В срок е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на ищеца срещу предявения насрещен иск, с който се поддържа неоснователност.

С решение № 970/28.07.2025 г., съдът е уважил предявения от ищеца Х. иск, както и насрещния такъв на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД.

Осъдил е ответното дружество да заплати на ЕАД „Е. И.“ сумата от 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита в производството в полза на ищеца Осъдил е Т. Х. да заплати на „Вивус.Бг“ ЕООД сумата от общо 195,20 лева – сторени по делото разноски по уважения насрещен иск, от които 45,20 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от Т. Х. чрез адв.Е. И. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като моли да не се присъждат разноски на ответника, а присъденото в полза ва адв.И. възнаграждение се увеличи от 240 лв.с ДДС на 480 лв. с ДДС.

С обжалваното в настоящето производство определение

№2951/12.10.2025 г. искането е оставено без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявените искови претенции касаят определен тип потребителска закрила, която не се отличава със сложност и са често срещани в практиката.

По въпросите от значение за разрешения правен спор между страните е налице непротиворечИ. утвърдена съдебна практика.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава.

В случая, като се има предвид утвърдената съдебна практика относно предмета на делото, съобразявайки цената на предявените искове, продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита, се налага извода, че делото е със сравнителна ниска фактическа и правна 2 сложност.

Същевременно, както бе посочено има обилна и непротиворечИ. съдебна практика; налице са водени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори, по които дела са поставени едни и същи въпроси, както от гледна точка приемане и ценене на доказателствата, така и от гледна точка приложение на закон.

Видът и количеството на извършените от процесуалния представител на процесуални действия не е в голям обем и положения от пълномощника труд е минимален - процесуалният представител на ищеца не е участвал лично в проведеното открито съдебно заседание, а са подавани само искова молба и писмени молби по хода на делото; събраните писмени доказателства са в малък обем; не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства – например разпит на свидетели, назначена е една експертиза.

Изобилна и непротиворечИ. е формираната от ВКС практика, за приложимост на задължителните указания на решение на СЕС по дело С – 438/22 г. и при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., като законовото препращане, в съответната й част, като противоречаща на правото на Съюза уредба освобождава съда от задължението да приложи нормата в препращащата й част. Възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. трябва да се определи от съда в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, а с комплекс от фактори, наред с този интерес - фактическа и правна сложност на спора, специфика и продължителност на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия, отклонения в развитието на производството и т.н.

В случая, определеното от районния съд възнаграждение е в размер, който и според настоящия състав кореспондира с фактическата и правна сложност на спора, която не е значителна, като осъществените процесуални действия се изразяват в подадени искова молба и отговор по насрещния иск, без явяване в открито съдебно заседание и при не много висок материален интерес.

Без да се подценява адвокатския труд и именно поради уважение към усилията, които адвокатите полагат, следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна – действията на адвоката по еднотипни дела.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2951/12.10.2025 г., постановено по 3 гр.д.№5169/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Пазарджик, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200501002 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Г. Х., действащ чрез пълномощник адв.Е. И. от ЕАД „Е. И.“ срещу определение №2951/12.10.2025 г., постановено по гр.д.№5169/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №970/28.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно е незаконосъобразно, като са развити подробни съображения в тази насока.

Изложени са основания, че присъденият размер е значително занижен и не бил адекватен на фактическата и правна сложност на делото.

Прави искане да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с което да се измени решение №970/28.07.2025 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1/2004 г., както и да се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Вивус.БГ“ ЕООД чрез юрисконсулт И. депозира писмен отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№5169/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба на Т. Г. Х. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с искане да бъде прогласена нищожността на клауза от Договор за кредит №**** от 07.10.2024 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.

1

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е предявен и насрещен иск срещу ищеца Х., приет за съвместно разглеждане в производството по делото.