Решение № 1715 от 29.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. С. 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110106256 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. К. А., ЕГН ********** и Д. А.

А., ЕГН ********** срещу К. Д. Х. - П., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят, че по време на брака си са придобили правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр. С. общ. Столична, област С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.11.2022 г., находящ се в гр. С. район „КС“, ж. к. „Л.“, бл. 18, вх. А, ет. 1, ап. 3, обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта – едно, стар идентификатор – няма, с посочена в документа площ от 85,31 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от 9,43 кв. м., таванско помещение № 2 с площ от 10,92 кв. м., и с 3,688 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, ***, под обект – няма, над обекта – ***, ***, а съгласно документ за собственост: апартамент № 3, находящ се в гр. С. ж. к. „Л.“, ***, бл. 18, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, застроен на 85,31 кв. м., при съседи: изток - фасада, запад - фасада, север - апартамент на Д.Г.П., отгоре - апартамент на 1

Н.К.В., отдолу - мазета на сградата, заедно с избено помещение № 1, застроено на 9,43 кв. м., при съседи: изток - фасада, запад - фасада, север - стълбище, юг - мазе на Иван Т. К., заедно с таванско помещение № 2, застроено на 10,92 кв. м., при съседи: изток - фасада, запад - фасада, север - таван на апартамент на П. Д., юг - таван на апартамент на М.Г.Г., заедно с 3,688 % идеални части от общите части на сградата и 3,688 % идеални части от правото на строеж върху мястото съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 25, том LXXVII, дело № 14923/1997 г. Твърдят, че през 2000 г. заминали да живеят и работят в САЩ, като със съдебно решение № FM-01-164-04В от 25.02.2004 г. на Върховен съд на Н.ДЖ., окръг А.к, бракът помежду им бил прекратен с постигнато споразумение, което решение за развод било признато с решение № РКС17- ГР9-1537(1) от 01.06.2017 г. на кмета на район „КС“, прекратяването на брака било отразено и в акта за сключен граждански брак № 942 от 08.11.1992 г. на община „КС“. Сочат, че след прекратяване на брака посоченият по - горе недвижим имот останал в обикновена съсобственост при равни дялове.

Ищците твърдят, че след като заминали в САЩ, К.Д.Б., ЕГН ********** – майка на ищцата, по силата на нотариално подписано пълномощно № 3289 от 12.06.2006 г., на 29.07.2008 г. сключила договор за наем на имота, като същият бил отдаден под наем на ответниците К. Д. Х. – П. и П. Д. П., за срок от 5 години, считано от 01.08.2008 г., т. е. до 01.08.2013 г. Излагат твърдения, че наемът бил заплащан на пълномощника Бан.а, която впоследствие се преместила при ищцата в САЩ на 16.09.2016 г. Ищците твърдят, че през 2016 г. ответниците спрели окончателно да плащат наема на наетото жилище, поради което на 22.08.2022 г. до ответниците била изпратена нотариална покана за прекратяване на договора за наем, както и за предаване на владението на имота на 19.09.2022 г. в 10:00 часа.

Сочат, че нотариалната покана била връчена лично на К. П. на адреса на имота на 23.08.2022 г., като тя отказала да получи нотариалната покана на съпруга си П.

Припъженски, след което същият се укрил при посещение от призовкаря на нотариуса.

Ищците твърдят, че ответниците отказват да предадат владението върху имота и да го напуснат, въпреки че договорът за наем е с изтекъл срок, т. е. същите ползват имота без правно основание, като освен това не се грижат за имота, същият е занемарен и в негоден за обитаване вид. С оглед изложеното ищците молят съда да признае за установено, че са собственици при равни квоти на процесния апартамент и за осъждане на ответниците да предадат владението върху него. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото. Такъв е постъпил на 12.10.2023 г. (с пощенско клеймо от 10.10.2023 г.), с който ответниците възразяват срещу основателността на исковете; заявяват възражение за придобиване на имота по давност, както и възражение за заплащане на сторените разходи за поддържане и запазване на имота в размер на 10 000 лв. На същата дата ответниците са предявили насрещни искове за собственост на процесния имот, както и за заплащане на необходимите за запазване на вещта разноски, на основание чл. 73, ал. 2 ЗС.

Видно от данните по делото, съобщенията с преписи от исковата молба и 2 приложенията са връчени на ответниците на 11.08.2023 г. – получени са от ответницата К. Х. срещу подпис, от който ден е започнал да тече едномесечният срок за депозиране на отговор на исковата молба и този срок е изтекъл на 11.09.2023 г. (понеделник, работен ден). Видно от пощенското клеймо отговорът и насрещната искова молба са подадени по пощата на 10.10.2023 г. Съобщенията са връчени чрез кметството на с. Х., от С. Ц. – секретар. По делото е приложен пощенски плик с подател: община Х. и получател Софийски районен съд, с пощенско клеймо от 21.08.2023 г. и номер на пратка R PS 3357 000Q2O F. В тази връзка по делото е приложено писмо с изх. № 11-01-817-1/23.11.2023 г. от „Български пощи“ ЕАД, с което е удостоверено, че препоръчана пратка с известие за доставяне и баркод № PS 3357 000Q2O F с получател Софийски районен съд и подател община Х., с. Х., е подадена в пощенска станция с. Х. на 18.08.2023 г., като при приемането на препоръчани кореспондентски пратки от потребители на услуги в точките за достъп на „Български пощи“ ЕАД не се извършва проверка на съдържанието от служители на дружеството.

Ответниците са оспорили вписаната в съобщенията дата на получаване на разпореждането по чл. 131 ГПК с доводи, че е налице поправка, като вместо 11.08.2023 г. правилната дата е 11.09.2023 г. В тази връзка съдът е приел, че съставената от служител с възложени от държавата удостоверителни функции разписка съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея обстоятелства.

