Решение № 153 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501431 по описа за 2024 година

С Решение № 240/01.07.2024г., постановено по гр. дело 259/2024г. по описа на Районен съд – Несебър е прието за установено съществуването на вземане в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище гр.

Пловдив против „Доспат Студио“ ЕООД със седалище гр. Обзор за сумата от 521, 41 лева - главница, представляваща стойността електрическа енергия и мрежови услуги, доставени на длъжника за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г. на основание чл. 95а от Закона за енергетиката и § 196 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, за обект, находящ се в общ. Н., гр. О., ул. „Ч.“ № *, Бистро Г., ИТН ****, ведно със сумата от 26, 99 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 22.06.2023г. до 07.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 521, 41 лева, считано от 11.12.2023г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 630/15.12.2023г., постановена по частно гр. дело № 1363/2023г. по описа на Районен съд – Несебър.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1

,,Доспат Студио“ ЕООД със седалище гр. Обзор, с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение на районния съд, като се подчертава, че същото е постановено при хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излагат се съображения във връзка с изводите на съда за наличие предпоставките за постановяване неприсъствено решение.

Направено е подробно описание на фактическата обстановка по делото.

Твърди се, че въз основа на подадено от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било образувано частно гр. дело № 1363/2023г. по описа на Районен съд - Несебър.

Посочва се, че след издаване заповед за изпълнение, въззивното дружество е подало възражение по реда на чл. 414 от ГПК в предвидения законов срок, поради което въззиваемото дружество е предявило иск по чл. 422 от ГПК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че мотивираното и обосновано възражение по чл. 414 от ГПК има последиците на подаден отговор на искова молба и в подкрепа на изложеното се цитира Тълкувателно решение № 4/2013г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС на РБ.

В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител – адвокат Брусаров депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

В срока по чл. 263,ал. 2 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище гр. Пловдив, с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се аргументи, че постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и не страда от посочените от въззивника пороци.

Твърди се, че в предвидения едномесечен срок за отговор на исковата молба, не е постъпил такъв от ответната страна по делото. Посочва се, че с протоколно определение от 14.06.2024г., съдът е оставил без уважение искането на ответната страна за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и за даване срок за отговор. В отговора на въззивната жалба се посочва, че ищцовото дружество е направило искане за 2 постановяване на неприсъствено решение, като с разпореждане от 18.03.2024г., съдът е указал на ответната страна последиците по чл. 238, ал. 1 от ГПК. Подчертава се, че в срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба, нито искане, делото да се разгледа в отсъствието на ответника.

В отговора на въззивната жалба се отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД против „Доспат Студио“ ЕООД, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи сума в размер на 548, 40 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.06.2023г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 22.06.2023г. до 07.12.2023г. в размер на 26, 99 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответната страна по предявения иск - „Доспат Студио“ ЕООД не депозира писмен отговор на исковата молба, не изпраща представител в първото заседание по делото, както и не е отправено искане за разглеждане на 3 делото в отсъствието на представител на ответното дружество.

На основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

На основание чл. 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;

2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;

3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

С оглед цитираните разпоредби следва да се посочи, че в действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по същество. По искане на ищеца - такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК при определени предпоставки.

На първо място с нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК правото на страната, срещу 4 която е постановено неприсъствено решение, да сезира въззивния съд с искане за неговата отмяна е ограничено от процесуално-преклузивен едномесечен срок от неговото връчване. По смисъла на цитираната норма релевантно за течението на срока е връчването на решението, а не узнаването от страна на ответника за неговото постановяване или връчването на други актове, издадени въз основа на него, независимо дали възпроизвеждат частично съдържанието му.

В конкретния случай – настоящото решение е връчено валидно на ответната страна на 10.07.2024г. чрез упълномощен представител – видно от удостоверяването на връчителя, а молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение (наименована като жалба) е депозирана в съда на 12.08.2024г. чрез Системата за сигурно електронно връчване – тоест - в рамките на едномесечния срок, тъй като 12.08 е първият работен ден след изтичане на едномесечния срок за атакуване на неприсъственото решение, поради което и е допустима.

В молбата за отмяна на неприсъственото решение се посочва, че неприсъственото решение е постановено по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и че неправилно Районен съд – Несебър е счел, че са били налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

Както бе посочено по-горе нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК регламентира извънреден способ за отмяна на неприсъствено решение и страната срещу, която то е постановено може да поиска от въззивния съд неговата отмяна единствено ако е била лишена от възможност да участва в делото, като законът изброява три конкретни предпоставки, но в конкретния случай в молбата за отмяна на неприсъственото решение не се посочва нито една от изброените в закона предпоставки, а се сочат единствено доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, което не е предмет на проверка на въззивното производство.

В конкретния случай – не е налице посочената в чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставка за отмяна на постановеното неприсъствено решение – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание – ответното дружество е получило препис от исковата молба на 26.03.2024г. чрез упълномощен представител (лист 29 от първоинстанционното производство), както и призовка за насроченото 5 открито съдебно заседание на 14.05.2024г. (лист 38 от първоинстанционното производство). Препис от исковата молба е връчен на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър, а именно – Община Несебър, гр.

Обзор, ул. „Славянска“ № 3, съобщенията са получени от В. Я. – лице, за което по делото има представено пълномощно, че е упълномощено да получава книжа, адресирани до дружеството – „Доспат Студио“ ЕООД.

В молбата за отмяна на неприсъственото решение (наименована като жалба) не се сочи и не се твърди невъзможност страната да узнае своевременно за връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, както и не се твърди на невъзможност ответното дружество да изпрати процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото не се установяват предпоставките, посочени в чл. 240 от ГПК, за да бъде отменено постановеното първоинстанционно неприсъствено решение, поради което и счита, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Всички доводи, изложени в молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение, касаещи неправилността на първоинстанционното решение не могат да бъдат обсъждани и взети предвид.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора, настоящата инстанция намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева, тъй като представителството на дружеството от страна на неговия юрисконсулт се изчерпва с изготвянето на отговора на въззивната жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Доспат Студио“ ЕООД със седалище гр. Обзор, Община Несебър, ЕИК 202729880 и адрес на управление 6 гр. Обзор, ул. „Славянска“ № 3, представлявано от Росен Илиев за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от