Решение № 879 от 12.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И E

№ гр.****, 12.07.2019г в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Vс-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми май 2019г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ТАНЯ КУНЕВА мл.с. при участието на секретаря Дим. Георгиева като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д № 517 от 2019г по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид :

С решение № 4975/4.12.2018г по гр.д.№ 5138/2018

ВРС—34с-в е ОСЪДЕНО ответното дружество „Юнит интериор”

ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на С.Д.Н. ЕГН ********** ***, сумите, както следва:

6000лв, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 1.12.2014г, ведно със законната лихва от 01.12.2014г до окончателното заплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за разликата над

6000лв до 15000лв, на осн.чл.200 ал.1 КТ; както и сумите за претърпени имуществени вреди, както следва: 665,99лв - заплатена цена на 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове, ведно със законната лихва от 10.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 32лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до окончателното заплащане на задължението; 23,20лв - заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 11.12.2014г до окончателното заплащане на задължението; 177,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 1.12.2014г до

22.06.2015г, ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното заплащане на задължението, като са отхвърлени претенциите му за разликите над 665,99лв до 1664,98лв, претендирана като разходи за заплатена цена на 2Бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове и за лихва за забава за периода от

1.12.2014 до 9.12.2014г, включително; над 32лв до 80лв - заплатена цена за 2бр пластмасов гипс и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г, включително; над 23,20лв до 58лв - заплатена потребителска такса и за лихва за забава за периода от 1.12.2014 до 10.12.2014г; над 177,34лв до 443,34лв - разликата между получените обезщетения за временна неработоспособност и БТВ, на осн.чл.200 ал.1 КТ; ОСЪДЕНО Е дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 600лв – сторени по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК; ОСЪДЕН Е ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 772,80лв - направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК; ОСЪДЕНО Е ответното дружество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-****, сумата от 415,94лв - дължима за производството държавна такса и депозит за вещи лица, на осн.чл.78 ал. 6 ГПК.

С въззивната жалба вх.№ 1505/9.01.2019 „ЮНИТ ИНТЕРИОР“ ООД обжалва решението в часта му, с която е осъдено дружеството да заплати на ищеца горепосочените суми.

В с.з. по същество се поддържа, че ако съдът приеме, че е налице проява на груба небрежност, то тогава следва да бъде изключена отговорността на работодателя или че следва да поеме само част от обезщетението, но не повече от 10% от присъдената с решението на ВРС сума.

Претендират се сторените по делото за двете инстанции разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от С.Д.Н. вх.№ 9626/07.02.2019 срещу решението на ВРС в частта му, с която са отхвърлени претенциите му до пълния заявен размер.

Оплакванията се свеждат до неправилен анализ на възприетата от съда фактическа обстановка, въз основа на което е направен и неправилният извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Поддържа, че бил предприел изпреварване на колона от автомобили, за да избегне верижна катастрофа, тъй като установил, че спирачната система на товарния автомобил била повредена. Затова не можел да спре, още повече че пътят бил с наклон и преминал на червен светофар. Навлизайки в насрещното платно, последвал челен удар с автомобил, чийто водач, като видял товарния автомобил на ищеца, бил спрял. Позовава се още на това, че ноторно било известно, че причина за повреда на спирачната система можело да бъдат износените накладки. Видно от данните по делото е ,че автомобилът бил минал технически преглед през септември 2014

Затова моли за отмяната на решението в отхвърлителните му части и присъждане на изцяло претендираните суми.

По същество поддържа жалбата си и моли за присъждането на сторените по делото разноски.

Всяка от страните е депозирала писмен отговор срещу подадената въззивна жалба от насрещната страна.

Така подадените две въззивни жалби поставят във висящност изцяло решението на ВРС

Предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба С. Дим. Н. излага, че за периода от 22.11.2011г до 1.07.2015г е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Юнит интериор“ ООД за длъжността „шофьор товарен автомобил“, прекратено със заповед № 5/30.06.2015г, на осн.чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работата.

По време на изпълнение на трудовите си задължения, на 1.12.2014г, около 10.45ч, на второкласен път ІІ, при км 15+300, в района на махала „Маревска“, ****, на прав участък в ремонт, обозначен с табели, регулиран с пътни знаци, светофарна уредба и регулировчик, управлявайки товарен автомобил „Фолксваген МАН“ с рег.№ В 7581 РТ, се ударил челно в насрещно движещия се товарен автомобил марка „МАН“ модел FLT рег.№ Е 17115 КР, при което получил фрактура на костите на лява предмишница и фрактура на костите на ляво ходило. С влязло в сила на 9.04.2015г разпореждане № 274/19.03.2015г на ТП на НОИ-**** горната злополука е призната за трудова по чл.55 ал.1 КСО.

Поради настъпилите увреждания за периода от 1.12.2014г до 11.12.2014г да бил хоспитализиран в „МБАЛ ****“ АД, Отделение по ортопедия, като на 2.12.2014г претърпял хирургична интервенция.

Поставената окончателна диагноза била „Фрактура антебахи синистра парис дисталис. Фрактура осис метатарзи дигити ІІ ІІІ педис синистра. Фрактура косте VІІ и VІІІ синистра“. При оперативната интервенция на лявата предмишница са поставени две планки и осем броя винта, което наложило нова оперативна интервенция за отстраняването им впоследствие. Разкъсно-контузната рана на стъпалото била зашита и му била поставена гипсова имобилизация. Последващо била проведена рехабилитация.

