Решение № 443 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 2546/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 13871/2021г по описа на СГС, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на Р. М. Х., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила постановление на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, за адв. възнаграждение 510 лв. и д.т. 0,43 лв., като е отхвърлена като неоснователна исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 50 000лв. и за сумата от 8 000лв. за обезщетение за имуществени вреди.

Решението е обжалвано от Р. М. Х., чрез адв.К.П. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 500лв. до 50 000лв., както и в частта, с която се отхвърля исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 8 000лв., с доводи, че съдът неправилно е приложил закона, не обсъдил събраните доказателства, като е пропуснал основни факти и обстоятелства, а други са превратно ценени. Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер, като не е съобразено, че са му били наложени мерки за неотклонение, претърпял е освен болки и страдания от задържането му, и заплаха за живота и здравето му от липсващата и недостатъчна терапия на заболяването му, както и притеснението му от трудностите на съпругата му при отглеждане на малкото им дете. По отношение на имуществени вреди възразява, че е отхвърлена исковата претенция, тъй като с плащането на парична гаранция от 15 000лв. са настъпили имуществени последици на стойност 8 000лв. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат исковите претенции. В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се 1 поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

С решение № 4263/12.07.2024г, постановено на основание чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №2546/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 13871/2021г по описа на СГС, като е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Р. М. Х. на основание чл.2, а.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, платен адвокатски хонорар за наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария с доводи, че неправилно е уважена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие са посочени само общо какви действия следва да се извършат, поради което не може да се определи адвокатското възнаграждение. Излага съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и размерът на адвокатското възнаграждение не следва да надвишава минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2004г. Претендира да се отмени решението като неправилно и необосновано.

Ответната страна по въззивната жалба е оспорила същата с доводи, че е неоснователна. Изложила е доводи

, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по делото е по предявени искове от Р. М. Х. против Прокуратурата на РБългария за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила Постановление на СРП на 22.03.2019 г., за сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, изразяващи се в законната лихва върху сумата 15 000 лв. за периода 22.10.2010 г.

– 01.10.2015 г., сумата 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди/заплатен адвокатски хонорар/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и - сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие образуваното и водено наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното производство - 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба е посочено, че на 30.07.2010 г., докато разговарял в кафене с негов познат на име М. Н., на последния се обадил негов близък с молба М. да отиде с него до банката. Ищецът придружил своя познат М. и неговия близък П. до клон на „Първа инвестиционна банка“ АД, находящ се в София, бул. „Драган Цанков“, № 37. През времето, в което П. бил в офиса на кредитната институция, ищецът и приятелят му чакали пред клона, в ангажиран таксиметров автомобил. В него били задържани от органите на полицията.

След задържането на Х. било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че направил опит да причини имотна вреда в размер 457 000 лв. С Постановление на прокурор ищецът бил задържан до 03.08.2010 г. На 03.08.2010 г. било проведено съдебно заседание по н.ч.д. № И-2782/2010 г., СРС, 114-ти състав, в което с определение решаващият орган взел по отношение на ищеца най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със свой акт от 10.08.2010 г., СГС, по в.н.ч.д.№ 3687/2010 г. потвърдил мярката за неотклонение. С нова жалба по н.ч.д. № И3389/2010 г. ищецът поискал изменение на наложената му мярка, но Софийски районен съд, 114-ти състав оставил същата в сила. С последващо определение от 08.10.2010 г. , СГС, XV състав, по в.н.ч.д. № 4385/2010 г., изменил мярката му за неотклонение в „парична гаранция“ 15 000 лв.

2

За времето от задържането му на 31.07.2010 г. до освобождаването му след внасяне на паричната гаранция ищецът твърди, че е пребивавал в Следствения арест на бул. “Г. М.

Димитров“, в София, където е бил настанен в килия с площ 12 кв.м., заедно с още трима задържани, при изключително лоши условия. Докато бил задържан, здравословното му състояние се влошило значително. За него било невъзможно да заплати парична гаранция в такъв размер, поради което за периода 08.10.2010 г. – 22.10.2010 г. бил преведен в Софийски централен затвор до заплащането й по сметка на СДВР, където условията били идентични с тези в Следствения арест. Наложило се чичо му да изтегли заем и да заплати гаранцията.

Вследствие на изложените незаконосъобразни действия ищецът е претърпял множество болки и страдания. За дългото време, през което производството е било висящо, изпитвал страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда. Влошило се и здравословното му състояние, което е създало у него опасения за тежки увреждания от неспазване на необходимия режим за хроничното му заболяване - диабет, което дори може да има за резултат смъртта му.

Посочил е, че наказателното производство срещу него окончателно е прекратено с Постановление на СРП, влязло в сила на 22.03.2019 г.

Ответната страна- Прокуратурата на РБългария е оспорила исковите претенции по основание и размер. Възразила е, че не е налице елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ - незаконно обвинение, по което наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда или с Постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това, че същото не съставлява престъпление, съгласно изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Посочила е, че ищецът не е представил доказателства, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, както и кога това се е случило, доколкото същото е относимо към доказване на незаконното обвинение и продължителността на наказателната репресия.

Заявила е, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения за претърпени неимуществени вреди, свързани с негативни чувства и преживявания, както и, че не е налице причинна връзка между твърдените вреди и действията на наблюдаващия прокурор и разследващите органи от МВР по разкриване на престъплението с цел събиране на доказателства и привличане на обвиняем, които не са излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни.

Посочила е, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ от която се претендират болки и страдания, взета с определение от 03.08.2010 г. СРС, НО, 114 състав по ЧНД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114-ти състав, продължила до 22.10.2010 г., когато е била внесена определената с Определение от 08.10.2010 г. по въззивно НЧД № 4385/2010 г. на СГС, X V състав, парична гаранция 15 000 лв., с което задържането под стража е било изменено в гаранция в пари, не са били по обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП е било прекратено с Постановление на СРП от 24.01.2019 г. по пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП. Заявила е, че не следва за отговаря за условията в следствения арест.

Позовала се е на Справка за съдимост на ищеца, от която е установено, че през 2009 г. с Решение на СРС по н.д. № 14151/2008 г., влязло в сила на 31.07.2009 г., той е бил признат за виновен за извършено през 2004 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание - глоба в размер 500 лв. Същевременно месеци преди деянието, за което е бил разследван по настоящото наказателно производство в периода 10.2009 г. 01.2010 г. е извършил в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК 3 данъчно престъпление в особено големи размери - по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода 2 години и десет месеца с влязла в сила на 10.10.2012 г. присъда по НОХД № 221/12 г. на Окръжен съд – Добрич, а с присъда на СГС, НО, по НОХД № 1033/2017г., влязла в сила на 22.01.2020 г. е бил осъден отново за данъчно престъпление в особено големи размери по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 НК, извършено пак с няколко деяния през 2006 г. при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

Наложено му е било наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което /поради настъпилата реабилитация по предишното осъждане/ отново е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.

По изложените съображения е възразил, че докато е било висящо разследването за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което било водено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП, ищецът е бил разследван по още две висящи наказателни дела за извършени тежки умишлени престъпления и следователно страхът от осъждане у него, ако е бил налице такъв, се дължи на тези производства, а не на настоящото прекратено наказателно производство.

Оспорил е твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, тъй като в ареста е получавал консултация и медицинска помощ за заболяването си, е не е доказано влошаването му.

Навел е възражения относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че е завишен.

Оспорил е иска за имуществени вреди като неоснователен и недоказан, с доводи, че вредите не са настъпили за него, а за трето лице-роднина на ищеца, което е внесло сумата за паричната гаранция.