Решение № 480 от 04.10.2023, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Казанлък, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102986 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от СНЦ „З. Ж. - Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от П. Д. Д. – управител против О.М., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявана от Д. И. Г. – кмет. Ищецът „З. Ж. - Б.“ било сдружение с нестопанска цел, което осъществявало дейности в защита на животните чрез оказване на помощ на нуждаещи се животни, грижи за болни и изоставени животни, закупуване на лекарствени средства и храна за тях, както и намиране на временни или постоянни приемни домове. Сдружението осъществявало дейността си чрез управителя си - П. Д. Д. и с помощта на доброволци. Сочи, че на 29.04.2022 г. П. Д., след получен сигнал, отишла в с.

Я., общ. М., обл. С.З., на ул. „П.“. Там намерила 6 (шест) новородени малки кучета, ведно с труп на куче от женски пол, с неустановена порода, вероятно майката на малките кучета. На трупа на кучето нямало каишка, не било чипирано и нямало никакви видими белези, че е домашно. Д. веднага подала сигнал от собствения си мобилен телефон с номер **** на горещия телефон на БАБХ - ***, в който заявила, че намерила на посоченото място в с.

Я. шест малки новородени кучета, като майката била починала. Сигналът бил приет от оператор на телефона - С.К. в 14.28 ч. на 29.04.2022 г. и регистриран с вх. № ****/**** г. при ОДБХ - С.З.. Твърди, че със собствен транспорт Д. отвела новородените кучета у дома си, за да им окаже помощ и да положи за тях необходимите спешни грижи, без които те не можели да оцелеят. След като не била потърсена нито от ОДБХ, нито от О.М., която била институцията, отговорна за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект, на 03.05.2022 г.

1 подала от името на сдружението и писмен Сигнал до Кмета на О.М. по електронна поща, в който описала подробно обстоятелствата около намирането, отвеждането и оставянето, включително описала и подадения по телефона сигнал до ОДБХ – С.З., цитирайки входящият му номер.

Междувременно закупила необходимите за малките кучета храна и санитарно-хигиенни материали, за което били издадени и фактури № 2107 от 06.05.2022 г. на стойност 30,58 лв. - предмет на сделката: абсорбиращи чаршафи 60/90 см; № 4325 от 09.05.2022 г. - предмет на сделката: санитарни и хигиенни материали и № 39 от 09.05.2022 г. - предмет на сделката: храна за кученца. Сочи, че на 11.05.2022 г. подала заявление до О.М., в което отново описала случая и приложила трите фактури с молба да й бъдат заплатени направените до момента разходи. С писмо изх. № 94П1-681-1#2 от 26.05.2022 г. О.М. отговорила, че за нея не било налице правно основание за заплащане на исканата сума. Междувременно малките кучета навършили възраст, при която вече се налагало ваксинация и на 30.05.2022 г. Д. закупила първите им ваксини, за което също заплатила сумата от 90 лв. по фактура № 55 от 30.05.2022 г. - предмет на сделката: ваксинация на куче. На 31.05.2022 г. отново подала заявление до О.М., към което приложила и новата фактура, с молба да бъдат заплатени разходите, но не получила отговор.Твърди, че и до настоящия момент направените от сдружението - ищец, чрез неговия управител П. Д., разходи по отношение на намерените безстопанствени малки кучета не били възстановени от страна на ответника - О.М.. С оглед изложеното се установявало, че представител на сдружението - ищец, а именно управителят П. Д., намерила на 29.04.2022 г. малки кучета без стопанин в района на с. Я., О.М., за което незабавно уведомила, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, ОДБХ - С.З. чрез специалния горещ телефон. В случая се касаело за безстопанствени животни - новородени кучета без стопанин, които били под надзора и грижите на О.М.. След като, въпреки задълженията си по закон, никой не се отзовал на сигнала да осигури спешна ветеринарно-медицинска помощ и да настани кучетата в лечебно заведение или приют, и да поеме медицински грижи за лечението и отглеждането им, сдружението – ищец, чрез управителя си, поело медицинските грижи за животните, настанило ги за отглеждане в домашни условия и заплатило всички разходи - за санитарни и хигиенни материали, храна и ваксини. По този начин, предприемайки и полагайки необходимите грижи за намерените безпомощни безстопанствени кучета, то извършило чужда работа - такава на О.М., вменена като задължение по закон съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Работата била водена уместно, водена до момента на подаване на настоящата искова молба, не била водена против волята на ответника - напротив, същият бил уведомен писмено за стореното и за направените разходи, на което същият не се противопоставил, но същевременно и извършената работа не била одобрена от ответника, нито пък били заплатени направените по време на работата разноски. Налице било задължение на ответника съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗЗД да обезщети 2 управителя на работата за личните задължения, които той поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Сочи, че доколкото сдружението било регистрирано именно с цел да подпомага нуждаещи се животни, извършените от неговия управител лични действия и задължения сдружението не желаело да му бъдат заплащани, но за воденето на работата на О.М. сдружението направило необходими и полезни разноски в размер общо на 282,68 лв., които следвало да му бъдат възстановени, ведно с лихвите от деня на изразходването им. Въпреки направените покани ответникът и до настоящия момент не заплатил тези разноски, което представлявало безспорно наличие на правен интерес за завеждане на настоящия иск. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника О.М., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, представлявана от Д. И. Г. - кмет да заплати на СНЦ „З. Ж. - Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., обл. С.З., ****, представлявано от П. Д. Д. – управител, сума в размер на 282,68 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, включваща следните суми: сума в размер на 30,58 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата; сума в размер на 42,10 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата; сума в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, и сума в размер на 90,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, представляващи направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа - тази на ответника - без пълномощие, както и да заплати направените по делото разноски. Посочените суми ответникът можел да заплати по банков път по сметка на сдружението: IBAN: ****, при „****“ с титуляр СНЦ „З. Ж. - Б.“.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че предявеният иск неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност възразява за размера на претендираната сума. Сочи, че ищецът, сдружение „З. Ж. - Б.“, представлявано от П. Д. Д., получил сигнал за 6 новородени кучета на територията на с. Я., ул. „П.“. Съгласно исковата молба и предоставена справка от БАБХ, управителят на сдружението подал сигнал на горещия телефон на БАБХ в 14.28 ч. на 29.04.2022 г. П. Д. Д. посочила, че отвела новородените кучета в собствения си дом, където започнала тяхното отглеждане. Счита, че П. Д. Д. не изчакала надлежните органи да дойдат на място и да направят проверка, с което попречила на органите на О.М. да извършат действия по прибирането и отглеждането на новородените кучета.

