Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 07.08.2017, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 52/2015
Вид
Решение № 49
Подписан
07.08.2017
В сила
11.12.2017
Състав
ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

Р Е

Ш Е Н

И Е №49 гр. Кюстендил, 07.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря Е.С. като разгледа докладваното от съдия Костадинова т. д.

№ 52 по описа за 2015 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид:

„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, чрез пълномощника си адв. Я.Н.Д., със съдебен адрес:*** чрез адв. Я.Н.Д.е предявило срещу В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване по отношение на ответниците, че същите дължат на ищцовата банка следните суми: 32 180.84 евро, равняващи се на 62 940.25 лева – дължима и неизплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR от 24.08.2007 г., Анекс №1 от 09.10.2009 г. и Анекс №2 от 04.11.2011 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2015 г. до окончателното й изплащане, 9 560.29 евро, равняващи се на 18 698.30 лв. – дължими лихви по договора за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№969/2015 г. на ДнРС. Претендират се направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответниците чрез процесуалния си представител са изразили становище за неоснователност на исковете. В писмения отговор едно от твърденията е, че не са уведомени за предсрочната изискуемост, тъй като в приложените по делото нотариални покани не е изразена волята на кредитора по ясен и недвусмислен начин, а отделно от това тези покани не са получени от ответниците- не са лепени уведомления по чл. 47 от ГПК, не са посочени датите и часовете, в които е посещаван имота, не е посочена причината обусловила приложението на разпоредбата, от което не може да се обоснове извода, че са били налице предпоставките за залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

По силата на сключен договор за банков кредит № TR70485540/24.08.2007 г. „Уникредит Булбанк”АД в качеството на кредитор е предоставила на В.С.З. в качеството на кредитополучател и на И.А.З. и С.С.З. в качеството им на солидарни длъжници сумата 32 723 евро, със срок на погасяване 12.08.2032 г.. В чл. 4.1.а от договора е посочено, че годишния лихвен процент върху редовна главница да кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е 6.44 %. Според т.6- срокът за усвояване е 20.09.2007 г. Приложен е погасителен план, от който е видно, че кредитът е разпределен на равни анюитетни вноски.

С анекса от 09.10.2009 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е 32 445.89 евро, в т.ч. главница- 31 617.45 евро и лихви 778.44 евро.

Годишният лихвен процент върху редовна главница да кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е намален на 6.37 %. Посочено е в чл.7, че погасяването на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен план, включващ 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месечна гратисен период за главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. и 262 бр. анюитетни месечни погасителни вноски-дължими на 10- то число ежемесечно, считано от 10.11.2010 г. до 10.08.2032 г.

Приложен е по делото и новия погасителен план.

С анекса от 04.11.2011 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е 31 771.72 евро, неиздължената просрочена и изискуема част от главницата – 163.54 евро, начислената неизискуема лихва е 152.06 евро. начислената, просрочена и изискуема лихва е 190.04 евро. Годишният лихвен процент е определен на два периода: от 04.11.20111 г. до 04.2012 г.-6.74% и от 05.11.2012 г. до 04.08.2032 г.- 6 892%. В чл.15.4 от анекса са посочени условията при които банката има право да обяви едностранно без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.

По делото са представени и Общите условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица.

По делото са приложени нотариални покани рег. № 3664/08.05.2015 г., рег. № 3665/08.05.2015 г. и рег. № 3666/08.05.2015 адресирани до ответниците по делото, които са връчени при условията на чл. 47 от ГПК на 28.05.2015 г., в които се съдържа волеизявление на кредитора, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, както и същите са поканени да погасят доброволно задълженията си. Към всяка една нотариална покана е приложен констативен протокол на нотариус Ася Радкова с район на действие РС- Дупница, в които е посочено, че в периода от 11.05.2015 г. до 13.05.2015 г. е посетила три пъти в работно и извънработно време посоченият в нотариалната покана адрес, като лицето не е открито, както и не са открити лица по чл.46 от ГПК, поради което при условията на чл.47 от ГПК на 13.05.2015 г. на входната врата на адреса е залепено уведомление за получаване на нотариалната покана и в срока, посочен в нотариалната покана лицето не се е явило за получаването й, поради което нотариусът е приел, че нотариалната покана се счита за връчена при условията на чл.47 от ГПК.

Видно от приложеното по делото извлечение от счетоводните книги към

26.06.2015 г. ответниците са дължали на банката сумите, посочени в исковата молба. Не е посочена датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Ищцовата банка е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците по делото и е било образувано ч. гр. д. № 969/2015 г. на ДнРС.

Искането е уважено и на 29.06.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на банката главница-

32 180.84 евро.; 9 560.29 евро.- договорна лихва от 04.02.2013 г. до 25.06.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;

1632.77 лв.- платена държавна такса и 2105.50 лв.- адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжниците, в които са направили възражение за наличие на неравноправни клаузи в потребителския кредит. До заявителя е изпратено съобщение с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. То е получено на 05.10.2015 г., а исковата молба е подадена на 03.11.2015 г.

Представени са решения на комисията за защита на потребителите, от които се установява, че комисията е установила неравноправни клаузи в договорите за банков кредит и в общите условия на банката.

