Решение № 189 от 24.06.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Перник, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. Г.С., пълномощник на П. П. И. срещу Решение № 70/24.08.2021 г., постановено по гр. д. № 221/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник.

С обжалваното решение, Районен съд – гр. Брезник е отхвърлил предявения от П. П. И., с адрес: *** иск срещу Ж. П. Б., С. П. К., К. П. И., С. Л. Б., Р. С. И., Г. И. К., всичките от ***, и М. В. Ф. от ***, с който се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът П. П. И. е собственик на 1/8 идеална част от продадените 7/8 идеални части на М. В. Ф. от следните недвижими имоти: Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***, община ***, одобрен със Заповед за утвърдена улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 834 кв. м. при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 150 - 151 а; улица с о. т. 151 а – 197; УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м. и Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***, община ***, одобрен със Заповеди за утвърдена улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 900 кв. м., при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 151 а – 196, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота стопанска сграда със застроена площ от 100 кв. м.

Със същото решение, първоинстанционния съд е отхвърлил искането по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост по давност № **, том *, дело № **от 05.11.1998г. на Р.Н. – съдия по вписванията при РС – Брезник и нотарилен акт за собственост по наследство и давност № **, том *, дело № *** от 15.02.1999г. на Р.Н. – 1 съдия по вписванията при РС – Брезник.

Недоволен от постановеното решение, жалбоподателят го обжалва изцяло, като счита, че същото е незаконно. Изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд, твърдейки, че неоснователно последния е приел, че Т.З.М. е била собственик на ½ идеална част от процесните имоти. Жалбоподателя счита, че М. не е манифестирала придобивна давност по отношение на останалите наследници на П.А., които са общо четири на брой, а и стъпвайки на ТР на ВКС № 1/2021г. жалбоподателя счита, че доколкото между наследници давност не тече, то и в настоящия случай давността не е текла. Решението се обжалва и в частта за разноските, като жалбоподателя счита, че същото е постановено в нарушение на чл. 78 от ГПК.

С въззивната жалба е направено искане за отмяна изцяло на първоинстанционното решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените от ищеца искове бъдат уважени.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж. П. Б., С. Л. Б., С. П. К. и Г. И. К., с който същите, чрез пълномощника си адв. Г.С., са изразили становище по жалбата, намирайки същата за бланкетна и неоснователна. В писмения отговор се сочи, че правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че Т.З.М. е била собственик на ½ идеална част от процесния имот, което обстоятелство е установено с нотариален акт № **, том *, дело № ** от 05.11.1998г. За правилно намират и приетото от съда обстоятелство, че след смъртта на Т. М. през ***. нейните наследници наследяват по ½ от нейното имущество, т.е. ½ от целия имот, тъй като ищецът и брат му К. П. И. са деца от друга жена. Сочи се, че след смъртта на П. И. А. дъщерите му Ж.

П. Б. и С. П. К. наследяват по закон и по ¼ от неговото имущество (тъй като те, ищецът и К. П. И. са четирите му деца). Сочи се в писмения отговор, че правилно първоинстанционния съд е приел, че ответниците Ж. П. Б. и С. П. К. са манифестирали явно и необезпокоявано правото си на собственост върху по 3/8 идеални части от процесните имоти и ищецът не е оспорвал това известно му фактически и правно положение в продължение на над 10 години. На следващо място се сочи, че е недопустимо ищецът да иска отмяна на нотариалните актове от 1998г. и 1999г., той като през 2010г. същия с нотариален акт за собственост № ***, том. *, рег. № ***, дело № 49 от 2010г. се е ползвал от атакуваните актове. Твърди се още, че е безспорно установено, че грижите и средствата за поддръжка на имота са били извършвани единствено и само от Ж. П. Б. и С. П. К., а ищецът П.И. през последните 20 години е проявявал пълна незаинтересованост към рушащия се имот, за който претендира собственост. По отношение на цитираната съдебна практика в писмения отговор се сочи, че е неприложима в настоящия случай, доколкото Т.З.М. не претендира частта, която е на П. И. А., а е удостоверила собствеността си по отношение на своите ½ идеални части. Посочва се, че Т. М. не е наследник на П.А., не е текла и никаква давност между наследници.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище от въззиваемите М. В. Ф., К. П. И., С.

К. П. и Е. К. П., не е постъпило.

С определение № 284 от 21.04.2022г. съдът е конституирал като страни в процеса наследниците на починалата в хода на производството Р. С. И. – Е. К. П. и С.

К. П..

В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез пълномощника си адв. Г.С., пледира за уважаване на въззивната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Поддържа, че Т.З.М. не е манифестирала по никакъв начин спрямо П.П. придобивна давност. Счита, че приемайки обратното, първоинстанционния съд е издал своето решение в нарушение на две тълкувателни решения, а именно: ТР № 1/2012г., където е казано, че давността се манифестира по определен ред и начин, и ТР № 2/2021г.

Посочва още, че Районен съд – гр. Брезник не е съобразил обстоятелството, че към 1998г. Т.З.М. е била със сключен граждански брак с трето лице, т.е. имотът се явявал 2 семейна имуществена общност с нейния съпруг, който е лице, различно от наследодателя на ищеца. Идентична обстановка поддържа и по отношение на нотариалния акт от 1999г., издаден в полза на Ж.Б. и С.К.. Сочи, че според него те са владеели имота десет години необезпокоявано, при положение, че баща им е бил жив.

