Протоколно определение № 197 от 13.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 197 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА и прокурора В. П. Ш.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20251110200170 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. М., явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Д.”.

За него се явява адв. М. от САК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

И. А. М., ЕГН: **********, роден на ******** г., българин, български гражданин, без образование, неженен, неосъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

1

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл. 283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното искане за налагане на найтежка МНО спрямо обвиняемия. На същия е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, като същото към момента е в ранен етап от разследването и се явява работно такова. Видно от разпита на пострадалата и нейната майка, извършеното престъпление не е единствено такова и е налице системност. От разпитите на свидетелите, както и тези на полицейските служители, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Считам, че същият ако бъде с наложена по-лека МНО има възможност да извърши друго 2 престъпление или да осуети разкрИ.ето на обективната истина, като се укрие, тъй като няма установен адрес в гр. София, не е трудово ангажиран.

Непосредствено преди съдебното заседание от разследващия полицай бях уведомена, че пострадалата си е извадила заповед за незабавна защита.

ЗАЩИТАТА: Моля да оставите без уважение искането на СРП за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“. В настоящото производство, за да вземе най-тежката МНО „Задържане под стража“, съдът трябва да направи преценка дали са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК. Да е налице обосновано предположение, както и да е налице реална опасност да извърши друго престъпление или да се укрие.

Повдигнатото обвинение е по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, което по твърдения на СРП е извършено в условията на домашно насилие. При тези престъпления няма свидетели. Подзащитният ми е дал обяснения, които се разминават с обясненията на пострадалата така, че обосновано предположение е в начална фаза и не е доказано.

Отделно от това, съгласно НПК и чл. 5 от ЕКЗПЧОС мярката за процесуална принуда не трябва да служи като санкция, а за обезпечаване на обвиняемия в хода на производството. Видно от представените по делото доказателства подзащитният ми не е осъждан, имал е добро процесуално поведение и няма опасност да извърши друго престъпление. Същият има непълнолетно дете, на 11 години, за което трябва да се грижи, независимо че не живее с него. Моля да определите на моя подзащитен по-лека МНО, евентуално „Домашен арест“ на адреса му по лична карта и поставяне на електронно устройство, и по този начин ще бъде удовлетворено искането на СРП да не излиза и да не извърши друго престъпление.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Не мисля, че съм виновен. Никога не бих направил това, за което ме обвиняват. Не съм такъв човек. Моля да ме пуснете и да не ме задържане под стража, защото не съм такъв човек.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека МНО.

3

Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 64 от НПК и е образувано по искане на СРП за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. В това производство, съдът следва да установи налице ли е обосновано предположение, изводимо от доказателствената съвкупност по делото обвиняемият да е съпричастен към авторството на процесното престъпление, както и налице ли е някоя от алтернативните опасности, предвидени в чл. 63 от НПК, а именно от укрИ.е и извършване на престъпление.

На първо място, съдът намира, че в процесния случай лицето е обвинено за престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“, поради което е налице първата обективно необходима кумулативна предпоставка за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На следващо място, следва да се отбележи, че престъплението по чл.

144, ал. 3 от НК е тежко умишлено и се наказва с до шест години затвор.

По-нататък, съдебният състав счита, че е налице обосновано предположение за вероятната съпричастност на обвиняемия към извършването на процесното престъпление, като съдът базира този извод на базата на показанията на пострадалата Н. Д., на показанията на майка й, както и на полицейските служители, разпитани като свидетели – Людмил Христов и Мирослав Русев. Съдът намира, че за нуждите на производството по чл. 64 от НПК, тези доказателствени източници са напълно достатъчни предвид предвидения по-нисък доказателствен стандарт за това производство.

На следващо място, съдът счита, че е налице опасност от извършване на престъпление в случай, че по отношение на обвиняемия бъде взета различна МНО от исканата от прокурора. Това е така, тъй като независимо че лицето не е осъждано, в конкретния случай може да се приеме, че механизмът на вероятно осъщественото от обвиняемия престъпление се характеризира като такъв със значително повишена степен на обществена опасност. Това е така, защото е налице използване на хладно оръжие при осъществяването му, отправени са закани, както по отношение на пострадалата, така и по 4 отношение на малолетното й дете, като деянието е било придружено с физическо насилие, изразяващи се с удари по лицето и тялото на пострадалата, за които тя е съобщила в разпита си, макар че при медицинското освидетелстване не са установени обективни находки по тялото й.

На следващо място, съдът отчита, че обществената опасност на дееца е значително повишена, като за това може да се направи индикция и от обстоятелството, че е налице екстремно висок риск за самата пострадала съгласно критериите, заложени във въпросника за оценка на риска, който е наличен по делото, като е видно, че резултатът, който е отчетен при формулярът на оценката на риска, има значително висок брой точки от минимално необходимите, за да се приеме най-високата степен на риск.

Поради това, съдът намира, че е налице завишена обществена опасност, както на дееца, така и на деянието, поради което е допустимо първоначалното задържане под стража на дееца на базата на събраните по делото доказателства, в какъвто смисъл е и практиката на ЕСПЧ.

Поради това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МНО „Задържане под стража” спрямо И. А. М., ЕГН: