Решение № 655 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200069 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „А.Ф. 2022“ЕООД, представлявано и управлявано от Р. А. М., чрез адв. С. Г. при ВАК, против НП № 03-2300563/05.07.2023 г., издадено от Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. чл. 61 ал.1 от КТ.

В депозираната жалба се навеждат доводи, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Оспорва се отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи се, че неправилно е възприето, че не е налице сключен трудов договор с Ж. Ж. Г. преди постъпването й на работа, предвид подаденото уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ с вх. № 03388233054274/08.05.2023 г.. Твърди се, че във връзка с назначението на лицето са изготвени трудов договор, уведомление за годишен отпуск, служебна бележка за проведен инструктаж, длъжностна характеристика, като лицето е било запознато с правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за работа и оценката на риска и същото е включено в графика за работа на дружеството и присъствената форма за отчитане за явяването и неявяването на работа за мес. май 2023 г. и във ведомостта за заплати съотв. са деклариране дължимите осигурителни и здравно осигурителни вноски и данъците към държавата 1 във връзка с дните, за които лицето е положило труд. Сочи се, че неправилните изводи на АНО са формирани въз основа на представените от дружеството-жалбоподател в хода на проверката компютърни разпечатки на изисканите документи, касаещи трудовото досие на лицето Ж. Г., доколкото към момента на проверката са били на разположение единствено тези документи, предвид организацията на документооборота в предприятието на юридическото лице. Излага се становище, че пропускът при комплектуване на досието на работника и/или несъхранението на оригиналните документи от досието в обекта не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Според ввъззивника, предвид присъствието на подписа на Ж. Г. под текста на трудовия договор, под изявление, че е получила оригинал от същия, както и под изявление, че е постъпила на работа на 08.05.2023 г., от правна страна подписите върху документа са достатъчни, за да удостоверят волята на положилите подписите страни. Навеждат се доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство поради пропуска на АНО да събере всички необходими доказателства и служебно да изясни реалните факти. С оглед на изложените аргументи се счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна. При условията на алтернативност се излагат аргументи за маловажност на случая и приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид констатациите, че не са настъпили вредни последици за никого, не е налице ощетяване на бюджета, лицето на трудов договор Ж. Ж. Г. е получило полагащото й се възнаграждение, изплатени са осигуровки за същата и твърдяното нарушение е извършено за първи път. Според въззивника, с налагане на административно наказание в съответния размер е нарушено правилото за съразмерност между нарушението и наказанието, съотв. при условията на евентуалност са налице предпоставки за изменение на НП с налагане на санкция в минимален размер.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, а при условията на алтернативност – да се намали размерът на административната санкция до минималния такъв.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – юк Й., оспорва жалбата.

В заседание по същество процесуалният представител на АНО – юк М. пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Излага становище, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършването на процесното нарушение. Сочи, че при издаване на НП, АНО е преценил степента на обществена опасност и не е констатирал предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен трудов договор.

Излага се становище, че размерът на санкцията съответства на степента на обществена 2 опасност на деянието. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – К. Д. и свидетелят по акта – С. И., както и конкретния работник, във връзка с трудовата дейност на когото е съставено процесното НП, а именно – лицето – Ж. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие на сигнал № 23064056/22.05.2023 г. от Ж. Ж. Г..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 22.05.2023 г. в ДИТ – Варна постъпил сигнал от свид. Ж. Ж. Г., с вх. № 23064056/22.05.2023 г., в който същата посочила, че извършва трудова дейност от 03.05.2023 г. в магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. Генерал Колев № 85 без връчен трудов договор. Като представляващ работодателя било посочено лице със собствено име „Бисер“ и бил обективиран телефонния номер на същия. Г. отразила още в депозираната жалба, че към момента на подаване на сигнала не е допускана в обекта от представляващия дружеството и не й е заплатено част от дължимото й се трудово възнаграждение.