Посочва, че двете сестри не са манифестирали по никакъв начин придобивна давност по отношение на ищеца, поради което счита, че решението е постановено в нарушение на посочените тълкувателни дела. Претендира разноски, релевирайки и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пълномощника на въззиваемата М.Ф. – адв. Д., пледира за решение, с което обжалвания съдебен акт бъде потвърден. Изразява становище за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба.

Адв. Г.С., пълномощник на въззиваемите Ж. П. Б., С. Л. Б., С. П. К. и Г. И. К., пледира за решение, с което решението на Районен съд – гр. Брезник бъде потвърдено.

Счита, че същото е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмения отговор досежно възраженията посочени във въззивната жалба. Претендира и разноски.

Въззиваемите К. П. И. и С. К. П. отправят искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Въззиваемия Е. К. П. не се е явил и не е изпратил представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, въз основа на анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Районен съд – гр. Брезник е сезиран с положителен установителен иск по чл.

124 ГПК, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/8 от продадените с Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № **, том **, рег. № ***, дело № 204 от 2019г. на нотариус А.Ц., с район на действие Районен съд -гр. Брезник 7/8 идеални части от следните недвижими имоти:

Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***, община ***, одобрен със Заповед за утвърдена улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 834 кв. м. при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 150 - 151 а; улица с о. т. 151 а – 197; УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със 3 застроена площ от 84 кв. м. и Урегулиран поземлен имот ***, в квартал * а по регулационния план на село ***, община ***, одобрен със Заповеди за утвърдена улична и дворищна регулация № 19/18.01.1990 г., с площ на целия урегулиран поземлен имот от 900 кв. м., при граници на урегулирания поземлен имот по скица: улица с о. т. 151 а – 196, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота стопанска сграда със застроена площ от 100 кв. м., както и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъде обезсилен нотариален акт № ***/2019г. в частта му над 6/8 ид. части, както и нотариален акт № ***/1999г. и нотариален акт №***/99г.

По делото е безспорно обстоятелството, че след смъртта си на *** П. И. А. е оставил за наследници синовете си К. П. И. и П. П. И., както и дъщерите си Ж. П. Б. и С. П. К.. Не е спорно по делото и обстоятелството, че майка на ответниците Ж. П. Б. и С. П. К. е Т.З.М., докато майка на ответниците К. П. И. и П. П. И. е друга жена на П. И.

А..

Установено е от ангажираните по делото писмени доказателства, че на 05.11.1998г. Т.З.М. е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от процесните имоти по давност (преди обособяването им на два отделни урегулирани поземлени имота). За това обстоятелство свидетелства приетия по делото Нотариален акт за собственост по давност № **том* дело № 87/1998г. От разпитания по делото свидетел М.С.М. се установява, че същата, заедно с П. И. А. са живеели съвместно дълги години, като са обитавали процесния имот заедно до смъртта на П.А..

От приетия по делото Нотариален акт за собственост по наследство и давност № **, том *, дело № 76 от 1999г. на Р.Н. – съдия по вписванията при Брезнишки районен съд, се установява, че на 15.02.1999г. Ж. П. Б. и С. П. К. са признати за собственици по наследство и давност на 2/8 идеални части от процесните имоти, т.е. по 1/8 ид. част за всяка.

С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № 49 от 2010г., ищецът П. П. И. и ответникът К. П. И. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/8 идеални части от процесните имоти. С този нотариален акт, ищецът се легитимира като собственик на ½ идеална част от процесните имоти.

От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че след смъртта на П.А., Т.З.М. е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху процесните имоти (представляващ един имот към момента на признаване на правото й на собственост в установения обем), въз основа на давностно владение, манифестирано спрямо починалия наследодател на ищеца или спрямо трети лица, а не спрямо наследниците на починалия П.А.. След смъртта на П.А., всеки един от наследниците му е придобил по наследство по ¼ идеална част от останалата на П.А. ½ идеална част от имота, т.е. по 1/8 идеална част от целия имот. С посочения по-горе нотариален акт № **/99г. Ж. П. Б. и С. П. К. са признати за съсобственици на 2/8 ид. части (или на по 1/8 ид. част за всяка) по наследство и давност на процесните имоти, като в случая давността, на която са се позовали е касателна техния наследодател П.А., а не по отношение на останалите наследници на П.А., доколкото по делото не са представени (а и не се твърди, че съществуват такива) писмени доказателства, легитимиращи П.А. като пълноправен собственик на процесния имот (обособен впоследствие на два имота). Поради това възраженията на въззивния жалбоподател в тази насока са неоснователни. Същевременно, след смъртта на майка си Т.З.М., Ж. П. Б. и С. П. К. са придобили и правото на собственост върху ½ идеална част на Т. З., като нейни единствени наследници. В резултат на това, същите са станали собственици на по 3/8 идеални части за всяка – по 2/8 ид. части от наследството на майка си и по 1/8 ид. част от наследството и по давност на баща си П.А..