Решение № 276 от 09.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Монтана, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500366 по описа за 2025 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Б. А. от гр. *, подадена лично на 22.07.2025г. срещу решение на РС Лом № 1/02.01.2025г. постановено по гр.дело № 2233/2023г. , с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете му срещу Община *с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД – за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за уволнение № 1120 от 25.09.2023 г на кмета на Община *, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „* на Община *“ и за присъждане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер 1285,92 лв., ведно със законната лихва до изплащането му, като в тежест на ищеца са възложени за плащане разноски.

С въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.

Изложени са твърдения, че съдът неправилно е приел за приложим закон единствено ЗМСМА, игнорирайки съответните приложими към трудовото правоотношение разпоредби на КТ. Поддържа се допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 333,ал.1,т.4 КТ, липса на компетентност на кмета при издаване на заповедта за уволнение, неспазване уговорения между страните срок на предизвестие, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите претенции се уважат , ведно със законните последици.

С подаден в срок писмен отговор под формата на становище жалбата се оспорва като 1 неоснователна от въззиваемата страна Община *чрез пълномощника й адвокат Ц. Д..

Поддържа се, че съдът правилно е приел исковете за неоснователни , поради което и обжалваното като правилно следва да се потвърди. Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема следното:

Въззивната жалба на Б. А. е допустима като подаденаа в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от ЛРС решение, с което исковите претенции на Б. А. срещу Община * за отмяна на уволнението му като незаконосъобразно, възстановяването му на заемната преди това длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ в размер на 1285.92 лева са отхвърлени като неоснователни.

Атакуваното решение на Районен съд Лом е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 и чл. 220,.ал.1 от Кодекса на труда / КТ/ при правилно конституирани страни.

Предмет на спора е законността на прекратяването със заповед № 1120/25.09.2023г. на трудовото правоотношение възникнало на основание сключен между Б. А. и Кмета на Община *трудов договор от 10.11.2011г. , с който на Б. А. е възложено изпълнението на длъжността * на общината.

От фактическа страна по делото безспорно е установено, че трудовият договор е сключен между страните на основание чл. 67,ал.1,т.1 от КТ и чл. 39,ал.1 , чл. 44,ал.1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА/ . Договорът е сключен за неопределено време, като в т. 9 е посочено, че се сключва със срок на предизвестие 1 месец, еднакъв и за двете страни. Със заповед № 1120 от 25.09.2023г. на кмета на Община * И.Б. така създаденото правоотношение е прекратено на основание чл.

44,ал.1,т.3, ал. 2 във връзка с чл. 39,ал.5 ЗМСМА , считано от 26.09.2023г., , като заповедта е връчена на ищеца на 25.09.2023г.. 19а,ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 19,ал.4,т.4 от ЗА по преценка на органа, който я е назначил.

С исковата молба законността на уволнението е оспорена с доводи за издаване заповедта от кмета на Общината по време, когато като регистриран кандидат за участие в местните избори е следвало на основание чл. 161,ал.1 от Изборния кодекс да ползва задължителен отпуск, поради което и не е имал правомощие да я издаде. Наведени са и доводи, че при прекратяването на ТПО са приложими и разпоредбите на КТ, предвид изрично посоченото в трудовия договор основание за сключването му –чл.67,ал.1,т.1 КТ, поради което и по отношение уволнението на ищеца са приложими защитите при уволнение и конкретно чл. 333,ал.1,т.4 КТ, тъй като към датата на връчване заповедта ищецът е ползвал 2 отпуск, поради временна нетрудоспособност. По отношение иска с правно основание чл.

220,ал.1 КТ дължимостта на обезщетението е обоснована с твърдения, че с трудовия договор страните са договорили едномесечно предизвестие, поради което независимо от основанието за прекратяване правоотношение обезщетение за неспазване договореното предизвестие се дължи.

Първостепенният съд с обжалваното решение , за да отхвърли предявените искове, е приел , че към датата на издаване заповедта за прекратяване ТПО кметът на Общината не е ползвал отпуск по чл. 161,ал.1 от Изборния кодекс, тъй като листата на партията му за участие в местните избори е регистрирана в ОИК * на 26.09.2023г. , поради което и заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 44 ЗМСМА орган. На второ място е приел, че закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ е неприложима по отношение на ищеца, тъй като уволнението му е извършено на основание чл. 39,ал.5 ЗМСМА, съответно това основание за уволнение не е сред предвидените в чл. 333,ал.1 КТ, при които е налице предварителна закрила при уволнение на работници и служители ползващи отпуск поради временна нетрудоспособност. По отношение иска за заплащане обезщетение за неспазено предизвестие е прието, че специалната разпоредба на чл. 39,ал.5 ЗМСМА изрично предвижда право на кмета да прекрати трудовия договор, сключен със заместник кмет без да дължи предизвестие, поради което и не са налице предпоставките на чл. 220,ал.1 КТ за заплащане обезщетение за неспазено предизвестие.