Във връзка с постъпилия сигнал, служители на ДИТ – Варна – свид. Д. и свид. И. извършили проверка на дейността на посочения в жалбата обект, в хода на която било установено, че магазинът за плодове и зеленчуци се стопанисва от „А.Ф. 2022“ЕООД, с управител Р. А. М. и пълномошник – Б.П.В.. В хода на проверката са изискани документи, съдържащи се в трудовото досие на Ж. Ж. Г.. Сред представените документи се намирал и трудов договор с Ж. Г. № 00012/08.05.2023 г., за назначаването й на длъжност „продавач-консултант“ с уговорено трудово възнаграждение от 780 лева и задължения, посочени в длъжностната характеристика, неразделна част от трудовия договор. Представеният договор не съдържал подпис на лицето в качеството на страна по него и подпис, удостоверяващ връчването на екземпляр от този договор на работника. В тази връзка е изискано и предоставено обяснение от пълномощника на дружеството-жалбоподател – Б.П.В., сочен от свид. Ж.

Г., като лице, с което е общувала във връзка с извършваната от нея трудова дейност в процесния обект. В обяснението си Великов посочил, че трудовият договор на Ж. Г. е донесен за подписване от същата преди да бъде „изгонена“ от работното й място, но лицето отказало да го подпише. В обяснението било посочено, че дължимото трудово възнаграждение на Г. е изплатено чрез пощенски запис на 29.05.2023 г., а трудовият договор със същата е прекратен на 31.05.2023 г.

В хода на проверката е констатирано, че трудовият договор на свид. Ж. Г. с „А.Ф. 2022“ ЕООД е регистриран в НАП с уведомление изх. № 03388233054274/08.05.2023 г.

Представена била и присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на 3 работа на работещите в дружеството лица през мес.май 20223 г., в която като работни дни на свид. Г. били отразени дните в периода от 09.05.2023 г. до 19.05.2023 г. включително с почивни дни за периода – 12.05.2024 г. и 14.05.2024 г.

След като до края на проверката, представляващ дружеството-жалбоподател не предоставил на проверяващите подписан трудов договор със свид. Ж. Г., свид. Д. съставила на „А.Ф. 2022“ЕООД АУАН №03-2300563/21.06.2023 г. за нарушение на чл.

61 ал.1 от КТ за това, че на 09.05.2023 г. в качеството на работодател не е сключил трудов договор с лито Ж. Ж. Г. с ЕГН: **********, престиращо труд в полза на дружеството като изпълнява трудови функции на длъжност „продавач“ в обект - плодзеленчук, находящ се в гр. Варна, ул. Генерал Колев, 85, стопанисван от „А.Ф.

2022“ЕООД, преди допускането й до работа.

По отношение на акта, на 28.06.2023 г. е постъпило възражение, с което се оспорват констатациите на актосъставителя и се сочи, че от страна на лицето Ж. Г. е налице нежелание добросъвестно да съдейства за пълното оформяне на документацията на дружеството, което не може да бъде вменено във вина на „А.Ф.

2022“ЕООД. Навеждат се и доводи за маловажност на случая и приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

След като е преценил, че възражението е неоснователно и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, АНО е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на извършената служебна проверка, съдът констатира, че НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал.

4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед 3-0864/17.10.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

4

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за непълно и неясно съдържание на НП. Последното съдържа описание на съставомерните признаци на нарушението, като другите обстоятелства досежно извършената проверка касаят основателността му, но не се отнасят към минимално необходимото съдържание на обжалвания акт.

Не съставлява съществено процесуално нарушение дерогирането на нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като пропускът на АНО при събиране на доказателствата и изясняване на спорните факти би могъл да се отрази единствено върху обосноваността на издаденото НП.

В случая в НП се съдържат и констатациите на АНО за липса на предпоставки да прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което са неоснователни доводите на въззивника, че не е обсъдена възможността за приложение на цитираната материалноправна норма.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на последния работа.

Според разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В нормата на чл. 63, ал. 1 КТ е регламентирано задължението на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.