В резултат на описаните травматични увреждания и болки в гърдите, твърди, че е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания. Наред с тях е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи общо в размер на 2402,98лв, както следва:

1664,98лв – за заплатени 2бр плаки за антибрахиум – комплект с винтове;

80лв – за заплатени 2бр пластмасов гипс;

58лв – за заплатена потребителска такса за престоя му в горното болнично заведение и 600лв – явяваща се разлика между трудовото възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 1.12.2014г до 22.06.2015г С оглед изложеното отправя искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 15 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва считано от 1.12.2014г до окончателното и изплащане; както и общо сумата от 2246,32лв /след допуснатото с определение от с.з. на 5.11.2018г изменение на иска чрез намаляването му по размер/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи и в пропуснати ползи.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Юнит интериор” ООД депозира отговор на ИМ със становище за неоснователност на иска.

Не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството за заеманата от него длъжност„шофьор на товарен автомобил“, както и че 1.12.2014г е настъпило ПТП, а също и че в резултат на това ищецът получил травматични увреждания така, както са посочени в ИМ.

Възразява, че ищецът с виновното си поведение е станал причина за увреждане на собственото си здраве. По този повод сочи, че за настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 820/2014г по описа на 2-ро РПУ – ****, в рамките на което било установено, че тов.а. управляван от ищеца, в момента на сблъсъка се е движил със скорост 57км/ч, като причините за настъпване на същото били от субективен характер: водачът е управлявал автомобила на сравнително висока предавка, респ. високи скорости, при честа употреба на спирачната уредба, което довело до прегряване и отказ на спирачните механизми; скоростта му била несъобразена с пътните условия и е допуснал управление на автомобила с товар, който не бил укрепил. Установено в хода на досъдебното производство още е, че ПТП би могло да бъде предотвратимо, ако ищецът се е движил с подходяща скоростна предавка и укрепен товар. На ищеца е било повдигнато обвинение, като въз основа на изготвения обвинителен акт от 8.03.2016г било образувано НОХД № 20161210200436 по описа на РС-****. Тъй като „Юнит интериор“ ООД не е предявил граждански иск, наказателното производство било прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.9 НПК вр.чл.343 ал.2 НК, като материалите по делото били изпратени на СПП при ОД на МВР **** за ангажиране административно-наказателната отговорност на Н..

С НП № 176-1116-001138 ищецът бил признат за виновен за извършеното нарушение по чл.6 ал.1 ЗДвП, потвърдено с влязло в сила решение на АдмС-****. В мотивите си административният съд е приел, че причината за ПТП била от субективен характер и се дължала на виновното поведение на Н..

Поради изложеното и предвид вменените на ищеца задължения с трудовата му характеристика, фактът на преминат инструктаж и проведения с помощта на дружеството задължителен курс за „Професионална компетентност и психо“, дружеството-работодател счита, че са налице предпоставките на чл.201 ал.1 КТ за изключване отговорността му. А в евентуалност моли да се приеме, че ищецът е проявил груба небрежност като не е положил дължимата грижа.

Вън от горното излага съображения, че претендираният размер на неимуществените вреди не съответства на принципа на справедливостта, доколкото претърпените травми не обосновават толкова дълъг период на временна нетрудоспособност, нито са налице данни за повторна оперативна намеса или усложнения при лечението. Счита, че ищецът се е възстановил напълно и отново работи като шофьор.

По изложените съображения моли за отхвърляне на претенцията, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Не се спори между страните, че

С.Д.Н. е работил при ответното дружество на длъжност „шофьор товарен автомобил” по безсрочен трудов договор, което се установява и от представения писмен ТД № 84/21.11.2011г /л.15-І/. Трудовото му правоотношение е било прекратено на 1.07.2015г, на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, със заповед №

5/30.06.2015г /л.16-І/.

Съобразно представената длъжностна характеристика /л.43-44-І/ трудовите функции на ищеца се изразяват в следното: да управлява товарен автомобил, като избира най-подходящия маршрут за превоз за гарантиране на сигурността на товарите и безопасността на движението по пътищата; да извършва преди пътуване преглед по изправността и окомплектовката на автомобила; да извършва текущо техническо обслужване на камиона; при установена неизправност при преглед да докладва на прекия си ръководител; да наблюдава товареното и разтоварването или да товари и разтоварва автомобила; отговаря за правилното разполагане на товара при товарене; да укрепва товара; да спазва правилата и инструкциите за безопасност на труда при работа с автомобила при извършване на товарно-разтоварни работи; да спазва установените правила на вътрешния трудов ред. В раздел ІХ е посочено, че следва да познава ЗДвП и ППЗДвП, да притежава познания за устройството на автомобила и техническата му поддръжка, да е запознат с правилата за товарене и разполагане на товарите, както и начина за укрепването им, да познава Наредбите за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при работа с автомобили, извършване на товарно-разтоварни работи.

Разпечатката съдържа 44 от 150 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f59b3e6-a525-49a2-a243-fe05d70e3a10