Решение № 86 от 27.04.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20222330201225 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. Д. ЕГН ********** от гр.*** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504639260, с което на жалбоподателят на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Със жалбата се прави искане за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като е издаден в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид това, че нарушението е извършено на 01.07.2021 г., а електронния фиш му е връчен на 09.12.2022 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата си и пледира за отмяна на електронния фиш.

Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юриск. Д. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението от жалбоподателят е безспорно доказано и правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Пледират за потвърждаване на издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На жалбоподателят Д. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504639260 за това, че на 01.07.2021 г., в 18.38 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил Шевролет Круз, регистрационен номер 356М371, с обща техническа допустима максимална маса 2010, брой оси 2, в община Тунджа, по път А-1 км 281+063, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената тътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено с устройство № 20131, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път км 281+063.

От представените от Агенция „Пътна инфраструктура“ справка и становище се установява, че закупената седмична винетка за периода от 30.06.2021 г. – 10:55:31 ч. до 07.07.2021 г. – 00:00:00 ч. е за ППС с регистрационен номер № 365М371.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Относно възражението, изложено в жалбата че е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като електронният фиш е връчен след една година и пет месеца след извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно, предвид това, че в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш. В случая, едногодишния срок, на който се позовава жалбоподателят в жалбата си, е неприложим, тъй като сроковете в чл.34 от ЗАНН касаят сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, като в тази хипотеза не попада електронния фиш.

По същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Няма спор и че към датата на констатиране на нарушението за автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, както и с приложените справка и становище на АПИ, от които е видно, че към датата на нарушението – 01.07.2021 г. жалбоподателят не е разполагал с валидна 2 електронна винетка. Поради това съдът счита, че изводът на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса е правилен, законосъобразен и почиващ на доказателствата по делото.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП, съгласно които движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. А съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП, за лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, предназначен за превоз на пътници се дължи заплащане на винетна такса. Както стана ясно, към датата на нарушението такава винетна такса не е била заплатена, поради което правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано под нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Безспорно е установено, че за ППС с регистрационен номер 356М371 не е заплатена винетна такса. Поради всичко горепосочено, съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може да бъде намаляван от съда.

Съдът намира, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките за приложение на тази разпоредба, приемайки, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя, като изпълнявайки задълженията си по чл.27, ал.2 от ЗАНН е посочил, че в конкретния случай следва да бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че след извършване на преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е определил наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение. В конкретния случай наложеното административно наказание напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и безспорно не е явно несправедливо. Действително, от 3 нарушението на жалбоподателя Д. не са настъпили вредни последици. То обаче е формално и не се отличава от останалите нарушения по своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, независимо, че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, настоящият състав намира, че процесното нарушение на ЗДвП не съставлява маловажен случай. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на ППС, движещи се по републиканските пътища.

Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл.28 от ЗАНН. По посочените съображения наказващият орган като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваният от жалбоподателя електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504639260, с който на Д. К. Д. ЕГН **********, постоянен адрес: гр.*** на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Д. К. Д. ЕГН: ********** от гр.*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4