Определение № 14181 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14181 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110140401 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 230, ал. 1 ГПК и чл. 140 ГПК.

Производството е образувано е по искова молба на Р. Г. Х. – Р. срещу Л. К. Х., Р.

Ю. Х. и М. Ю. Х., с която е предявен иск по чл. 34 ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.София, район Красно село, ж.к. „Х, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***************, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 92,45 кв.м., с прилежащо избено помещение, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***************.77, под обекта ***************.75, над обекта: ***************.81, без стар идентификатор.

В исковата молба ищцата твърди, че страните са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на самостоятелен обект с идентификатор **************, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Х при квоти ½ за ищцата и по 1/6 идеална част за всяка от ответниците. Поддържа, че съгласно Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 99, том X , дело № 1899/1969 г. от 22.03.1969 г. на нотариус при Софийски народен съд Х. О., родителите й Г. А. Х. и Л. М. Х., са признати за собственици на апартамент № 78, находящ се в бл.

16, ет. 5 в жилищен комплекс „Красно село“, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 92,45 кв.м., ведно със зимнично помещение.

Твърди, че баща й Г. А. Х., е починал на 22.01.1988 г., а майка й Л. М. Х. е починала на 23.12.2000 г., като ответниците Р. Х. и М. Х. са техни внучки, а ответницата Л. Х. – тяхна снаха и съпруга на починалия брат на ищцата Ю.. Предвид изложеното, моли съда да допусне до делба имота при посочените квоти.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Ю. Х., с който оспорва предявения иск. Релевира възражение, че с другите ответници са придобили имота на основание давностно владение при квоти 1/3 за всяка от тях. Твърди, че от 35 години ищцата живее в Германия, като след смъртта на Г. Х. тя е взела при себе си Л. Х., която е починала в Германия през 2000 г.

След като Л. Х. напуснала България в имота живели и го поддържали, като го считали за свой Ю. Г.ев Х. и трите ответници. През 2005 г. Ю. Г.ев Х. се преместил в имота и 1 го обитавал непрекъснато до смъртта си, като през 2009 г. при него отишла да живее и М. Х., която живяла там до 2015 г. През това време в имота бил извършен ремонт: сменени са дограмата в едната стая, поставена е външна изолация на същата стая, положени са шпакловка и боя във всички стаи, подменени са тръбите, ремонтирани са банята, тоалетната и кухнята, за която са купени и нови уреди (пералня, мивка, микровълнова фурна, хладилник, сменени са мивката и шкафът за нея) , а Ю. Х. със собствен труд и средства е подменил електрическата инсталация. Ответницата заплатила на два пъти натрупани сметки към „Топлофикация София“ ЕАД, както и ремонт в банята на долния етаж поради теч. През 2020 г. ответницата се върнала да живее в процесния имот, за да се грижи за баща си, който починал на 18.03.2021 г.

След смъртта на Ю. Х. за имота са полагали грижи неговите наследници, които обмислят нов ремонт и дори са закупили мебели, които се намират в апартамента и очакват монтаж. През цялото време ищцата не проявявала какъвто и да било интерес към процесния имот, не е имала никакви претенции за ползването му, нито е заявила интерес да участва в извършвания ремонт. Имало период, в който ищцата изпращала пари на своя брат поради затрудненото му материално положение. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск за делба. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Р. Ю. Х., в която са изложени идентични твърдения като тези в отговора на исковата молба на М. Ю. Х.. Поддържа, че ищцата е била напълно наясно с демонстрираното своене от наследодателя на ответниците и от тях самите, като не му се е противопоставила и не го е оспорвала. Поради това, тя заедно с другите две ответници са придобили имота по давност при квоти 1/3 за всяка от тях.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Л. К. Х., чрез назначения от съда особен представител. Излага съображения, че от представените доказателства се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.

С определение № 44668/27.10.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до влизане в сила на окончателен съдебен акт по предявения от Р. Ю. Х. и М. Ю. Х. срещу Р. Г. Х. – Р., установителен иск, по който е образувано гр.д. № 5353/2025 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав.

Съгласно писмо, вх. № ****/29.01.2026 г. от Софийски градски съд производството по гр.д. № 5353/2025 г. на СГС, I ГО, 5 състав е прекратено с определение от 05.01.2026 г., влязло в сила на 20.01.2026 г.

Предвид обстоятелството, че делото е спряно поради наличието на преюдициален спор, по който е постановен влязъл в сила съдебен акт, към настоящия момент пречките за движението и приключването на производството по настоящото дело са отпаднали, поради което същото следва да бъде възобновено.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

По разпределението на доказателствената тежест:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот, възникнала по силата на наследствено правоприемство при твърдяните квоти в съсобствеността; че имотът съставлява годен обект на съдебна делба; че в делбата участват всички съсобственици.

УКАЗВА на ответниците по възражението за придобивна давност с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗС, че в тяхна тежест е да установяват, че те и техният наследодател са извършили действия, с които са започнали да държат целия 2 имот за себе си с намерение да го своят, отричайки владението на ищцата, като тези действия са доведени до знанието на ищцата; че ответниците и техният наследодател са владели имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в течение на десетгодишен период.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на ответниците, като на този етап от производството не е необходим разпита на трети свидетел, доколкото и тримата свидетели е посочено, че ще дават показания за едни и същи обстоятелства.

Искането на ответницата Х. за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ГД "Гранична полиция" следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК и 140 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 40401/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 182 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2026 г. от 11:20 часа, за която дата да се призоват страните.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА по искането на ответниците събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговорите на исковата молба обстоятелства, като третият и свидетел на този етап от производството не са необходим на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ответниците да водят допуснатите свидетели за насроченото о.с.з.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответницата М. Х. поисканото СУ след представяне на проект и платена д.т.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

3

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4