Решение № 1167 от 21.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2300/2021
- Вид
- Решение № 1167
- Подписан
- 21.07.2021
- В сила
- 26.08.2021
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл.132, ал.2 · Закон за храните
- чл.134, ал.1 · Закон за храните
- чл.4, т.3, б."д" · Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните
РЕШЕНИЕ
№ 1167 гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330202300 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 266/16.10.2020г. на ** на ОДБХ - Пловдив, с което на „Блис сладкарство”ООД, ЕИК 202979040, адрес ** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 лв. за нарушение по чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, вр с чл.132, ал.2 от Закон за храните /ЗХ/.
Търговецът жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ОДБХ - Пловдив, чрез своя представител намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е 1
ОСНОВАТЕЛНА.
Търговецът жалбоподател действал като бизнес оператор по смисъла на ЗХ, тъй като стопанисвал предприятие за храни – цех за производство на сладолед и сладкарски изделия. Последният се намирал **. На 17.09.2020г. в него била извършена проверка от служители на ОДБХ Пловдив, сред които свидетелката С.А. Ч.. В хода на проверката се установило, че в обекта има разписана мониторингова програма за вземане на проби и анализ на микробиологичните и физикохимичните показатели на готови продукти, контрол на хигиена на контактни повърхности и технологично оборудване и вода, но такива проби не били вземани, съответно изследвани. Ето защо Ч. счела горното за нарушение на нормата на чл.2 от Наредба №1/2016г. за хигиената на храните и съставила срещу дружеството АУАН № 00001571/29.09.20г. Същият бил връчен на упълномощено лице – С.К., а въз основа на него било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установи от разпита на актосъставителя С.А. Ч. и писмените документи приложени по делото, които се кредитират от съда като непротиворечиви и логични. Тя и не се оспорва от жалбоподателя.
Последният сочи възражение, че всъщност административнонаказателното производство страда от съществени пороци и иска НП да се отмени. Това възражение е основателно, но не по сочените от жалбоподателя възражения. Твърди се от жалбоподателя, че АУАН не е надлежно връчен на лице с представителна власт от дружеството.
Действително констативния акт е връчен на пълномощник, а не на управителя на дружеството, който е гръцки гражданин. По делото обаче е приложен документ по същество пълномощно издаден от последния , с който лицето С.С.К. е била упълномощена да представлява дружеството пред ОДБХ – Пловдив. Не е нужно това пълномощно да е нотариално заверено, защото последното не се изисква от закона. Нотариална заверка е нужна само там, където това е предвидено в закона. На следващо място административно наказателното производство се образува със съставяне на АУАН, поради което е без значение протоколи от проверките дали са връчвани на жалбоподателя. Освен това същите са приложени по делото, поради което и той е могъл да се запознае с тях, ако прояви активност. Ето защо и това възражение е неоснователно.
2
Правилно актосъставителя е квалифицирал извършеното нарушение по чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, тъй като с бездействието си дружеството е извършило вмененото нарушение. Първата посочена норма изисква да се спазват хигиенните изисквания по Регламента, т.е. същата се явява бланкетна, като коректно този бланкет е запълнен с разпоредбата на чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, който пък от своя страна изисква операторите на предприятия за храни да приемат, по целесъобразност, следните специфични хигиенни мерки като вземане на проби и анализ на същите.
Неправилно обаче наказващия орган е подвел това нарушение под санкцията на чл.132, ал.2 ЗХ. Според нея се наказва бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, с налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Сочената ал.1 пък от своя страна предвижда нарушения в две точки като в процесното НП не е уточнена коя от двете се визира. А те са:
1. не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително вземането на проби;
2. не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност.
По пътя на логиката вероятно с процесното НП се визира т.1, изречение последно. Същото обаче касае възпрепятстване на вземане на проби от контролните органи, а не неизпълнение на програмата за контрол на самото дружество. На първо място налице е нарушение досежно неправилно изписване на санкционната норма като липсва част от фактическия й състав, което ограничава правото на защита на жалбоподателя. На следващо място по делото се установи, че не е имало печка контролните органи да вземат проби , ако желаят. В този смисъл изобщо не е реализиран състава на чл.132 ЗХ. Не на последно място деянието е следвало да бъде подведено под нормата на чл.134, ал.1 ЗХ, който именно урежда отговорността на оператори в настоящия казус. В случая неправилно е бил приложен и материалния закон.
Горното налага отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
С оглед този изход на делото дружеството жалбоподател би имало 3 право на разноски предвид нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани, но липсват доказателства за техния размер, а и претенцията не бе конкретизирана какви точно разноски се претендират. Ето защо такива не се и присъждат пред настоящата инстанция.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 266/16.10.2020г. на ** на ОДБХ Пловдив, с което на „Блис сладкарство”ООД, ЕИК 202979040, адрес ** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4000 лв. за нарушение по чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, вр с чл.132, ал.2 от Закон за храните /ЗХ/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4