Решение № 213 от 23.06.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 578/2024
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Разлог, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240100578 по описа за 2024 г.
Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от Т.Г.С., ЕГН*, ч/з адв. Н.Р., съд. адрес: г.Я., у.“Ц.Б..“№85, против ЦСМП, с адрес: г.Б., у.“Б.М.“№21, ч/з дир. д-р К.М. - с посочено правно основание на иска чл.242 от КТ, във вр. с чл.128, т.2 от КТ.
В ИМ се твърди, че ищцата е работила в ЦСМП в г.Я., на длъжност „мед. сестра" считано до 15.09.2023 г. като със Заповед №* от 15.09.2023 г. трудовият й договор бил прекратен поради придобито право на пенсия.
С постановление на МС била увеличена заплатата й с 22%, считано от 01.08.2023 г. като последното й трудово възнаграждение за м.07.2023 г. било - основна заплата 1`810.00 лв., за трудов стаж и проф. квалификация 651.60 лв. и за нощен труд 48 часа - 56.16 лв., или общо 2`517.76 лв. брутно възнаграждение, а нетното е 1`925.93 лв.
При пенсиониране на ищеца били изплатени от работодателя последните заплати за м.08.2023 г. и м.09.2023 г. без съответното увеличение. За август общо е получила 1`924.66 лв. нетно ТВ като на тази сума следвало да получи съответното увеличение от 22%, което се равнява на 423.43 лева. За м.09.2023 г. също не било изплатено увеличението от 22%, което се равнява на 306.04 лв., както и сумата от 3`834.11 лв. за обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, за разлика от реално полученото и действително дължимото след увеличението от 22%, както и 832,27 лв. за обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ /дължимо увеличение в/у изплатена сума за неизползван отпуск от 22% разлика от реално получено и дължимо/.
Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЦСМП, с адрес: г.Б., у.“Б.М.“№21, ч/з директора д-р К.М., да й заплати: сумата от 423.43 лв. за м.08.2023 г. за разликата от реално полученото брутно трудово и действително дължимо възнаграждение след увеличението от 22%, сумата от 306,04 лв. за м.09.2023 г. за разликата от реално полученото БТВ и действително дължимо след увеличението от 22%, сумата от 3`834.11 лв. за обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, разликата от реално полученото и действително дължимото се след увеличението от 22% и сумата от 832.27 лв. за обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, за 39 дни разликата от реално полученото и действително дължимо след увеличението от 22%, както и лихва, считано от 15.09.2023 г.
Претендират се направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор.
Ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани.
Сочи, че съгласно чл.12, т.8 от Вътрешните правила, утвърдени със Заповед №*/30.10.2023 г.
1 на Директора на ЦСМП-Б., съгласно която последните влизат в сила, считано от 01.08.2023 г. изменение на основната месечна заплата се извършва само на работници и служители, които са в трудови правоотношения /действащ трудов договор/ с ЦСМП-Б. към датата/месеца на определяне и изплащане. Твърди, че на 26.09.2023 г. с вх.№* от същата дата, в ДС на ЦСМП-Б. е получено писмо от Мин.З, с което уведомява всички ЦСМП и РЗИ в страната, че на 20.09.2023 г., МС е приел Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на M3 за 2023 г. за увеличение на възнагражденията на персонала в с-мата на здравеопазването - ЦСМП и РЗИ, считано от 01.08.2023 г. В същото писмо M3 е уведомил, че Постановлението не е обнародвано към датата на писмото, и че следва изплащането на увеличението да се случи до края на м.10.2023 г. В съотвествие с указанията на M3, Директорът на ЦСМП-Б. е издал Заповед №*/12.10.2023 г., 45/26.09.23г./вх.№* от на 26.09.23 г./, основание относно Писмо №* увеличение на индивидуалните раб. заплати и Заповед №*/29.09.23 г. /Писмо вх. №* от 29.09.23 г./ на Мин.З за увеличение по показател Персонал на ЦСМП-Б. в изпълнение на ПМС163/21.09.2023 г. за одобряване на допълн. разходи по бюджета на M3 за 2023 г., във вр. със Заповед №*/03.10.2023 г. на Директора на ЦСМП, Протокол №*/10.10.2023 г., Протокол №*/10.10.2023 г. от заседание на Дир.С и Вътрешни правила за раб. заплата в ЦСМП-Б., с която заповед на практика са определени индексациите /увеличенията/ на основните месечни заплати на заетите в ЦСМП-Б. към 12.10.2023 г.
Твърди, че ищцата не е била в трудовоправно отношение с ЦСМП-Б. към датата на определяне на увеличеното възнаграждение, че не е нарушен КТ и не е следвало да й бъде доплащана разликата за възнагражденията й за м.08. и м.09.2023 г., както и преизисляване на изплатените й обезщетения по реда на чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 КТ.
Молят ИМ да бъде оставена без уважение и съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират разноски.
Съдът от събраните доказателства по делото, установи от фактическа страна следното:
Не се спори от страните по делото, че ищецът е полагал труд при ответника въз основа на трудов договор от 04.02.2013 г. на длъжност „Мед. сестра“ при ФСМП-Я., ЦСМП-Б. и че със Заповед №*/15.09.2023 г. на Директора на ЦСМП-Б., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 15.09.2023 г. като причината за прекратяване на трудовия договор е придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно Предизвестие с изх.75-152/11.08.2023 г.
Представено е Писмо на МинЗ с изх.№*/26.09.2023 г., съобразно което Директорите на ЦСМП, РЗИ се уведомяват, че на 20.09.2023 г. МС е приел Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МЗ за 2023 г. и по-точно за увеличение на възнагражденията на персонала в системата на МЗ - за ЦСМП и за РЗИ, считано от 1.08.2023 г., с 22%. Със Заповед №*/29.09.2023 г. Мин.З е наредил да се извършат промени по бюджета на ЦСМП-Б. за 2023 г. като се предоставят средства за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 01.08.2023 г., а издръжката е считано от 01.01.2023 г. Горните обстоятелства не се оспорват от страните по делото.