Твърди, че веднага след получаване на сигнала, на посоченият адрес била извършена проверка от служители в Общинската администрация на О.М..

3

Комисията констатирала, че на адреса не били открити описаните кучета.

Съставен бил констативен протокол. Сочи, че предявеният иск бил с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Воденето на чужда работа без пълномощие била извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлявала доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/.

Гестията представлявала юридически факт от категорията на юридическите постъпки. Предпоставките за възникване на правоотношение от водене на чужда работа без пълномощие формирали елементите от фактическия състав на този правен институт. Правоотношението, което се пораждало при наличие на всички елементи било двустранно и сложно. За да е налице водене на чужда работа без пълномощие било необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият бил длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил - чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. Изброените в нормата органи от своя страна били длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект - чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. В чл.

15 от ЗЗЖ било вменено на собственика на животни предприемането на мерки за осигуряване на ветеринарно медицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Във връзка с това си задължение във връзка с безстопанствените животни, О.М. сключила договор с ветеринар, който да извършва изброените дейности от нейно име. Счита, че липсвала една от предпоставките от фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, доколкото действията на ищеца не били насочени към защита на интереса на ответника.

Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ предвиждала задължение на Общината да оказва съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ.

В случая липсвали доказателства, които да водят до извода, било ли е наистина необходимо съдействието на О.М. за спешна грижа за процесните кучета. Сочи, че освен съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ, в тежест на ответника били вменени задълженията, предвидени в глава пета от ЗЗЖ. Съгласно разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета, ответникът имал задължения за изпълнение на мерките за контрол на популацията на безстопанствени животни, която включвала и тяхното лечение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ 4 безстопанствените животни се настанявали от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кметът на съответната община бил длъжен да осигури ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните, който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролирал здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните. Залавянето на безстопанствените животни, настаняването им в приюти и предприемане на действия относно тяхното здравословното състояние (обезпаразитяване, кастрация и лечение) се извършвало съгласно годишен график - арг. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Между страните нямало спор, че работа била извършена доброволно от ищеца. Но за да било налице водене на чужда работа без пълномощие, било необходимо работата да е осъществена в интерес на доминуса, какъвто в настоящия случай не се установявал, и да са осъществени с намерението да се обслужи неговия интерес. В правната теория и в съдебната доктрина се приемало, че съставите на гестията включвали и една квалифицирана субективна предпоставка, а именно управителят да е действал с намерението да управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът трябвало да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса. В настоящия случай не можел да се направи извод, че ищецът действал с намерението да обслужи интереса на ответника. За наличието на субективната предпоставка се съди от обективно изразеното поведение. Ако ищецът искал да действа в интерес на ответника щял да извърши само тези действия, които били наистина спешни и явяващи се неотложни за опазване живота и здравето на животните. След откарваното на кучетата във ветеринарната клиника и проведеното лечение, ищецът не ги оставил там, не ги върнал на мястото, откъдето ги е взел, а ги прибрал в дома си. Законът предвидил възможност за предоставяне грижите над безстопанствени животни на граждани, но не своеволно. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се предоставяли безвъзмездно на лица, които желаели да ги отглеждат като компаньони, но следвало да се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.