Определение № 560 от 21.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Перник, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500346 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Д. М.- САК против Определение № 372/02.02.2023 г. по гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд- Перник, с което по молба по чл.

248 ГПК на ответника “Файненшъл България” ЕООД е изменено Решение 1334/09.12.2022 г. по същото гражданско дело в частта за разноските, като вместо „ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:202513690 да заплати на адв. Д. М.- САК, сумата от 960,00лв. /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца“, ПОСТАНОВЯВА „ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:202513690 да заплати на адв. Д. М. - САК, сумата от 720,00 лева /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца“.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение било недопустимо, тъй като е нарушена нормата на чл. 235 ГПК. С отделна група доводи се поддържа, че освен недопустимо, обжалваното определение е и неправилно поради погрешни мотиви на съда тъй като първоинстанционният съд неправилно бил счел, че от значение за определяне на размера на адвокатското възнаграждение е моментът, когато адвокатът е приел да окаже безплатна правна помощ на клиента си, а не моментът на приключване на делото. Според жалбоподателят верният правен извод следва да е точно в обратната посока, а именно че размерът на възнаграждението при оказана безплатна правна помощ се определя към датата на приключване на делото пред съответната инстанция. Иска се отмяната на обжалваното определение, като въззивният съд се произнесе с ново, с което да остави без уважение изцяло депозираната по реда на чл. 248 ГПК молба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по жалбата страна - „Файненшъл България” ЕООД не е подал писмен отговор на същата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана 1 по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд- Перник е образувано по предявени от Л. Т.

Д., чрез пълномощника му адв. М. срещу „Файненшъл България“ ЕООД два обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3, пр. 2 и пр.1 ЗЗД и пр. осн. чл.34, вр.чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В рамките на първоинстанционното производство от ищеца е приложено пълномощно на адв. Д. М.- САК и договор за правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и е било направено изрично искане в полза на адвоката на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита, осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съответно са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

Гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд- Перник е приключило с Решение 1334/09.12.2022 г., с което и двата обективно кумулативно съединени искове са уважени изцяло. Със същото решение ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер 353,40лв., представляваща направени разноски по делото за държавна такса и експертиза, както и ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Д. М.- САК сумата от 960,00лв. /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. По повод молба с вх. № 948/17.01.2023 г. от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е изменил Решение 1334/09.12.2022 г. по същото гражданско дело в частта за разноските, като вместо присъдената на адвокат Д. М.- САК сума 960 лв. с ДДС, представляваща адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по първоинстанционното производство, е присъдена сумата 720 лв. с ДДС за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че с исковата молба са били предявени два обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 26 ал. 1, пр. 3, пр. 2 и пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и пр. осн. чл.34, вр.чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно чл. 7 ал. 2 т.

1 от същата Наредба при материален интерес до 1000 лв. дължимото възнаграждение е 400 лв. В константната практика на ВКС, обективирана в Определение 146 от 04.04. 2022 г. на II- ро ТО, а също и Определение № 262 от 1.08. 2018 г. на III- о ГО, се постановява, че размерът на адв. възнаграждение не се определя от сбора на цената на исковете, а с оглед на материалния интерес по всеки един от съединените искове. Подчертава се, че под материален интерес в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., законодателят е имал предвид цената на всеки от съединените искове поотделно, а не техният сбор. Така, в процесния случай са налице именно два кумулативно съединени искове с материален интерес на всеки от тях до 1000 лв., съответно дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от исковете поотделно е 400 лв. Така при начисляване на ДДС се получава, че за всеки от исковете се дължат по 480 лв. или 960 лв. общо.

На следващо място, първоинстанционният съд в обжалваното определение е счел, че релевантен момент за определяне на размера на възнаграждението е моментът, в който адвокатът е приел да окаже безплатна правна помощ, а не моментът на постановяване на решението по делото и в общия случай съдът би бил прав, защото между адвоката и клиента му би се сключил договор за правна помощ и съдействие с определено и заплатено възнаграждение, съобразно НМРАВ и свободата на договаряне. Но в процесния случай е налице оказана безплатна правна помощ на ищеца, което е видно от сключения договор за правна защита и съдействие, по който не се дължи заплащане от ищеца. От това следва, че моментът на възникване на облигационното задължение е различен. Съгласно чл. 38 ал. 2 2

ЗАдв в случаите когато се оказва такава безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В изр. 2 се сочи, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно установената практика на ВКС последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателства и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценява размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено (не е договорено), тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на НМРАВ и да определи размер, който не може да е помалък от предвидения в нея (в този смисъл например Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 555 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 50318 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4343/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 555 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о., ТК и др.). Следователно, за да се определени правилният размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв. следва да се съобрази приложимата правна уредба към датата на последното заседание по гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд- Перник, което е от 23.11.2022г. К ъ м 23.11.2022г. са били в сила /от 8.11.2022г./ измененията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., с които са определени нови размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното определение съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ище ц а по чл. 38, ал. 2 ЗА според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала преди 8.11.2022г. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, че датата на сключване на договора за правна помощ е определяща, съответно искането за определяне на този размер, съобразно изчисленията по предходна редакция на разпоредбата, е неоснователно. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение.

Само за пълнота, наведените в жалбата доводи за недопустимост на определението не могат да се споделят, защото недопустимостта е обусловена от постановяване на решение при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка. В случая не са налице такива обстоятелства.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да се отмени, респ. искането за изменение на решението в частта за разноските, обективирано в молба с вх. № 948/17.01.2023 г., подадена от „Файненшъл България“ ЕООД, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 372/02.02.2023 г. по гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд- Перник за изменение по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК на Решение № 1334/09.12.2022 г. по гр.д. № 2120/2022 г. на Районен съд- Перник в частта за разноските, и вместо него 3

ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх. № 948/17.01.2023 г., подадена от „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: 202513690 - за изменение на Решение 1334/09.12.2022 г. по гр. дело № 2120/2022г. на Районен съд – Перник в частта за разноските, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4