Решение № 14 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330202547 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу Електронен фиш серия К № 4615036, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.“№ *, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.

21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, А. Б. Г., по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния Еф като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание, уведомен чрез адв. П., не се явява в съдебно заседание, а се представлява чрез адв. А., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, ОДМВР ПЛОВДИВ, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище, чрез ст. ю. Б., навежда съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна до минимума, предвиден в Наредбата. Претендира разноските по делото за ю.ско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С ЕФ серия К № 4615036, издаден от ОД на МВР Пловдив е бил издаден срещу А. Б. Г., ЕГН **********, затова че: на 17.01.2021г. в 14:01ч. по Републикански път І-8 км 213+230, в посока запад-изток, е заснето извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „БМВ 320 И“, рег.

№ ********, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 11743са, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 % в полза на водача, била установена скорост от 130 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 70 км/ч. Установено е било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик - жалбоподателят А. Б. Г..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. Г. не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени доказателства по делото: снимкова разпечатка на клип, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, извадка за списък с намерени фишове от ОДМВР Пловдив, сектор ПП, извадка данни за промяна на регистрация и данни за собствеността на превозното средство, Протокол от проверка № 65С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 17.01.2021 г., снимка на разположението на техническото средство, писмо на ОПУ Пловдив с вх. № *3678/11.08.2023г. по описа на ПРС.

Съдът кредитира писмените доказателства, дотолкова доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Г., видно от справката КАТ и на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП. От данните по делото не се установява санкционираното лице да се е възползвало от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и 2 електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН. Би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла.

Извършено нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е преминала съответната проверка. Доказателства в тази насока са представени по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, годно до 07.09.2027г. и Протокол от проверка № 65С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, в срок до 28.09.2021г. Предвид на това съдът приема, че обсъжданото нарушение е установено с годно АТСС.

Установи се, че АТСС тип ARH CAM S1 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък. В тази връзка, налице е и протокол по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., както и снимка на разположението на процесното АТСС.

Безспорно установено е, че лек автомобил „БМВ 320 И“, рег. № ******** се е движил на републикански път I-8, км. 213 +230, посока от запад към изток с установена скорост от 130 км/ч. Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно на именно основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на републикански път I-8, км. 213 +230, посока от запад към изток, т.е. от гр.Пазарджик към гр. Пловдив, съвпадащо с отразените в протокола по чл. 10 от Наредбата данни, не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 к м / ч . Съгласно представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока, но на различно място, а именно км. 213+340, чийто обхват на действие е извън процесния километър. При това положение, съдът формира категоричен извод, че на републикански път I-8, км. 213 +230, посока от запад към изток жалбоподателят Г. не е имал задължение да се движи с 60 км/ч, защото според организацията на движение е действало общото правило на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90 км/ч.

Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението, такова не е реализирано на основание чл. 21, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДвП, поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26, а на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и заради превишението на общото ограничение за движение в извън населените места от 90 км.ч. Така се установява да е превишена скоростта с 40 км/ч извън населено място, предвид установената скорост на движение на процесното МПС със 130 км/ч.

Съдът намира, че не се установява да са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, но се установяват всички признаци на нарушението по чл. 21, ал. 1 от същия закон.

3

Електронният фиш очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се определят като съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване, но пък следва да се приложи общото ограничение на скоростта за извънградски условия от 90 км.ч., чието игнориране не може да бъде подминато /Решение 509/21.03.2022 г. по КАНД 228/2022 г. АС-Пловдив ХТХ състав /. В конкретния случай не се установява съществено изменение на съставомерните елементи – процесното време и място, ангажираното лице и установената скорост, с която се е движело с процесното МПС /нарушение за скорост/. По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно превишаване на общото ограничение от 90 км.ч. с 40 км.ч., а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен, но същият съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд следва да бъде изменен като се преквалифицира нормата на нарушението от 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на 21, ал.1 от ЗДвП и санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 6 в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и размерът на наложеното наказание „глоба“ да се намали от 800 лева до размера на 300 лв.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на страните се дължат разноски по съразмерност. В тази връзка жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски, подкрепено с предствените по делото - договор за правна защита, на основание чл.38, ал.1,т.3 от Закон за адвокатурата и Списък с разноски. Размерът следва да се съобрази с минимума на основание чл.7, ал.2,т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, датата на договора за правна защита и изменената част на НП. Ето защо съдът определят разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност от 250 лева в полза на адв. А..

От друга страна, въззиваемата страна също е направила искане за присъждане на разноски за ю.ско възнаграждение в писменото си становище. На основание чл. 63д ал. 4, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, съдът определя минимален размер на възнаграждението за ю. от 80 лв., съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, предвид изменената част на НП, следва да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР Пловдив разноски за ю.ско възнаграждение от 30 лв. по съразмерност Така мотивиран Районен съд Пловдив, VІІІ н.с.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4615036, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.“№ *, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал 1 от ЗДвП е наложено административно 4 наказание - глоба като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от чл. 21, ал. 1 вр. ал. 2 в такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и санкционната норма от чл. 182, ал.