Определение № 26300 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26300 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110103177 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Г. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която e предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ************* г. е нищожен, поради противоречие със закона, при условията на евентуалност, че клаузата по чл.3.1.7 от него, регламентираща ГПЛ в размер на 30 % и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречието им с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 3500 лв., която ищецът следвало да върне на 16 седмични вноски при фиксиран годишен лихвен процент - 30 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 35,43 %, при размер на вноската – 294 лв. с изначално включена в нея неустойка. В чл. 5, ал. 1 от договора било уговорено, че в срок до три дни от сключването на договора за заем кредитополучателят следва да предостави на кредитора обезпечение, като при неизпълнение това задължение дължи на кредитора неустойка в размер на 1018,03 лв. Твърди се неустойката да е изначално включен в размера на вноската. Поддържа се недействителност на договора за кредит, поради противоречие със ЗПК, тъй като същият не бил съставен по ясен и разбираем начин, не бил ясен и действително приложимият ГПР, неговите компонентни и начина на формирането му, тъй като сочи, че в него следвало да се включи и предвидената по договора неустойка при непредоставяне на обезпечение, доколкото същата била разход за кредитополучателя. Липсвал и записан лихвен процент на ден. Излага съображения, че клаузата за неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, посредством нея кредиторът заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК се уговаря още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение. Същата се сочи и да е неравноправна по смисъла на ЗЗП, в това число поддържа не е индивидуално уговорена. Наред с това сочи, че възнаградителната лихва в размер от 30 % е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити съгласно практиката на ВКС. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва предявения иск. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда твърдения, че клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена, и не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава максималния размер на ГПР от 59,10 %. Излага аргументи, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП, като се сочи клаузите на договора, включително оспорените да се индивидуално уговорени, а на кредитополучателя да е предварително предоставена необходимата по закон информация. Същият е можел да се откаже от договора в уговорения срок, но не е сторил това. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, евентуално чл.

26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, включително и че сат от него са оспорените клаузи, че същият e нищожен на сочените основания, респективно, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 20.02.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД и П. Г. Герасимаво е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 3500 лв., която ищецът следвало да върне на 16 вноски при фиксиран лихвен процент - 30 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 35,43 %; в договора е предвидено, че същият следва да бъде обезпечен с предоставяне от страна на заемополучателя на обезпечение, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1018,03 лв.; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора. На ответника следва да се дадат указания да завери представените с отговора на исковата молба доказателства, на основание чл. 183 ГПК.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да 2 задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 9:10 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да завери с ръкописно положен или квалифициран електронен подпис представените с исковата молба писмени доказателства, като при неизпълнение на указанието същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата от 0,61 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и 3 законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4