Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13842 от 15.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55195/2024
Вид
Решение № 13842
Подписан
15.07.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 13842 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110155195 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59 ЗЗД от И. Д. И. срещу Я. Д. И. и С. П. И. за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумите както следва: Я. Д. И. сумата от 8 100 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от получена от ответника в качеството му на наемодател, наемна цена по Договор за наем, сключен с „А“ ЕООД, за недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки, находящ се в сграда с идентификатор *****.2818.2051.1) върху който ищецът притежава ½ ид.ч. запазено право на ползване, за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до окончателно изплащане; С.

П. И. сумата от 10 800,00 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от получена от ответницата в качеството й на наемодател, наемна цена по Договор за наем, сключен с „А“ ЕООД, за недвижим имот (партерен етаж – магазин за хранителни стоки, находящ се в сграда с идентификатор *****.2818.2051.1) върху който ищецът за периода от 21.08.2021 г. – 10.12.2021 г. е притежавал право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, а за периода 10.12.2021 г. – 01.09.2024 г. - право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 17.09.2024 г. до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Я. Д. И. са наследници по закон при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки на поземлен имот с идентификатор *****.2818.2051, с площ по скица от 428 кв.м, находящ се в гр. София, СО район „В“, бул.

„П.В.“ № 110, ведно с построената в него сграда с идентификатор *****.2818.2051.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв.м. Сочи, че посоченият недвижим имот е придобит от майка им И.Е.В., починала на 16.04.2021 г. Дворното място било нейна лична собственост, придобита по наследство, а сградата върху нея била построена по време на брака й с баща им в режим на съпружеска имуществена общност. На 21.08.2021 г. починал и баща им Д. И.

В.. Ищецът твърди, че за притежаваната от него идеална част от имота е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег. № 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег. № 065 към НК. Сочи, че с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том 7, рег.№ 14455, дело 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег.№ 065 на НК, вписан под № 122, том 248, дело № 73704/10.12.2021 г. на СВ-София, 1 дарил своята 1/2 идеална част на съпругата си К.Й. И., като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху нея. Излага, че имотът представлява търговска сграда на три етажа, на първия /партерен/ от които бил разположен магазин за хранителни стоки, за който, още приживе наследодателите им сключили договор за наем с търговско дружество „А“ ЕООД. Твърди, че договорът за наем е сключен на 29.12.2020 г. от Я. Д. И. и С. П. И., в качеството им на наемодатели, упълномощени от родителите на ищеца и ответника Я., с пълномощно рег. № 8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Уговорената в договора наемна цена за магазина била в размер на 1200 лева месечно. Въз основа на наемния договор от 29.12.2020 г., ответниците и до днес получавали всички наемни суми от отдадения под наем магазин в общ размер на 1 200 лева месечно (по 600 лв. всеки ответник). Твърди, че ответникът Я. И. му е превел доброволно сума в размер на 2548,00 лева с платежно нареждане от 24.06.2022 г., с което изплатил задължението си по чл. 30, ал.3 от ЗС за периода от 01.09.2020 до 01.06.2022 г. Излага също и че между него и ищеца е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. *****/2022 г. на СРС, 118 състав, по повод процесния договор за наем за този период. Сочи, че Я. И. е получил наем за имота за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. в размер на от по 600 лева месечно, или за срок от 27 месеца получил сума в общ размер от 16 200 лева, от които ищецът претендира 1/2 или сума в размер на 8100 лв. Аргументира, че до месец август 2021 г. С. И. била пълномощник на Д.

В. и сключвала договори за наем именно в това качество. След смъртта на упълномощителя, от 01.09.2021 г. представителната власт на ответницата отпаднала и същата започнала да получава половината от сумата по сключения между нея и Я. И., наем от по 600 лева на месец на отпаднало основание. Следователно ответницата се обогатила неоснователно, тъй като в периода от 01.09.2021 г. до 01.09.2024 г. за период от 36 месеца, е получавала сума в размер на по 600 лева месечно, общо в размер на 21 600 лева без да има каквото и да е правно основание за това, от които ищецът претендира 10 800 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците твърдят, че И.Е.В. и Д. И. В., родители на ищеца и на ответника Я. И. приживе са притежавали множество недвижими имоти, сред които и процесиите два (земя и сграда), като поземленият имот бил индивидуална собственост на майката, а сградата обща собственост, строена по време на брака. През 2020 г. родителите предоставили на сина си Я. и на съпругата му правото да управляват и стопанисват двата имота, в това число да ги отдават под наем и получават доходите, с нотариално заверено пълномощно рег.№ 8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Въз основа на това пълномощно бил сключен договор за наем с наемател „А“ ЕООД и наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години при наемна цена от 1200 лв. месечно. След смъртта на И. В.а собствеността по отношение на сградата се формирала при квоти 4/6 ид. ч. за Д. В. и по 1/6 ид.ч. за Я. И. и И. И.. На 20.08.2021 г. между Д. В. и Я. И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от сградата и на 1/3 ид.ч. от поземления имот, но Д. В. починал на 21.08.2021 г.