В съдебно заседание на 19.10.2016 г. са разпитани като свидетели О.Т., С.П. и А.К.. В показанията си свид. Т., който работи като помощник- нотариус описва реда за връчване на нотариалните покани, като сочи, че лицето се търси три пъти на адреса, посочен в нотариалната покана в работни и неработни дни, в работно и извънработно време, ако не е намерено се залепва уведомление на входната врата на недвижимия имот или на апартамента и 14 дни след залепването се счита, че нотариалната покана е връчена. Свидетелят не си спомня дали той е връчвал нотариалните покани на ответниците. Свид. П., който е баща на ответника С.З. сочи, че живее на адреса посочен в исковата молба като адрес на ответниците С. и И.З. от 45 години. Не знае да е идвал някой да връчва съобщения на ответниците, не е виждал залепено уведомление на входната врата.

Свид. К., който е баща на И.З. сочи, че юли 2014 г. ответниците са живеели на ул. „*******” и ул. „*******”, че той е ходил в апартамента на ул.

„*******” и е оставал в него за по един или по два часа. Не е виждал нищо лепено на вратата. Твърди, че в края на лятото на 2014 г. В. се е изместил и отишъл да живее на друго място.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Я.А. са посочени дължимите суми по главница и лихва съгласно договора за банков кредит, двата анекса към него и погасителните планове. Посочено е че от датата на предоставяне на кредита- 30.08.2007 г. до 02.10.2009 г. са платени общо 7 078.68 евро; от 09.10.2009 г.- датата на подписване на анекс №1 до 04.11.2011 г. са платени общо 5 290.75 евро и от 04.11.2011 до- датата на подписване на анекс №2 до 04.02.2013 г. са платени общо 3 820.76 евро или общо за периода са платени 16 190.19 евро, с които се погасени 1 763.70 евро за главница;

10 439.26 евро за лихва за редовна главница; 10.19 евро за лихва по просрочена главница; 3 409.15 евро за наказателна лихва и 567.89 евро за такси за обслужване на кредита. В заключението си вещото лице е посочило размерът на базовия лихвен процент към момента на сключване на договора за кредит- 4.101%, който е равен на обявения на 30.07.2007 г. размер на едномесечния EURIBOR, посочено е че за времето от датата на подписване на договора до 01.02.2009 г. прилаганият от банката годишен лихвен процент е бил по- висок от посочения в договора, а за периода от 01.02.2009 г. до 08.10.2009 г. прилаганият от банката годишен лихвен процент е бил по- нисък от посочения в договора размер. Вещото лице е посочило размерите на погашенията в случаите ако в периода от датата на подписване на договора до датата на подписване на анекса се начислява лихва с лихвен процент равен на посочения в договора и е посочило с направените от ответниците вноски какви сума биха се погасили. Посочено е, че размерът на компонента премия съгласно общите условия на банката се определя от Управителния съвет на банката, съответно делегирания от него главен оперативен директор. Посочено е, че при подписване на анекс №1 компонента премия е бил 4 пункта и до датата на анекс №2 е променян два пъти, като първия път е бил увеличен, а вторият път намален. Вещото лице сочи, че към момента на подписване на анекс №2, а и след това компонента „премия” не е бил включен в БЛП.

Вещото лице е посочило, че размерът на ГЛП определен с промяна за всеки период с едномесечния EURIBOR е по- малък от 09.10.2009 г. до 30.06.2010 г. и е по- голям след тази дата до края на периода- 03.11.2011 г. от прилагания от банката. Вещото лице е посочило, че за периода от подписване на договора до датата на подаване на заявлението по заповедното производство е начислена лихва от кредитора общо в размер на 24 539.43 евро, посочените са размерите на платената и неплатената лихви, както вещото лице е посочило лихвите и по направените от него преизчисления.

В изготвената допълнителна съдебно- счетоводна вещото лице Я.А. е посочило, че за периода от 04.11.2011 г. до 04.02.2013 г. са платени общо 3 820.76 евро, като това е последната дата, на която има плащане от кредитополучателя, че съгласно извлеченията от счетоводни книги на ищеца кредитът е обявен за изцяло изискуем считано от 07.08.2013 г.

В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза № 4412/29.05.2017 г. вещото лице Я.А. е посочило, че погасителните вноски по погасителния план към договора са анюитетни с намаляващ размер на лихвата и увеличаващ се размер на главницата и са в размери

219.72 лв. и 219.73 лв.. При изчисленията си вещото лице е приело същите размери като по погасителния план. За периода от сключване на анекс №1 до сключване на анекс № 2 вещото лице е констатирало разлика в размера на изчислените лихви и главници и е установило, че размерът на главницата е 668.52 лв. и лихва 4 309.31 лв. или 90.59 лв. по- малко от главницата и 6.17 лв. по- малко от лихвата по погасителен план към анекс №1 При направени преизчисления за периода от сключване на анекс №2/04.11.2011 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем главницата е в размер на 116.21 лв. и лихва 3 180.38 лв. или с 461.33 лв. повече от главницата и 729.59 лв. по- малко от лихвата по погасителния план към анекс №2 .

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК, които имат за цел в рамките на исковото производство със сила на пресъдено нещо, да се установи съществуването на вземания, за които в заповедното производство е била издадена заповед за незабавно изпълнение, поради което предметът и страните в двете производство са идентични.