Решение № 3771 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3771 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506113 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 15.01.2020 г. на СРС, 82 с - в, по гр. д. № 32251/2018 г. са уважени искове по чл. 45 ЗЗД, за общо 7 броя деликти (от 16 предявени), описани подробно в решението, Е. Н. Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от по 1 000 лв. по всеки от уважените искове, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционално-психически преживявания от публичното омерзяване на личността на ответника, вследствие на изказванията, посочени в решението. Всеки от уважението общо 7 иска е отхвърлен над размер от 1 000 лв. до пълния размер от 3 150 лв.

Изцяло са отхвърлени исковете по чл. 45 ЗЗД за общо 9 броя деликти, описани в решението. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в производството.

Срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответника Е. Н. Й., чрез представителя й, Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно постановено, като са допуснати нарушения на материалният и процесуален закон. Сочи, че съдът е установил прецизно релевантните за спора факти, но не е взел предвид, че постановленията на прокуратурата не са окончателни, както и че тя по същество не се е занимавала с никой от фактите, относими към ответника Д. Д.. Прокуратурата е разглеждала поведението на кмета Беливанов и отказът да образува наказателно производство не е свързан с Д., а с други лица. Излага съображения, че основанието за уважаването на исковете е непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, причинено чрез обида и/или клевета. Във всеки 1 от 7 - те случая, като увреждащо противоправно деяние, съдът приема съдържанието на изявление на народния представител Е. Й. пред съответна медия, като счита, че изявленията на ищцата отговарят на законовите критерии за обида и/или клевета.

Неправилно съдът приема, че ответницата е обвинила или е направила внушение за извършено от ищеца престъпление и/или престъпления. Излага съображения, че съществуват много видове корупция и много малка част от тях са обхванати от престъпни състави по НК. Сочи, че когато се говори за корупция в обществено политически смисъл

(икономически, социологически, политологически, антропологически и т. н.), значението на това твърдение не се свежда единствено до обвинение в престъпление. Излага пространни съображения за значението на понятието „корупция“ и мястото му в ЗПКОНПИ и ЗПУКИ. Поддържа, че в изказванията си ответницата е коментирала факти, свързани с условията за поддържане на корупционна среда, без самите те да имат качеството на корупционна проява, като в нито един от 7 - те случая поведението й не може да се квалифицира като противоправно. Поддържа, че съдът не е отчел, че при всяко споменаване на понятието „корупционен“, „корупция“, „финансови зависимости“, „схеми“ и т. н., ответницата всъщност дава единствено своя оценка за състоянието на държавата (в лицето на община Хасково) и ролята на ПП „ГЕРБ“ и ищеца Д. за това състояние.

Излага подробни съображения, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Сочи още, че изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, не може да се приеме за противоправно. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата. В случая ответницата е възпроизвела факти и обстоятелства, които са били много по - рано оповестени публично от други източници - например от сайта „Биволь“. Излага доводи, че правото на свободно изразяване на позиция не съставлява „позорящо“ изявление, нито внушение за създаване на невярно впечатление, както приема СРС. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си на народен представител, тя е упражнила правото си на свободно изразяване на мнение, включващо критична оценка на факти за поведението на политически опонент в пределите на свободата на словото и изразяването и засягането на честта и личното достойнство на опонента. Заявяването на позиция пред медиите е законно право и задължение на народния представител, съгласно Конституцията на Република България и Правилника на НС. Ответницата се позовава на чл. 10 от ЕКЗПЧОС и практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Сочи, че критиката срещу действията и думите на политиците може да бъде в много по-широки граници, защото те, за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото и следва да съобразяват поведението си с общоприетите правила на морала. Счита, че съчетаването на политическо и гражданско критично отношение и неговото оповестяване за публиката е в съответствие с практиката, духа и буквата на закона, тълкувани в светлината на приложение на ЕКЗПЧОС. Излага и съображения, че производството по делото е от категорията съдебни процедури, обозначена с английската абревиатура SLAPP Strategic Lawsuit Against Pubtic Participation, феномен познат като стратегически дела срещу участието на обществеността. Според въззивницата, делата водени срещу медиите и техните източници представляват цЕ.сочена акция, представляваща по същество „злоупотреба със съдебни дела“. Предявените 16 иска с едно и също 2 съдържание и претенции отговарят изцяло на всеки от описаните горе критерии.

