Решение № 152 от 06.06.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. гр. Лом, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20231620101895 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, депозирана от „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „*********“ № **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., чрез Адвокатско дружество „****** ****.“, булстат ********, вписано към АК ****** с № **********, с адрес в гр. ****, обл ул. „*****“ № **, ет. * офис № *, представлявано от адвокат С. Ю. Р., вписан АК ******, личен № ********, съдебен адрес: гр. ****, ул. „******“ № **, ет. *, офис * чрез адвокат С. Ю.

Р., срещу М. О. М. ЕГН ********** , с постоянен адрес в гр. *****, обл.

******, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом, с която искова молба са предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правна квалификация по чл. 258 вр. чл. 266, ал.1, изр.1 вр. с чл. 121 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **.0*20**г. между „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*****, район „******“, ул. „******" № **, ет. *, aп.*, ЕИК ********, представлявано от управителя О. М. П., наричано за краткост възложител, М. О. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, обл. ******, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. * ап. **, наричан за краткост гарант за плащане, от една страна, и от друга страна - „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. ***** № 1

**, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., наричан накратко изпълнител, бил сключен Договор № *******/**** от* *.0*.20**г. за изработка, доставка и монтаж на ***********. Твърди се, че дружествоизпълнител е изпълнило задълженията си по сделката, като е извършило изработка, доставка и монтаж на *********** на обща стойност на 24 170,80 лв. (двадесет и четири хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет стотинки) с ДДС. След многократни покани и действия от страна на ищеца „*******“ ЕООД била заплатена част от главницата по договора, като понастоящем е дължим остатък в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) - представляваща неплатена част от главницата по договора. Сочи се в ИМ, че представители на дружество-ищец са били в контакт с представител на дружествотовъзложител, като от последното са поели ангажимент за плащане на остатъка от сумата, след което спрели да отговарят на телефонните обаждания.

Ищецът се позовава на чл.1, ал. 4 от договора, съгласно който възложителят и гарантът за плащане на основание чл. 121, ал. 1 от ЗЗД при условията на солидарна отговорност ще заплатят на изпълнителя договореното по ал. 3 възнаграждение в срок до 30 (тридесет) календарни дни след доставка на съоръженията по банков път по банкова сметка на изпълнителя. В ИМ се твърди, че на основание чл. 3 ал. 3 от договора дружество-ищец е пристъпило към изпълнение спрямо вписания особен залог върху собствения на възложителя „*******“ ЕООД багар-товарач, марка *******, но такъв не е открит от частния съдебен изпълнител и след извършени справки е установено, че дружеството-възложител има множество задължения към трети лица, включително към НАП и принудително изпълнение спрямо „*******“ ЕООД не би довело до събиране на остатъка от задължението.

Поради липсата на заплащане на дължимите суми от страна на „*******“ ЕООД на основание чл. 121, ал. 1 от ЗЗД била предявена претенция спрямо гаранта за плащане, като било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 410 от ГПК. По също било образувано ЧГД № ***/20** г. по описа на PC Лом. В ИМ се релевира, че на **.0*.20**г. била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против длъжника за претендираната сума. С оглед нормата на чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК впоследствие били дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск относно вземането.

Ищецът е основал искането си въз основа на изложеното. Претендират се и направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, ч е М. О. М., ЕГН ********** , с постоянен адрес в гр. *****, обл. *********, ул. ********№ **, вх.*, ет. *, ап. ** дължи на „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. ****, ул. „******" № **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., следните суми:

10 000 лв. (десет хиляди лева) остатък, дължим по Договор № *****/**** от **.0*.20** г. за изработка, доставка и монтаж на ***********, по който М. О.

М. е гарант за плащане и солидарен длъжник на възложителя „*******“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за забава върху главницата 2 от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом - **.0*.20** г., до изплащане на вземането.

Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника лично на 10.12.2023г. ведно с разпореждане № 2354 от **.**.20**г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последици, визирани в чл. 41 ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 395 от 01.04.2024г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.

1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника по реда на чл. 41 ГПК.

Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно заседание на 09.05.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с вх. № 4106/08/05/2024г., в която е посочено, че ищцовата страна желае, ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото в нейно отсъствие.

Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 09.05.2024г., редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се е явил в проведеното съдебно заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и 3 искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ведно с Разпореждане № 2354 от 15.11.2023г, с оглед упражняване правото да подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него лично на 10.12.2023г. (видно от върнатия отрязък от съобщението), и призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с Определение № 395 от 01.04.2024г. по чл. 140 ГПК, връчено при условията на чл. 41 ГПК, като ответникът е бил предупреден за последиците, визирани в цитираната разпоредба, на последния са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, редовно призован - не се е явил в откритото съдебно заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т.

1 и 2 от ГПК, тъй като на страните са указани последиците от неявяването в съдебно заседание с Разпореждане от 15.11.2023г. и впоследствие (повторно) отново с Определението за насрочване на делото от 01.04.2024г. Освен това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл и подкрепят изложените в исковата молба твърдения.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски. Разноските надлежно се претендират и са в размер, както следва: държавна такса за водене на заповедното производство - 200 лева (двеста лева), адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС, довнесена държавна такса за водене на исковото производство – 200 лв.

(двеста лева), адвокатско възнаграждение в настоящото производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС, или общо 2320 лева (две хиляди триста и двадесет лева).

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. О. М., ЕГН ********** , с постоянен адрес в гр. **** обл. ***** ул. ***** № **, вх. * ет. *, ап. ** дължи на „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул. „*****" № **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г., следните суми: 10 000 лв. (десет хиляди лева) остатък, дължим по Договор № ********/**** от **.0*.20**г. за изработка, доставка и монтаж на ***********, по който М. О. М. е гарант за плащане и солидарен длъжник на възложителя „*******“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом - **.0*.20** г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** от **.0*.20**г. по ЧГД № ***/20**г. по описа на РС Лом.

ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН ********** , с постоянен адрес в гр. **** обл. ***** ул. ***** № **, вх. * ет. *, ап. ** да заплати на „******* ******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *****, ул. „*****" № **, ЕИК *******, представлявано от управителя А. Т. Г. направените в настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на 2320 лева (две хиляди триста и двадесет лева), от които: държавна такса за водене на заповедното производство - 200 лева (двеста лева), адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС, довнесена държавна такса за водене на исковото производство – 200 лв. (двеста лева), адвокатско възнаграждение в настоящото производство – 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС.