Решение № 183 от 10.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ямбол, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500233 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. М. Д. ЕГН**********, чрез адв. Д. Т. от САК срещу Решение № 174 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2770/ 2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК831830482 иск по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 1500 лв. до размер от 5 000 лв.,/ по предявен частичен иск в размер на 10 000 лв. от 25 000 лв./ , както и в частта, с която е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2000 лв. до размер от 3000 лв. /по предявения частичен иск в размер на 4000 лв. от 8 000 лв./ С посоченото решение въззиваемото дружество ЗД "Бул Инс" АД е осъдено да заплати на Д. Д. сумата от 100 лв. ,представляваща направени от нея разноски пред първата инстанция, а на адв.Д. Т. от САК - сумата от 605 лв. на осн. чл.38, ал.2 ЗА,представляваща адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивницата. С посочения съдебен акт Д. Д. е осъдена да заплати на ЗД "Бул Инс"АД разноски пред първата инстанция в размер на 720 лв., като в тази част на осн.чл.248. ал.1 ГПК диспозитива на решението е изменен с Решение№1110/27.05.2022 г. по гр.д.№2770/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което Д. Д. е осъдена да заплати на ЗД"Бул Инс" АД разноски пред първата инстанция в размер на 1150 лв., вместо 720 лв. С атакуваното решение ЗД Бул Инс"АД е осъдено да заплати и 40 лв. държавна такса по сметка на ЯРС, както и разноски за вещи лица в размер на 310 лв.

1

Във въззивната жалба по същество са формулирани възражения за неправилност на формираната съдебна преценка при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Д. Д.. С настоящата въззивна жалба се заявява,че поради "разбиране и добронамерена воля на ищцата" претенциите във въззивното производство се редуцират, както следва: размерът на предявения иск за неимуществени вреди от 10 000 лв. на 5000 лв. /частична претенция от 25 000 лв./ и на иска за имуществени вреди от 4 000 лв. на 3 000 лв. /частична претенция от 8 000 лв./. Акцентира се върху доказателствената стойност на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1617729/******* по описа на ОДМВР-Ямбол, сектор "Пътна полиция", в който е вписано, че виновен за настъпилото ПТП на ******* около 12.25 ч. в гр.****** и в близост до бл.39 е водачът на МПС "Фолксваген", модел "Пасат" рег.№ВР2697СВ, който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия и в населен жилищен квартал, излизайки от паркинг, губи контрол над управлявания от него л.а., не пропуска движещото се по път с предимство МПС2, като го удря, предизвиквайки множество деформации по управлявания от въззивницата л.а. и редица увреждания на самата въззивница.

Противопоставят се аргументи за непълнота и неизясненост на механизма на произшествието на база кредитираната от първостепенния съд автотехническа експертиза, т.к. в.л. е концентрирало изводите си върху поведението на водача на л.а. марка "Ауди"- Д.

Д.. В защитен аспект се заявява цялостно оспорване на заключението на САТЕ като предубедено, непълно и необективно, с оглед инкорпорираните в него отговори извън очертания предметен обхват на изследване- относно концентрацията на алкохол в кръвта на ищцата и скоростта, с която е управлявала МПС към момента на настъпване на инцидента.

Настоява се, че основния и съществен причинно-следствен принос към изследваното ПТП има водачът на МПС, марка "Фолксваген", което корелира с твърдението за противоправно поведение на застрахования при въззиваемото дружество водач, чиято доказаност се установява еднопосочно от свидетелските показания на свидтелите Д. и Х. и от характера на описаните деформации по управлявания от въззивницата автомобил на стр.18 и стр.19 от САТЕ. Подчертава се безспорната установеност на технически неправилните действия на водача на л.а. "Фолксваген", изводими от обективираните на стр.15 на САТЕ експертни констатации. Твърди се доказателствен неуспех за въззиваемата страна да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от въззивницата, като в условията на евентуалност се признава процент съпричиняване в рамките на 25% от страна на въззивницата към настъпилия увреждащ резултат. В жалбата е обособена и претенция за неправилно приложение на материалния закон поради силна заниженост на определения от ЯРС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1500 лв., който е фиксиран при игнориране и недостатъчно изследване на интензитета, характеристиките на множеството телесни увреждания, причинени на пострадалата, продължителността на лечението й, наличието на трайни физически и психически увреждания, на трайни видими белези. В тази връзка е маркирана доказателствената значимост на установяващите се разнородни увреждания на здравето на пострадалата в амбулаторен лист№655/******* , изд. от д-р Д.В. с поставена в него диагноза 2