По същество въззивният съд приема обжалваното решение за правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

По делото е безспорно, че сключеният между страните през 2011г. договор е трудов, като разпоредбите на КТ относно този договор са приложими, доколкото не е предвидено друго в закон- чл.10,ал.1 КТ. Безспорно е по делото, че договорът е сключен на основание чл. 39,ал.1 ЗМСМА, според която разпоредба кметът на общината назначава заместник кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. Изрично в чл. 39,ал.5 ЗМСМА е предвидено право на кмета на общината да освободи със заповед без предизвестие назначения заместник кмет. В случая уволнението е извършено на специално основание, предвидено в чл. 39,ал.5 ЗМСМА и преценката за него не е свързана с основанията по КТ - то е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; при осъществяване на своята дейност кметовете на райони и общини свободно могат да определят управленския си екип-заместниците, които ще ги подпомагат; те назначават заместник-кметовете и определят техните функции изключително по своя преценка и без ограничения, като съответно на това право е и предвидената възможност да ги освобождават от длъжност без предизвестие и със заповед, към която 3 законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание.

Заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на Община *на 25.09.2023г., към която дата по делото няма доказателства същият да е бил в платен или неплатен отпуск.

Доказателствата установяват, че с решение № 52-МИ от 26.09.2023г. е регистрирана в Общинска избирателна комисия *кандидатска листа от ПП „Земеделски съюз Александър Стамболийски „ за участие в изборите за кмет на Община *на 29.10.2023г. с кандидат за кмет И.Б. Безспорно е , че към тази дата И.Б.е изпълнявал длъжността кмет на Община *, поради което и съгласно чл. 161,ал.1 от Изборния кодекс задължително ползва по свой избор неплатен служебен или платен служебен отпуск за времето от регистрацията до обявяването на резултатите от изборите. Ползването на този задължителен отпуск се свързва с датата на регистрацията на листата, а това е 26.09.2023г. , поради което и към 25.09.2023г. кметът на общината не е имал задължение да ползва отпуск. От друга страна с нормата на чл. 161ал.1 ИК субективното право на отпуск е преуредено от законодателя в правно задължение. Това обаче не означава, че такъв отпуск автоматично се ползва и без волеизявление на лицето, тъй като законодателят е записал в правната норма, че лицето "задължително ползва по свой избор ... отпуск", а не че "се счита в отпуск" за периода от регистрацията до обявяването на изборните резултати. В тази връзка е неоснователно поддържаното във въззивната жалба, че към датата на издаване заповедта кметът на общината И.Б. не е имал правомощия да я издаде, поради това, че бил в отпуск по силата на чл. 161,ал.1 ИК. Дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че задължението по чл. 161,ал.1 ИК възниква от датата на подаване заявлението за регистрация, то видно от приложеното по делото на л. 35 решение на ОИК * писменото предложение за регистрация е с вх. № 5/26.09.2023г. .

По довода за приложимост предвидената в чл. 333,ал.1,т.4 КТ защита при уволнение, съдът приема следното:

Безспорно е по делото, че към датата на издаване и връчване заповедта за уволнение , 25.09.2023г. , ищецът е ползвал разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност.

Предварително разрешение за уволнение обаче съгласно разпоредбата на чл. 333,ал.1 КТ се изисква единствено при прекратяване ТПО на изрично предвидени в разпоредбата основания – чл. 328,ал.1 т.2,т. 3, т.5 и т.11 и чл. 330,ал. 2, т. 6 КТ . Основанието за уволнение , предвидено в чл. 39,ал.5 ЗМСМА не попада в приложеното поле на чл. 333,ал.1 КТ, поради което и работодателят не е има задължение да иска предварително разрешение да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл. 39,ал.5 ЗМСМА.

Относно иска с правно основание чл. 220,ал.1 КТ, съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 220,ал.1 КТ предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В случая обаче кметът на общината съгласно специалната норма на чл. 39,ал.5 ЗМСМА има право да прекрати трудовото правоотношение със заместник кмета на общината без да има 4 задължение да отправя предизвестие, поради което и не са налице предвидените в чл.

220,ал.1 КТ условия за заплащане обезщетение за неспазено предизвестие. Фактът на уговорен с трудовия договор срок на предизвестие би имал значение при уволнение на ищеца на някои от основанията , предвидени в чл. 328 КТ, при които работодателят има право да прекрати договора с отправяне на предизвестие. Срокът на предизвестието е част от съдържание на сключения трудов договор – чл. 66,ал.1 КТ, а дали отправяне на предизвестие се дължи се определя с оглед предвидените в КТ или приложимия специален закон основания за прекратяване трудовото правоотношение. Страните не са договорили изрично, че едномесечният срок на предизвестие по т. 9 от договора е приложим при прекратяване на договора и то без значение основанията за това.