Решение № 5820 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5820 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100506759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 11.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 46879/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 60 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.София /ЕИК *******/ срещу „И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ кумулативно обективно съединени искове по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5 480.25 лева- главница, от която: сумата 5 417.37 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., и сумата 62.88 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 938.80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 19.06.2019 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.07.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 36784/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 60 състав. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника „И.“ АД сумата 100 леваразноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/.

1

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 2 868.23 лв.- главница, претендирана като стойност на доставена в процесния топло-снабден имот през периода м.01.2017 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия, на сумата 223.58 лв.- лихва за забава за периода 15.09.2017 г.- 19.06.2019 г., на сумата 41.92 лв.- такса за услугата дялово разпределение, дължима за периода м.01.2017 г.- м.04.2028 г., и на сумата 1.60 лв.- лихва за забава върху таксата за дялово разпределение, дължима за периода 31.01.2019 г.- 19.06.2019 г., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна „И.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третите лица- помагачи „МХ Е.” ООД- гр. София /помагач на ищеца/ и „Е.П.С.Т.“ ЕООД- гр. София /помагач на ответника/ не изразяват становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено относно отхвърления иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 1 598.31 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „И.“ АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за горепосочената сума.

2

Ищецът основава претенциите си към ответното дружество на твърдението, че е собственик и ползвател на процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2 на І етаж в сградата на ул.“******* в гр. София, с аб.№ 332611, в който доставял топлинна енергия през периода м.05.2015 г.- м. 04.2018 г., редуциран във въззивната жалба до периода м.01.2017 г.- м. 04.2018 г. Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника- търговско дружество като собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последното, при твърдения, че се е обогатило за сметка обедняването на ищеца.

Основателността на предявения от „Топлофикация София" ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав, предвид събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на ответника /в подадения по делото писмен отговор на исковата молба ответникът е посочил, че е влязъл във владение на процесния имот на 20.06.2017 г., за което са представени съответни доказателства/, въззивният съд намира за установени по делото за периода 20.06.2017 г.- м.04.2018 г.

Въз основа на представените от „Топлофикация София“ ЕАД с исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът „И.“ АД е собственик на процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 2 на І етаж в сградата на ул.“******* в гр.София, ведно с принадлежности, придобил го в резултат на осъществена по изпълнително дело № 2009844 0400183 на ЧСИ С.Я.- с рег.№ 844 на КЧСИ и район на действиеСГС, публична продан, приключила с възлагателно постановление /издадено въз основа разпореждане на ЧСИ от 15.12.2011 г./, влязло в сила на 27.07.2012 г. и вписано в книгите за вписвания на 20.03.2017 г.- според направените върху акта отбелязвания и издадените от ЧСИ на 27.02.2017 г. и 3.07.2019 г. удостоверения /л.22- 23 и л.86- 87 от делото на СРС/.

Установява се по делото и че владението на процесния апартамент било предадено доброволно от предишния му собственик М.П.-Ч. /длъжник по посоченото изп. дело/ на ответника „И.“ АД на 20.06.2017 г., за което е съставен приемопредавателен протокол, представен като доказателство по делото /л.24 от делото на СРС/, а също и че на 4.07.2017 г. за имота бил сключен договор за наем между ответника- наемодател, и „Е.П.С.Т.“ ООД- наемател, конституирано като трето лицепомагач на ответника по делото.

За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат 3 от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие от обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на топлинна енергия, потребена в процесния имот, чийто ползвател- според събраните в процеса доказателства /цитирани по- горе/, през горепосочения период е било ответното дружество, се установява в настоящия случай. Въз основа на събраните доказателства е установено, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана, като през процесния период в него е потребена топлинна енергия, включваща топлинна енергия за отопление на имота и БГВ, чиито обем и стойност са определени въз основа на извършен реален отчет на потреблението. Обстоятелството, че ответното дружество е установило фактическа власт- владение върху имота, на 20.06.2017 г. е безспорно установено въз основа на цитирания по- горе приемопредавателен протокол от същата дата, в която връзка са направени признания от дружеството и в приложеното от него искане до „Топлофикация София“ ЕАД от 11.12.2018 г. /л.91 от делото на СРС/, както и в писмените отговори на исковата молба и на въззивната жалба. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че владението, респ. държането е упражнявано чрез другиго- посоченият от ответника наемател, участващ като подпомагаща страна в процеса, тъй като за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е достатъчно установяване фактическото ползване на имота и потребената в него топлинна енергия, вкл. ползване чрез другиго, какъвто е настоящият случай. Без значение за уважаване на предявения от топлопреносното предприятие главен иск за неоснователно обогатяване е какви са вътрешните отношения между страните по наемния договор.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца стойност, е представено по делото извлечение за начислените за имота суми, формуляри за отчет и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, като е прието в първоинстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание приетото като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно заключението на вещото лице Т. К. в конкретния случай дължимите суми за доставена в процесния имот топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че през процесния период в имота е имало монтирани отоплителни тела- 4 бр. радиатори с монтирани уреди за дялово разпределение, и 2 бр. водомери за 4 отчитане на БГВ, за които е извършен реален отчет при осигурен от потребителя достъп до имота. Според съдържащите се в експертното заключение констатации стойността на потребената в имота през периода м.07.2017 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия възлиза на 1 598.31 лв. общо, включваща стойност на топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.

При това положение искът за признаване дължимостта на сумата 1 598.31 лв.главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през периода м.07.2017 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде призната дължимостта на това вземане на основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г.- дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане.

Останалите установителни искове на топлопреносното предприятие са неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение.

Не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите останалите спорни материални права факти и обстоятелства, същият да притежава претендираните срещу ответното дружество вземания, представляващи такса за дялово разпределение и лихви за забава.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като главното вземане произтича от извъндоговорен източник- неоснователно обогатяване, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до него. Поради това и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 223.58 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 2 868.23 лв. /стойност на потребена топлинна енергия/, подлежи на отхвърляне като неоснователен.