На 09.12.2021 г. Я. И. предявил искова молба пред СГС по чл.19, ал. 3 ЗЗД срещу И. И., по която било образувано гр.д. № 14794/2021 г. по описа на СГС. На 10.12.2021 г., ищецът отчуждил безвъзмездно 1/2 ид.ч. от двата имота с дарение на съпругата си К. И., запазвайки си пожизнено право на ползване, която сделка увреждала купувача по предварителния договор, поради което Я. И. предявил иск по чл. 135 ЗЗД по гр.д. № 5784/2022г. по описа на СГС, 1-6 състав. Същевременно ищецът и съпругата му, заедно и поотделно завели съдебни дела по чл. 32, ал.2 ЗС. За претендираните доходи от наем между ищеца и ответника Я. И. било налице влязло в сила решение по гр.д.№ *****/2022г. по описа на СРС, 118 състав. На 21.06.2024 г. ищецът отправил покана до „А“ ЕООД, в която претендирал наемна цена, поискал търговецът да предаде ключовете от търговския обект, като било отправено и „волеизявление“ за разваляне на договора. Управителят на „А“ ЕООД изпратил отговор на поканата както до нейния автор, така и до самия ищец, като обяснил на ищеца, че Я. И. е дал съгласие да му се превежда дължимия наем, и управителят приканил ищеца да предостави своя банкова сметка или лично да потвърди съставеното преди години пълномощно, на което И. И. не е реагирал. Ответниците оспорват претенциите по основание 2 и по размер. Сочат, че с ,А“ ЕООД за магазина, находящ се на първи /партерен/ етаж в сградата на бул. „П.В.“ № 110, гр. София, е сключен договор за наем въз основа на нотариално завереното пълномощно, с наемодатели Я. Д. И. и С. П. И., за срок от 3 години, с месечна наемна цена от 1200 лв., плащана от наемателя поравно на Я. И. и на С. И..

Съответно всеки от ответниците получавал 600 лв. месечно, които след приспадане на дължимите данъци по чл. 31 ЗДЦФЛ формирали доход от 1092 лв. месечно или по 546 лева за всеки от тях. Данъкът по ЗДЦФЛ, върху сумата от 1200 лв. твърдят, че е в размер на 108 лв. респ. върху 600 лв. - 54 лв., т.е. реално получаваният доход от наем възлизал на 1092 лв. на месец, или за всеки един от ответниците доходът от наем сочат, че е в размер на 546 лв. на месец. След изтичане срока на договора, на 20.12.2023 г. за магазина бил сключен нов договор за наем, с наемодател Я. Д. И., с наемна цена от 1200 лв. месечно и за срок от 3 години, като реално получаваният доход от наем възлизал на сумата от 1092,00 лв. от които приспадащата се 1/2 част била 546 лв. на месец. Аргументират, че ищецът няма основание да претендира сума по-висока от реално получавания доход за наем. По претенцията срещу Я. И. за наем в размер на 8100 лв., за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г. излагат, че видно от издадена от „А“ ЕООД служебна бележка, на Я. И. е изплатен наем в общ размер на 19 434 лв., от които за 6 месеца (месеците октомври, ноември и декември от 2022 г. и 2023г.) данъкът не бил удържан от фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 6 месеца дължимият по ЗДДФЛ данък върху получения доход от наем твърдят, че е в размер 324 лева, както и че е внесен от наемодателя, т.е. реално полученият доход от наем от Я. И. за периода възлизал на сумата от 19 110 лева. По претенцията срещу С. И. за наем в размер на 10 800 лв. за периода от 21.08.2021 г. до 01.09.2024 г. сочат, че видно от издадена от „А“ ЕООД служебна бележка на С. И. е изплатен наем в общ размер на 16 320 лв., от които за 9 месеца (месеците октомври, ноември и декември от 2021г„ 2022г. и 2023г.) данъкът не бил удържан от фирмата, а внасян от наемодателя. За тези 9 месеца дължимият по ЗДДФЛ данък върху получения доход от наем възлизал на сумата от 486 лева и бил внесен от С. И.. Ответницата С. И. прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми за периода от 21.08.2021 г. до 16.09.2021 г. В заключение се сочи, че полученият наем от С. И. за периода от 17.09.2021 г. до 01.09.2024 г. е в размер на 14 996,80 лева.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е представен Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 155, том I, рег. № 5861/1999 г. от дата 19.10.1999 г., сключен между И.Е.В., Б.А.С.,Т.Б.С., Е.Б.С., според който съделителката И.Е.В. получава в собствен дял имот с планоснимачен № 1142 от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 097 кв. м.; имот с планоснимачен № **** от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 491 кв.м. и имот с планоснимачен № 1145 от квартал 42 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 342 кв.м.

На 21.02.2001 г. нотариус с рег. № 052 и район на действие Софийски районен съд е съставил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45, том първи, рег. № 364, нот. дело № 37/21.02.2001 г., с който е признал И.Е.В. за собственица на имот с планоснимачен № 1142 в квартал 44 по плана на гр. София, ж.к. „О“ с площ 1 097 кв. м.

Според Удостоверение за наследници № 1790/05.10.2021 г., издадено от Столична община, район „В“ И.Е.В. е починала на 16.04.2021 г. и е оставила за свои наследници Д. И.

В. /съпруг/, И. Д. В. /син/ и Я. Д. В. /син/.

Според Удостоверение за наследници № 1547/31.08.2021 г., издадено от Столична община, район „В“ лицето Д. И. В. е починало на 21.08.2021 г. и е оставило следните лица за свои наследници: И. Д. И. /син/ и Я. Д. И. /син/.

С Констативен нотариален акт за собственост № 83, том шести, рег. № 12968, нот. дело № 967/2021 г. лицето И. Д. В. е признато за собственик въз основа на наследство на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *****.2818.2051 с адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ с площ от 428 кв. м., заедно с построената в него сграда с идентификатор № *****.2818.2051.1.

3

На 10.12.2021 г. И. Д. В. в качеството си на дарител е сключил Договор за дарение на идеални части от недвижим имот с К.Й. И., в качеството й на дарена с предмет ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *****.2818.2051 с адрес: гр. София, район „В“, бул. „П.В.“ с площ от 428 кв. м., заедно с построената в него сграда с идентификатор № *****.2818.2051.1.