Решение № 1011 от 06.08.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1646/2025
- Вид
- Решение № 1011
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Димитър Чардаков
Други актове по делото
- Протокол № 1366 от 15.07.2025 · Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.250, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.252, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.257, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1011 гр. Пазарджик, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20255220101646 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.250, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 9179.44 лв. – пари на влог, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането, както и на сумата 333.64 лв. – обезщетение за забава за периода 11.01.2025 г. – 16.04.2025 г.
Ищцата Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Цар Шишман“, №3, вх.Б, ет.2 твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ******** № *, ет. *, произтичащо от договор за влог, по който на 02.10.2012 г. е предала на ответника за отговорно пазене сумата от 15179.44 лв., за което страните са подписали приемо-предавателен протокол. Уточнява, че средствата са получени от продажбата на поименни компенсационни бонове, предоставени на наследниците на И.. А. Б. по реда на ЗОСОИ, и представляват дела на наследника Е. П. Х., която преди 25 години е заминала със съпруга си в Република Сирия и оттогава е в неизвестност. Уточнява още, че сделката по продажбата на поименните компенсационни бонове е сключена със съдействието и посредничеството на ответника и представлявани от него 1 търговски дружества.
Ищцата твърди още, че влогът е уговорен без срок, както и че многократно е канила ответника да й върне сумата, което последният е изпълнил частично, превеждайки по нейна банкова сметка общо 6000 лв., както следва: на 28.03.2023 г. – 2000 лв., на 26.06.2023 г. – 1000 лв., на 14.09.2023 г. – 2000 лв.и на 16.01.2024 г. – 1000 лв. Твърди, че на 10.01.2025 г. писмено е поканила остатъка да върне остатъка от парите в размер на 9179.44 лв., но до момента не е налице изпълнение. Поддържа, че поради допусната забава ответникът й дължи обезщетение в размер на законната лихва върху просрочената главница, което за периода 11.01.2025 г. – 14.06.2025 г. възлиза на 333.64 лв.
Иска от съда да осъди ответника да й върне остатъка от влога и да й заплати обезщетение за забавата. Сочи доказателства и претендира разноски.
С писмения отговор ответникът е оспорва сключването на договора и получаването на вложената от ищцата сума за отговорно пазене. Оспорва иска при твърдение, че сумата следва да върне не на ищцата, а на сънаследника Е.
П. Х. или на нейните наследници, ако тя също е починала. Моли иска да бъде отхвърлен.
В първото съдебно заседание ответникът за първи път е възразил срещу твърдението на ищцата за наличието на договор за влог между тях при твърдение, че парите са му предадени от ищцата в изпълнение на договор за поръчка. Възражението не е допуснато за разглеждане от съда поради неговото несвоевременно предявяване на основание чл.131, ал.2 ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск ищцата следва да установи, че е предала на ответника сумата, чието връщане претендира, който я е получил от нея със задължение да я пази и върне.
При установяване на горното ответникът следва да докаже връщането на вложените средства, ако твърди това.
Получаването на сумата 15179.44 лв. не се оспорва от ответника и се установява от представения протокол от 02.10.2012 г., съдържащ подписите на страните по делото. От записаните в протокола изявления е видно, че сумата е предадена от ищцата на ответника за отговорно пазене и същата представлява 2 делът на Е. П. Х. от средствата, получени при продажбата на поименните компенсационни бонове, предоставени на наследниците на И.. А. Б., а ответникът е оператор по сделката.
Не е спорно и че ответникът е върнал на ищцата част от получените средства в размер на 6000 лв., което се установява и от представеното извлечение от нейната банкова сметка. От същото е видно, че ответникът е наредил четири банкови превода с посочено основание „полагащ се дял на Е.
П. Х. по протокол от 02.10.2012 г.“, както следва: на 28.03.2023 г. – 2000 лв., на 26.06.2023 г. – 1000 лв., на 14.09.2023 г. – 2000 лв. и на 16.01.2024 г. – 1000 лв.
Договорът за влог по чл.250, ал.1 ЗЗД е реален, едностранен и поначало безвъзмезден договор, който се сключва с предаването на движима вещ от влогодателя на влогоприемателя, при което за последния възниква задължението да я пази и върне. Употребата на израза „върне“ показва, че влогоприемателят следва да предаде вещта на този, от когото я е получил. Той може да я предаде и на трето лице, ако това е предвидено в договора, съгласно чл.22 ЗЗД. За действителността на сделката и за възникването на задължението на влогоприемателя е без значение кой е собственикът на вещта и това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на сделката.
Тълкуването на писмените изявления на страните в съставения приемопредавателен протокол от 02.10.2012 г. и употребата на израза „отговорно пазене“ налага извод, че сключеният между тях договор е за влог, при който влогоприемателят не може да се разпорежда с получените средствата, съгласно забраната в чл.257, ал.1 ЗЗД, тъй като такава възможност не е предвидена в протокола.
Посочването, че средствата са за дела на наследника Е. П. Х. не може да се тълкува в смисъл, че волята на страните е била сумата да се предаде на третото лице, нито да се тълкува в смисъл, че влогодателят не може да иска нейното връщане.
Горният извод се подкрепя от факта, че ответникът е върнал част от вложените средства именно на ищцата, а не ги е предал на третото лице или на негови евентуални наследници.
Следователно между страните е налице валиден договор за влог, в изпълнение на който ответникът се е задължил да пази и да върне на ищцата получената сума в размер на 15179.44 лв.
3
При договора за влог влогодателят може по всяко време да поиска връщането на вещта на основание чл.252, ал.1 ЗЗД, което означава, че задължението е изискуемо от момента на неговото възникване – чл.69, ал.1 ЗЗД. Ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил задължението да върне на ищцата остатъка от вложената сума в размер на 9179.44 лв., поради което главният иск следва да се уважи в предявения размер.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищцата следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.
Съдът формира извод, че ответникът дължи изпълнение на безсрочно парично задължение към ищцата. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава от момента на поканата – чл.84, ал.2 ЗЗД. Установява се от представената по делото писмена покана, че тя е получена на ответника на 11.01.2025 г. Следователно същият е в забава от 12.01.2025 г. и до деня преди подаването на исковата молба в съда – 16.04.2025 г. дължи на ищцата обезщетение в размер на 316.98 лв. /размерът на законната лихва е изчислен от съда с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/. Ищцата претендира 333.64 лв., поради което искът следва да се уважи до размера на 316.98 лв. и да се отхвърли за разликата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 2217.18 лв., от които 417.18 лв. – внесена държавна такса и 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ******** № *, ет. * да заплати на Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Цар Шишман“, №3, вх.Б, ет.2, сумата от 9179.44 лв. – дължима по договор за влог от 02.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането, както и на сумата 316.98 лв. – обезщетение за забава за периода 11.01.2025 г. – 16.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 316.98 лв. до претендираните 333.64 лв.
4
ОСЪЖДА ответника Д. И. К. да заплати на ищцата Р. А. П. съдебни разноски в размер на 2217.18 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5