Разпореждане № 2998 от 03.04.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2998 гр. Добрич, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Частно гражданско дело № 20263230101195 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника В. Н. Ц. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. В., ул. ***, бл./№ ***, общ. В., обл. В., да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД ЕИК: 207172780, седалище и адрес на управление **********, сумите: 2 627,42 EUR (двe хиляди шестстотин двадесет и седем евро и 42 цента), представляваща Главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 2 522,64 EUR (двe хиляди петстотин двадесет и два евро и 64 цента), представляваща Договорна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 31.07.2025 г., 1 005,52 EUR (хиляда и пет евро и 52 цента), представляваща - Мораторна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 05.03.2026 г.

След служебна проверка на заявлението, съдът е намирил, че същото е нередовно по следните съображения:

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с общи условия. Видно от приложения договор за потребителски кредит на длъжника е предоставена сума в размер на 15 000 лева при уговорена застрахователна премия 4079.66 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 48 месеца /при краен срок 15.04.2028г./, като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 733,48 лв., като е посочен и размер 1 на лихвения процент. Видно от погасителния план, застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без обаче да е направено разграничение за конкретния им размер.

Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай .

Искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит . Заявлението по чл. 410 от ГПК е нередовно поради липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на формирането им - липсва яснота дали в претендираното вземане за главница се включват и други вземания /като напр. за застрахователна премия/. Не е ясен и вида и размера на главното задължение, върху което се претендират възнаградителна и мораторна лихва .

На осн. чл. 411, ал.2, т. 1 във вр. с чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК, с Разпореждане № 1917 / 09.03.2026 г. съдът е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от получаване на съобщението с писмена молба да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като: Надлежно да индивидуализира претендираните вземания и начина на формирането им; Изрично да посочи дали в претендираното вземане за главница се включват и други вземания /като напр. за застрахователна премия/ и в какъв размер; Да посочи вида и размерите на главното задължение, върху което се претендира възнаградителна и мораторна лихва. Кредиторът е надлежно уведомен за последиците от неизпълнението в срок - отхвърляне на заявлението в цялост.

Разпореждане № 1917 / 09.03.2026 г. е връчено надлежно на кредитора на 11.03.2026г., като в указания срок указанията на съда не са изпълнени.

Съгласно условията на Договора за кредит, погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, застрахователната премия, ведно с надбавка, която покрива разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща кредиторовата печалба. При предоставена в заем сума от 15 000 лева, страните са уговорили 2 длъжникът да заплати застрахователна премия в размер на 4079.66 лева.

Очевидно в претендираните вземания за главница и лихви се включват и застрахователна премия, респ. лихва върху застрахователна премия , но не е ясен конкретният й размер.

Според настоящия съдебен състав суми по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани в полза на кредитора, тъй като като в заявлението и в извлечението вземанията за застраховка не са разграничени. Става дума за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост и то към трето за спора лице. Тази сума не може да бъде отнесена към претендираната главница, тъй като не представлява предоставен финансов ресурс. Предвид предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него - физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори. Уговореният ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК, тъй като в него не са включени застраховките по кредита.

Включеното в текста на чл. 13 от изготвената от кредитора бланка на Заявление - декларация за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ, поради което не може да се формира извод, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.

Застрахователната премия, включена в размера на погасителните вноски, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 19079.66 лв при кредит от 15000 лева, и годишна лихва от 34.12 % , е неравноправна по смисъла на чл.4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

3

Реално посоченият в договора ГПР не е действителният, тъй като при определянето му застраховките като разход по кредита съгл.§ 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 от ЗПК. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

С оглед констатираната недействителност на процесния договор за кредит, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК , процесното заявление следва да се отхвърли в цялост. В заявлението формално се претендират вземания за главница и лихва, като въпреки указанията на съда, заявителят не е конкретизирал начина на формиране им .

Така мотивиран, ДРС

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК с вх. рег. № 5281/06.03.2026г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 срещу длъжника В. Н. Ц. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. В., ул. ***, бл./№ ***, общ. В., обл. В., за заплащане на следните суми : 2 627,42 EUR (двe хиляди шестстотин двадесет и седем евро и 42 цента), представляваща - Главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 2 522,64 EUR (двe хиляди петстотин двадесет и два евро и 64 цента), представляваща - Договорна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 31.07.2025 г., 1 005,52 EUR (хиляда и пет евро и 52 цента), представляваща - Мораторна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 05.03.2026 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в 4 едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК У К А З ВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №1195 /2026г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Определението да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5