Поддържа още, че не се установява за ищеца да са настъпили неимуществени вреди от изявленията й, като той не може да се позовава на негативна обществена реакция, по изложените съображения. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорената уважителна част и исковете да се отхвърлят изцяло.

Претендира разноски за държавна такса.

Въззиваемата страна - ищецът Д. А. Д., е подал писмен отговор по реда на чл.

263 ГПК, в който оспорва жалбата по подробни съображения. Поддържа, че в оспорените уважени части решението е обосновано и законосъобразно - съответства на материалния закон и събраните в производството доказателства в цялост.

Ответницата не е ангажирала преки или косвени доказателства в подкрепа на твърденията си, че с процесните изявления е изнесена проверена и достоверна информация. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че за част от процесните изказвания са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността й по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В производството са доказани съществените болки и страдания, които е претърпял ищеца, в резултат от разпространението на неверните твърдения сред неограничен кръг лица, посредством показанията на свидетелите Д.К. и А.С. и писмени доказателства, обсъдени от съда. Установено е, че в резултат от вредоносното деяние на ответницата е настъпило сериозно влошаване на емоционално - личностното състояние на ищеца, който е изпитвал чувство на омерзеност от изнесените лъжи и отзвукът от тях в обществото, който е засегнал честта, достойнството и авторитета му, градени с години. Свидетелите по категоричен начин са установили, че изнесеното от ответницата е получило грандиозен отзвук и е постигнало целта да бъде сериозно дискредитирана и злепоставена личността Д. Д.. Сочи се също, че е доказан факта, че в процесния период е настъпило и сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца Д., за което първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на приетата по делото СМЕ, от която се установява, че в резултат от вредоносното деяние, ищецът е получил нарушение във вестибуларната функция, сърдечна аритмия, повишили са се стойностите на артериалното му кръвно налягане, както и са се появили данни за наличие на смесено тревожно депресивно разстройство. Според заключението заболяванията на ищеца са в резултат от стресогенни социални обстоятелства, които съвпадат като период с проведената клеветническа кампания от страна на ответницата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативни преживявания вследствие на жестокото му дискредитиране пред обществото, колегите и семейството му, уронване на доброто му име в обществото и цЕ.соченото му злепоставяне, уронване на честта и достойнството му, публичното омерзяване на личността му, оскърбяване и унизяване на личността му, в резултат от твърденията на ответницата. Поддържа, че позорно обстоятелство е и онова, което се отнася до конкретни факти, отнасящи се до укоримо от морална гледна точка поведение на лицето, чието разгласяване е опасно за доброто му име. От Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 11.02.2019 г. по пр. пр. № 1204/2018 г. на Специализираната прокуратура (СП), е видно, че преписката е образувана по сигнал от народни представители от ПГ „БСП за България“, подписан от г-жа Е. Й., в който са изложени процесните твърденията, които ответницата първо е разгласила по медиите и след това е подала и сигнал до компетентната прокуратура. Постановлението за отказ не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. Според мотивите, с които СП отказва да образува досъдебно наказателно производство, изявленията на Й. в процесните предавания не са истина, като не се установява ищецът да е извършил 3 приписваните му неправомерни деяния. По тези и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.

45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на изявления на ищцата, подробно описани в решението.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материално правни норми.

В случая от исковете по чл. 45 ЗЗД, за обезщетения за неимуществени вреди, предявени за деяния по общо 16 броя деликти осъществени от ответницата, са уважени общо 7 иска, а останалите 9 броя - са отхвърлени.

В неоспорената от ищеца част решението е влязло в сила.

Решението на СРС е валидно и допустимо в оспорените уважителни части, а първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на императивни материално правни норми.

При постановяване на решението СРС е обсъдил много подробно и изчерпателно всички събрани в производството доказателства - писмени и гласни и е изложил установената в резултат от тях фактическа обстановка по спора, към която въззивният съд препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към възраженията по жалбата.

Като съобрази изложените в жалбата и във въззивното производство съображения, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното :

По смисъла на чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) извършено виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.