Решение № 167 от 03.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Емилия Дончева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200501099 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№9104/09.06.2022 г. е подадена от адв. Д.

Б., действаща като процесуален представител на Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., срещу Решение №261 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, в отхвърлителната му част. В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, с отправено искане за неговата отмяна и решаване спора по същество, като предявената искова претенция бъде уважена изцяло. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се отправя искане атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и обосновано.

Постъпила е и въззивна жалба с вх.№13958/02.09.2022 г. е подадена от адв. Д. Б., като процесуален представител на Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., срещу Решение №448 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, с което се отхвърля молбата на ищците за допълване на Решение №261 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, в частта относно акцесорното им искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

Постъпила е и частна жалба с вх.№12776/08.08.2022 г. е подадена от Е. Л. М., чрез адв. Е.

1

Д., против Определение №1046 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлена молбата на ответницата М. за изменение на Решение №261 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РСБлагоевград, в частта за разноските.

В о.с.з процесуалният представител на въззивниците адв. Б. поддържа доводите изложени във въззивните жалби за неправилност и незаконосъобразност на атакуваните решения.

Процесуалният представител на въззиваемата – адв. Д., в о.с.з. оспорва въззивните жалби и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните жалби,счита че същите са подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,отговарят по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхождат от страни с необходимия правен интерес и процесуална представителност, насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което са процесуално допустими.

По същество:

С атакуваното решение РС е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. Л. М., ЕГН **********, от адрес, че ищцата Ц. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:

,,,,,,,,, е собственик, на основание наследствено правоприемство от бащата на ищцата К. Л.

Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищцата Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот:

УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с. К., общ.С., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч. ПРИЗНАЛ е и ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответницата Е. Л. М., ЕГН **********, от адрес, че ищцата А. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ,,,,,,,,, е собственик, на основание наследствено правоприемство от бащата на ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищцата Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25- двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с.К., общ.С., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1/3 ид.ч.

2

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК РС е присъдил в полза на страните сторените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение постановено в посочения смисъл, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, а и към формираните въз основа на същата правни изводи.

При вярно констатирани факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание 124 от ГПК във вр. с чл.

537, ал. 2 ГПК. Това е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание.

Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищците, избрали да се защитят с положителен установителен иск за собственост, са имали интерес от предявяването му, предвид оспорване правото на собственост от страна на ответницата.

Предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в исковата молба основание на правото на собственост на ищците.

Страните по делото спорят относно собствеността на описания в исковата молба недвижим имот - дворно място, за което ищците твърдят, че са собственици на основание наследство и давностно владение. Ответницата противопоставя на предявения установителен вещноправен иск възражение в насока, че е придобила собствеността върху процесния имот на законно основание, а именно - процесният недвижим имот след смъртта на родителите й оставал единствен наследствен такъв.

3

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови факти и доказателства, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС, като само за допълнение ОС посочва, че крайния извод на първата инстанция остава непроменен според въззивния състав. При условията на пълно и главно доказване, ищците доказват, че са собственици на основание наследствено правоприемство от бащата на ищцата К. Л. Т., ЕГН **********, починал на 22.05.2017г., като последният е от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищцата Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г., на 1/6 ид.ч. от спорния имот - УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с. К., общ.С., обл.Благоевград, одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251. И това е така, тъй като видно и след анализ на събрания пред РС доказателствен материал се установява, че не се доказва възражението на ответницата, че има законово и самостоятелно придобити права върху имота предмет на иска. Затова се приема, че ищците са собственици на по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т., а ответницата е собственик на основание наследствено правоприемство от нейните родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т. на останалата 1/2 ид.ч. от имота. От друга страна, ищците също не доказаха извършването на действия, въз основа на които да се заключи по несъмнен и категоричн начин, че с извършването им обективират спрямо ответника Е. М. намерение да владеят нейната идеална част за себе си. Не е достатъчно едно лице, което е съсобственик да ползва имота според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която имотът е съсобствен въз основа на наследство. От показанията свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, не се установи ищците да са демонстрирали по отношение на собственика на имота и по отношение на трети лица, че владеят имота. На следващо място, от ангажираните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че владението на ищците е било смущавано. През 2018 г. ответникът Е. М. е призната за собственик на основание давностно владение на процесните имоти, което е достигнало до знанието на ищците.

По въззивната жалба с вх.№13958/02.09.2022 г., подадена от адв. Д. Б., като процесуален представител на Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., срещу Решение №448 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, с което се отхвърля молбата на ищците за допълване на Решение №261 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, в частта относно акцесорното им искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, БлОС намира следното: Жалбата е неоснователна. В настоящия казус, както се установи, ответницата притежава именно 1/2 ид.ч. от процесния имот, както е по констативен нотариален акт № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. на нотариус К.М.. При това положение 4 искането на ищците се явява неоснователно. А доколкото отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, то и не се дължи самостоятелен диспозитив в решението.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло и препраща към мотивите на първата инстанция. В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

Частната жалба подадена от Е. Л. М., чрез адв. Д., против Определение №1046 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлена молбата на ответницата М. за изменение на Решение №261 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1178/21 г. по описа на РС-Благоевград, в частта за разноските, е неоснователна.