"Нарушение на вестибуларната функция" и "Травма на носа", амбулаторен лист №57/30.07.2020 г., изд. от д-р Светла Жекова,с поставена основна диагноза "Контузия на коляното", Етапна епикриза от 11.08.2019 г., изд. от "ДКЦ 1-Ямбол", специалист невролог, с окончателна диагноза "Последици от вътречерепна травма", амбулаторен лист №000016/11.08.2020 г. , изд. от д-р Н.Н. с окончателна диагноза "Последици от вътречерепна травма;Мозъчно сътресение", амбулаторен лист №000449/14.08.2020 г. и амбулаторен лист №000505/11.09.2020г., изд. от д-р П.Ц., психиатър, с поставена окончателна диагноза "Посттравматично стресово разстройство". Твърди се, че след инцидента въззивницата е силно потисната, нервна, доведена до депресивно състояние и страда от загуба на паметта, постоянно дифузно главоболие със замаяност и световъртеж. Оспорва се като неправилно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на въззивницата, като първостепенният съд не е отчел продължителността на възстановителния период и нейната възраст към датата на процесното ПТП, като същевременно не е съобразил и инфлационните процеси в страната /изискване, заложено в приведена съдебна практика на ВКС./ Поддържат се тезисни аргументи относно началния момент, от който следва да се присъди лихва за забава на увреденото лице, който момент спрямо въззиваемия застраховател по см.чл.84, ал.3 ЗЗД съвпада с момента на самото увреждане, т.к. отговорността на застрахователя е с аналогичен обем и съдържание на отговорността на деликвента. Формулира се искане за присъждане в полза на въззивницата на съдебно-деловодни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, съпътствано с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. В заключение се настоява за частична отмяна на атакуваното решение, и постановяване на ново, с което въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивницата сумата от 5 000 лв. по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди / частичен иск от 25 000 лв./ и сумата от 3 000 лв. по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди /частичен иск от 8 000 лв./ , ведно с лихвата за забава върху горепосочените суми, считано от 09.12.2020 г. -датата, на която изтича тримесечния срок от завеждане на претенция и образуване на щета пред застрахователя.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗД "Бул Инс" АД с ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление, гр.София , бул."Джеймс Баучер" №87, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К. чрез пълномощника адв.Г. Д. от АК-Ямбол, сл.адрес гр.*****, ет.3, офис 16, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна с противостоящата оценка на качеството на първоинстанционното решение като законосъобразно и обосновано. На фактическите твърдения в жалбата се противопоставят констатациите в приетата по делото САТЕ, съгл. които скоростта на автомобила "Фолксваген", управляван от Х.И. при процесния инцидент е била 12 км/ч, а тази на управлявания от въззивницата автомобил -96 км/ч,като се изтъква и обстоятелството, че въззивницата е била под въздействие на алкохол, с концентрация от 1,90 промила,обуславяща невъзможност за своевременна превентираща процесното ПТП реакция. Фокусът върху тези експертни изводи, е обвързан с генералното им отнасяне към крайния извод, че при липса на употребен алкохол от въззивницата, и придържането й към 3 законово разрешената скорост, пътният инцидент не би възникнал, ерго- настоява се за пълноценна обоснованост и законосъобразност на първостепенната съдебна преценка относно констатираното съпричиняване и неговата степен. Посочва се, че след постановяване на първоинстанционното решение с влязло в сила Споразумение по НОХД №629/2021 г.на РС-Ямбол Д. Д. е призната за виновна за това, че на ******* в гр.**********, е управлявала МПС л.а. "Ауди А6" с рег.№4018АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20, а именно 1,90 гр./л. , поради което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца с изпитателен срок от 3 години. Настоява се предвид императивната уредба на чл.300 ГПК уреждаща обвързващата задължителна сила на присъдата за гражданския съд, ЯОС да включи в преценката си освен коментираните изводи от заключението по САТЕ и посоченото споразумение, досежно установените в него релевантни за спора факти. Изложени са тезисни съображения по приложението на чл.52 ЗЗД, насочени да опровергаят възраженията в жалбата относно неправилно определяне от първостепенния съд размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че по отношение многобройните увреждания,за които въззивницата претендира обезщетение, не се съдържат релевантни и безспорно установяващи ги доказателства, а по характера и степента си, установените в заключенията на съдебните експерти телесни увреждания осъществяват признаците на лека телесна повреда "временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Привежда се многобройна съдебна практика по прилагане на критерия за справедливост с оглед регулативното значение на общественоикономическата конюнктура за страната към момента на настъпване на увреждането, както се изтъква,че задължителен компонент на принципа за справедливост е обезпечеността на баланса между вредите и обезщетението. На тази плоскост се твърди,че присъденото от районния съд обезщетение на въззивницата намира своята обществено-икономическа обосновка. Прилага се изобилна съдебна практика на ВКС по изясняване същността и терминологичното съдържание на съпричиняването, вложено от законодателя в регламента на чл.51, ал.2 ЗЗД, в аспекта на поддържаната позиция за правилната оценка и справедливото отмерване на съпричиняването на въззивницата от първостепенния съд поотделно като допринасяне към самото събитие като правнозначим факт и като принос за настъпване на вредата спрямо самия пострадал.По същество се иска ЯОС в пределите на своите правомощия да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

В о.с.з. въззивницата Д. се явява лично и моли въззивната жалба да бъде уважена по изложените в нея от адвоката й съображения.С Молба вх. № 4493/03.10.2022 г., постъпила по електронната поща, както и постъпила по пощата идентична Молба вх. № 4513/04.10.2022 г. от адв. Д. Т. - пълномощник на въззивника Д., е заявено, че въззивната жалба се поддържа и се настоява за нейното уважаване със заявени подробни доводи по същество. Заявена е претенция за разноски, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Към молбата е 4 приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК и ДПЗС.