Видно от Протокол №*/10.10.2023 г. и Протокол №*/10.10.2023 г. от заседание на Дир.С, комисията е взела решение да се увеличат ОМРЗ на всички длъжности по категории, работещи в ЦСМП, считано от 01.08.2023 г., с 22%.
Представени са и Вътр. правила за раб. заплата (ВПРЗ) в ЦСМП-Б. и Заповед №*/30.10.2023 г., съобразно която са утвърдени актуализирани ВПРЗ в ЦСМП-Б. в сила от 01.08.2023 г., съобразно които или по-точно чл.12, т.8 предвижда изменение на основната мес. заплата да се извършва само на работници и служители, които са в трудови правоотношения /действащ трудов договор/ с ЦСМП-Б. към датата/месеца на определяне и изплащане.
По делото, съдът е допуснал изготвянето на ССчЕ, съобразно която ВЛ е направил следните изчисления, вземайки предвид индексацията на раб. заплата с 22%, считано от 01.08.2023 г., а именно:
- общата сума на неполученото БТВ за м.08 и м.09.2023г. е 579,42 лева.
2
- разликата м/у получено и следващо се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е 3`834,11 лева.
- разликата м/у платеното обезщетение и следващото се след увеличението по чл.224, ал.1 от КТ, е 832,27 лева. Съдът е приел заключението като точно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав излага следните съображения от правна страна:
1. По отношение допустимостта на исковите претенции:
Ищецът и ответникът притежават съответната процесуална легитимация. ИМ е подадена в съда на 09.05.2024 г., тоест в законоустановения срок.
Исковите претенции са допустими.
2. По отношение основателността на исковите претенции:
По същество спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че м/у страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода от 04.02.2013 г. до прекратяването му със Заповед №*/15.09.2023 г. на Директора на ЦСМП-Б., считано от 15.09.2023 г., както и че основанието за прекратяване на трудово правоотношение е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, за пенсионирането и за неизползвания платен год. отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови възнаграждения е съобразил същите с измененията, съобразно Заповедта на Мин.З, а именно за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 01.08.2023 г. с 22%, но сочи, че съгласно чл.12, т.8 от Вътр.Пр., утвърдени със Заповед №*/30.10.2023 г. на Директора на ЦСМП-Б., съгласно която последните влизат в сила, считано от 01.08.2023 г. изменение на основната месечна заплата се извършва само на работници и служители, които са в трудови правоотношения /действащ трудов договор/ с ЦСМП-Б. към датата/месеца на определяне и изплащане, тоест сочи, че към датата на определяне и изплащане на процесните индексации, ищцата не е била в трудово-правни отношения с ответника, поради което се прави възражение от ответната страна за недължимост на предвиденото увеличение от 22%.
Спорният въпрос в производството е дали Заповед №*/29.09.2023 г., с която Мин.З е наредил да се извършат промени по бюджета на ЦСМП-Б. за 2023 г. като се предоставят средства за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 01.08.2023 г., а издръжката считано от 01.01.2023 г., съобразно предвиденото увеличение от 22% на ОТВ на персонала в с-мата на МЗ за ЦСМП и РЗИ е приложима и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от здравната с-ма.
В случай че тази Заповед е приложима и следва ОТВ да бъде увеличено, то и съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения по чл.222 и чл.224 КТ, доколкото техните р-ри зависят от него. В тази хипотеза, ако увеличената ст-ст на обезщетенията не е била заплатена при прекратяване на трудовото правоотношение или в предвидените за това срокове, на работника би се дължало и обезщетение за забава.
В конкретния случай, с издадената Заповед №*/29.09.2023 г., Мин.З е наредил да се извършат промени по бюджета на ЦСМП-Б. за 2023 г. като се предоставят средства за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 01.08.2023 г., а издръжката считано от 01.01.2023 г., съобразно предвиденото увеличение от 22% на ОТВ на персонала в с-мата на МЗ- за ЦСМП и РЗИ. Безспорно по делото е, че ищцата към дата 01.08.2023 г. е била в трудово-правни отношения с ответника. Действително Заповедта, с която са се извършили промени по бюджета на ЦСМП-Б. за 2023 г. е от дата 29.09.2023 г., когато трудовото правоотношение на ищцата вече е било прекратено, но изрично в същата е посочено, че се предоставят средства за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 01.08.2023 г. т.е има изрично посочена дата, считано от която се дължи конкретното увеличение.
3
Следва да се допълни, че с приемането на ЗДБ за 2023 г. е разчетено в т.3.4 „ОЗ“, че се залага увеличение на възнагражденията на персонала в с-мата на МЗ - за ЦСМП и за РЗИ, считано от 1.08.2023 г. и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала. Паричните средства предвидени за увеличение на индивидуалните раб. заплати е съобразено именно с броя на заетите към 01.01.2023 г. в с-мата за здравеопазване и поконкретно ЦСМП и за РЗИ. Никъде в приобщените по делото писмени доказателства не е посочено, че увеличението се отнася само за заетите в ЦСМП към дата на изплащане и определяне на увеличението. Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на изплащане на индексацията от 22%, независимо от датата на която увеличението е реално изплатено. Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до неравно третиране на служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.08.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на изплащане на увеличението. Без значение е фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-рано. Така прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди изплащането на предвиденото увеличение не представлява правопогасяващ юридически факт, който да я лиши от правото й да получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за претендирания от нея период.
Разпечатката съдържа 39 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f5a9201-7113-45d5-8568-6781ad2fbbfe