Определение № 179 от 07.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500217 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат Ш. Б. като особен представител на М. В. Г. и Г. С. Г. против определение № 201/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1984/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с.

Жалбоподателката твърди, че посоченото определение е необосновано и неправилно поради наруШ.е на материалния и процесуалния закон по подробно изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и вместо това да постанови друго, с което да бъде осъден ищецът да заплати допълнително 4 652 лв., представляващи разликата до пълния размер на определеното възнаграждение на особения представител, или евентуално в случай, че бъде прието, че няма предпоставки и механизъм за ангажиране отговорността на ищеца, моли тази разлика да се поеме от бюджета на съдебната власт. Претендира разноски за настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба Я. Г. П. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, 1 налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 289/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1984/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с., е допуснато назначаването на особен представител на ответниците М. В. Г. и Г. С. Г., като на същия е определено възнаграждение в размер на 4 652 лв., впоследствие внесено от ищеца, а след определянето от АК - П. с определение № 739/24.03.2023 г. за особен представител на ответниците е назначена адвокат Ш. Б..

В съдебно заседание на 19.12.2023 г. се е явил адвокат А. Ш. в качеството си на упълномощен представител на ответниците, като с определение адвокат Б. е освободена като особен представител на същите поради упълномощаването на адвокат Ш., като е оставено без уважение искането на адвокат Б. да бъдат задължени ищците да внесат допълнително възнаграждение в размер на 4 652 лв. и е разпоредено да се издаде на адвокат Б. разходен касов ордер за сумата 4 652 лв. възнаграждение като особен представител.

В същото съдебно заседание ищецът е направил отказ от исковете и на основание чл. 233 от ГПК производството по делото е било прекратено.

По искане на адвокат Б. е проведено производство по чл. 248 от ГПК, като с определение № 201/23.01.2024 г. е оставена без уважение молбата на адвокат Ш. Б. за допълване и изменение на протоколно определение от 19.12.2023 г. в частта му относно дължимото възнаграждение на адвоката в качеството й на особен представител на двамата ответници, като бъде осъден ищецът да й заплати сума в размер на още 4 652 лв., представляваща разлика до пълния размер на определеното възнаграждение съгласно определение № 1908/17.10.2023 г. от 9 304 лв. или евентуално тази разлика да се заплати от бюджета на съда.

Настоящият състав приема, че молбата за изменение и допълване на цитираното определение е била подадена в предвидения в разпоредбата на чл.

248, ал. 1 от ГПК срок, поради което тя е била допустима.

Разгледана по същество обаче, тя е била неоснователна.

Както вече беше посочено, при допускане назначаването на особен 2 представител на ответниците, е било определено възнаграждение за същия в размер на 4 652 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и според цената на исковете, което е било внесено от ищеца.

С определение от съдебно заседание на 17.10.2023 г. е бил задължен ищецът в срок до следващото съдебно заседание да представи доказателства, че по депозитната сметка на Окръжен съд – Пловдив е внесъл сума в размер на 4 652 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителството на втория ответник от особения представител адвокат Б..

Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, предвиждаща възнаграждението на особения представител да бъде определено от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, както и възможността размерът му да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от 1/2 от него, фактът, че особеният представител е бил заместен от договорно определен от ответниците процесуален представител преди производството да се развие до крайната си фаза и при съобразяване с реШ.е на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022, последвалите актове на Върховния касационен съд, задължителната сила на реШ.ята на СЕС по преюдициални запитвания за всички съдилища в РБ /чл. 633 от ГПК/, както и противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на правото на Европейския съюз – в частност на чл. 101, § 1 от ДФЕС като ограничаване на конкуренцията без наличие на легитимни цели, настоящият състав счита, че от една страна не е длъжен да приложи националната правна уредба, предвиждаща задължително присъждане на минимални размери на дължимото адвокатско възнаграждение, а от друга страна, дори да се приеме, че първоинстанционният съд е бил длъжен да я приложи, даденото от него разреШ.е е било в унисон с нея.

При определяне на дължимото възнаграждение, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се вземе предвид не само очевидния количествен критерий /имуществения интерес, респ. цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извърШ.те от процесуалния 3 представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило за страната, колко лица е защитавал адвокатът и дали има сходство в защитата, които позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея.

Безспорно е, че адвокат Б. като особен представител на М. Г. и Г. Г. е подала писмен отговор на исковата молба, в който е навела възражения за редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на исковете и е направила множество доказателствени искания, голяма част от които са били оставени без уважение от съда, както и е участвала в две съдебни заседания по делото, като на второто от тях е освободена от задълженията си като особен представител поради това, че ответниците са упълномощили процесуален представител.

При съобразяване на всички горепосочените фактори и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, неговия обем и извърШ.те в първоинстанционното производство процесуални действия, в т.ч. обстоятелството, че защитата на двамата ответници е сходна, както и че до етапа, в който е освободен особеният представител, не са били събрани доказателства /с изключение приемане на писмените такива и разпит на един свидетел/, съдът намира, че размерът на определеното на особения представител на ответниците адвокат Б. възнаграждение е адекватен и съобразен с горепосочените фактори, като не е имало основание той да бъде уВ.чен.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адвокат Ш. М. Б. от АК - П., личен № *********, с адрес за получаване на съобщения: гр. П., ул. П."З." № * като особен представител на М. В. Г. и Г. С. Г., двамата от гр. П., бул. „Б.“ № ***, ет. *,ап. *, частна жалба вх. № 3682/31.01.2024 г. против определение 4

№ 201/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1984/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

ПредС.ел: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5