Решение № 149 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204389 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, срещу Наказателно постановление № 02-2500860/24.11.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради процесуални нарушения, както и поради материална незаконосъобразност. Алтернативно се моли за преквалифициране като маловажен случай.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя * и адв. * от АК-Бургас, които поддържат жалбата и допълнително представят писмено становище.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката (л.9) - НП е връчено на жалбоподателя на 27.11.2025г., а жалбата е депозирана на 09.12.2025г. ). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.09.2025 г., около 12:05 часа, служители от Дирекция „Инспекция по труда“ 1

Бургас- свидетелите Д. С. и А. Д., извършили проверка на обект „Рибарско пристанище *“, находящ се в гр. *, *, стопанисван от „*” ЕООД с ЕИК: *. На обекта имало паркинг с бариера и будка, от която бариерата се вдигала. В будката бил свидетелят *, който полагал труд.

Имало също така и офис, в който бил заместник-управителят на дружеството- свидетелят *.

Проверяващите се легитимирали на *, който посочил, че двамата с * в момента са на място в обекта. Поради това и на двамата била предоставена за попълване декларация по чл. 402 от КТ. При проверка на документи впоследствие се установило, че на 17.09.2025 г., към момента на проверката, по отношение на * не е било подадено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ. такова не му е било връчено. Такова вписване било прието с изх. № 30Е003789081/17.09.2025 г., 13:56:03 часа.

Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, поради което и на 09.10.2025г. същият съставил срещу дружеството АУАН с № 022500860. Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.

Въз основа на АУАН-а, на 24.11.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на всички разпитани свидетели, касателно гореизложените факти са еднопосочни и следва да бъдат кредитирани.

Що се отнА. до обстоятелството дали св. * е полагал труд в момента на проверката, или не, то това представлява извод, който следва да се направи от съда.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че основната част от доводите на жалбоподателя е свързана с основния въпрос по съществото на делото- дали св. * е полагал труд. В този смисъл, твърденията, че АНО неправилно е отразил фактическата обстановка не могат да доведат до отмяна на постановлението на формално основание.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В постановлението е ясно записано, че жалбоподателят е допуснал работника до работа в нарушение преди да му е било предоставено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ. В чл. 63, ал. 2 от КТ ясно е посочено, че работодателят няма право да допуска до 2 работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, един от които е и документът по чл. 62, ал. 3 от КТ.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Няма спор, че към датата на проверката между дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Венцислав * е бил налице валиден трудов договор, по силата на който * е приел да изпълнява длъжността „работник, паркинг” в горепосочения обект. Видно от приложената Справка от НАП се установява, че вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ досежно * е станало на датата на проверката, но в 13,56 часа, т.е. след извършената проверка.

Както бе посочено, основният спор по делото е дали към момента на проверката * вече е бил започнал да полага труд, т.е. дали е бил допуснат да го прави преди да му е било предоставено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, което очевидно е нямало как да стане в момента на проверката.

Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че * вече е бил започнал да полага труд, когато проверяващите са отишли в обекта. От показанията на св. * може да се заключи, че основната дейност на работника на паркинга е свързана с вдигане и сваляне на бариерата, както и приемане на плащане за съответния престой. За изпълнението на тези функции е предвидена специална будка, където този работник да стои. В момента на проверката * е бил сам в тази будка, като междувременно са преминавали автомобили. Дори и да не е извършил конкретно действие- вдигане на бариерата, която се е вдигнала автоматично, или пък събиране на такса, същественото е, че той е бил на съответното работно място сам. Това опровергава твърденията на св. *, че едва ли не само показвал в този момент на * в какво се състои работата. Самият * заявява, че когато дошли проверяващите * не е бил в офиса, като не си спомня как е дошъл в офиса и дали той самият го е извикал. Самият * също посочва, че видял проверяващите, когато излизал от будката. Изглежда лишено от всякаква логика заместник-управителя да остави работник, който е трябвало да обучи сам на съответното работно място. Отделно от това, от показанията на св. * не може да се заключи, че същият е знаел, че не трябва да допуска до работа св. *. С оглед изложеното съдът намира, че към момента на проверката на * вече е било възложено да изпълнява трудовите си функции и именно поради това се е намирал в будката. Без значение е обстоятелството дали точно в този момент фактически е вдигнал бариерата или е събрал такса, тъй като теоретично е възможно за цялата му смяна да не мине нито един автомобил, но това не означава, че той не е полагал труд, стоейки на работното си място.

В светлината на горното е без значение какво е отразено в графиците за работа, било за месец август, било за месец септември, както и в справките декларации по чл. 402 от КТ, тъй като същите може да не са точни. Съществено в случая е какво е установено, че се случва на място. По отношение на декларацията, попълнена от * следва да се отбележи, че е логично същият да не е посочил възнаграждение, тъй като от договора на л. 21 се вижда, че е уговорено месечно възнаграждение от 2000 лева, като същевременно срокът на договора е от 17.09.2025 г. до 23.09.2025 г., при което е логично възнаграждението да бъде изчислено 3 след изтичането на срока.

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, дружествотожалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до работа на 17.09.2025г. служителя * преди да му връчи копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл.

415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Не може да послужи като довод това, че работодателят не бил знаел за нарушението. Касае за ангажиране отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна и винаги е свързана с действия или бездействия на негови работници и служители.

Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството правилно е определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1500 лева (или съгласно ЗПЕРБ- 766,94 евро), който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.