Нейната истинност може да се оспорва инцидентно по делото. В случая е налице поправка на месеца, през който е връчено съобщението, която поправка не е удостоверена с подпис на длъжностното лице – призовкар, като липсва и каквото и да било отбелязване върху самото съобщение от кого и кога е била извършена поправката, за да се приеме, че призовката е редовно поправена, поради което само от съобщението не се доказва, че поправката на датата изхожда от длъжностното лице - призовкар, тоест, че са спазени изискванията на чл.

44 ГПК. Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК, доказателствената сила на документа в частта за поправката следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото. С оглед изложеното, независимо от приетия пощенски плик и удостоверяване на датата, на която същият е изпратен на Софийски районен съд, съдът е приел, че не е налице несъмнено удостоверяване от връчителя на момента на връчване на съобщението, ведно с препис от исковата молба и приложенията, поради което с а уважени направените от ответниците искания за откриване на производство по чл. 193 ГПК и събиране на гласни доказателствени средства във връзка с установяване на датата на връчване на съобщението (съобразно разясненията на определение от 19.02.2020 г. по ч. гр. д. № 391/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., определение от 10.07.2018 г. по ч. гр. д. № 1254/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., както и определение от 14.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4559/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.). Открито е производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на съобщенията за връчване на препис от исковата молба с приложенията към същата, относно датата на връчване на съобщенията, като е указано на ответниците, че в тяхна тежест е да установят неистинността на вписаната в съобщенията дата на връчване на препис от исковата молба с приложенията (11.08.2023 г.).

3

За установяване на датата на връчване на съобщенията са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелката Н. Н. Й. заявява, че работи в община Х. на длъжност „старши специалист - управление на собствеността“, връчва също призовки.

Връчвала е призовки на ответниците, но не знае във връзка с какви дела и не си спомня кога.

Призовките идвали по пощата с пощенски плик, друг ги отварял, давал й ги и тя ги връчвала на адресата, не се разписвала в призовката, призовката се подписвала от административния секретар С. Ц., на която свидетелката давала призовките в същия ден на връчването. Не може да каже дали тя е връчвала процесните съобщения. Не си спомня да е имало поправяне в призовките, всеки си пишел датата и името. Получателят попълвал датата, а секретарят само се разписвал. Ако се сбърка датата не знае как се удостоверява, че има поправка.

Свидетелят Ц. Т. Г. заявява, че работи в общинска администрация Х. като „главен експерт обществени поръчки и управление на собствеността“, нямам нищо общо с връчването на съобщения и призовки. Виждал е ответника в общината, но не мо же да каже по какъв повод и кога. Н. Й. давала призовки, не знае кой ги разписвал, че са връчени. Не си спомня ответниците да са били в техния кабинет. Не познава ответницата.

Свидетелят С. И. Ц. заявява, че е секретар на община Х., подписва се на призовките като връчител, тя ги връчва, когато е в сградата, ако не - колежката й ги връчва, а свидетелката се подписва на връчител или на същия, или на следващия ден, но не попълва датата, след което съобщенията се предават на секретарката, която отива до пощата и ги изпраща. Не й се е случвало да има поправяне или зачертаване, за да се налага да се отбелязва. Не си спомня да е връчвала съобщения на ответницата. Добавя, че извежда призовките в дневник, в регистър на призовките, в него се пише датата, на която призовката е подадена на пощата за изпращане, информацията се съхранява повече от една година.

Свидетелката потвърждава, че е подписала процесните призовки, но няма спомен дали са били в този вид (с поправка). През началото на септември 2023 г. ползвала отпуск за 4 дни.

По делото е приет и Регистър на получени призовки и съобщения на община Х. за периода от 03.01.2023 г. до 19.12.2023 г., видно от който под № 63 фигурира съобщение, изпратено от Софийски районен съд с получател К. Д. Х., получено в кметството на 03.08.2023 г., връчено на 11.08.2023 г., върнато на 18.08.2023 г., с посочено качество на адресата на призовката: ответник и номер на дело № 20231110106256/2023 г., т. е. настоящото дело; под № 55 фигурира съобщение, изпратено от Софийски районен съд с получател П. Д. П., получено в кметството на 03.08.2023 г., връчено на 11.08.2023 г., върнато на 18.08.2023 г., с посочено качество на адресата на призовката: ответник и номер на дело № 20231110106256/2023 г., т. е. настоящото дело; в регистъра не са удостоверени действия по връчване на съобщения на ответниците на дата 11.09.2023 г.

Въз основа на така събраните доказателства, в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г. съдът е приел, че ответниците не са доказали, че съобщенията за връчване на преписи от исковата молба с приложенията са неистински документи в частта, в която е посочена датата на връчването им, и в тази връзка производството по чл. 193 ГПК е проведено неуспешно. По делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат на 4 връчване на съобщенията на ответниците на 11.08.2023 г., така както е отбелязано в разписките от 27.07.2023 г., а именно писмо от „Български пощи“ ЕАД от 05.12.2023 г., в което се посочва, че съобщенията от община Х. са подадени в пощенската станция на 18.08.2023 г., което съответства както на датата на пощенския плик, приложен по делото, така и на отразеното във входящия регистър на община Х., а именно, че призовките са връчени на 11.08.2023 г. на ответниците, и върнати, съответно предоставени в пощенската станция на 18.08.2023 г. Същевременно по делото не са налице други доказателства, с изключение твърденията на ответниците, които да сочат, че преписи от исковата молба с приложенията са им връчени на 11.09.2023 г., което не се установява и от свидетелските показания. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че отговорът на ответниците, както и насрещните искове са депозирани извън срока по чл. 131 ГПК.