Решение № 9492 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9492 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110129729 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявен от Б. А. Р. срещу Р. А. И. установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, с който се иска прогласяването на нищожността на саморъчно завещание от 29.12.2019 г. от М.Т.Ц., ЕГН **********, обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 03.07.2023 г. по н. д. № 63 от 2023 г. по описа на нотариус И.Д., вписан в НК под № 39, с район на действие СРС, обявено на 03.07.2023 г., вписано в Служба по вписванията София на 18.12.2023 г., под акт № 267, том 18, дв. вх. peг. № 92201 от 18.12.2023 г., с което М.Т.Ц. е завещала в полза на Р.

А. И. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Ищцата твърди, че с ответника са брат и сестра, като са наследници на тяхната леля М.Т.Ц. починала на 10.04.2020 г. Сочи, че на 03.07.2023 г. при нотариус И.Д., вписан в НК под № 39, с район на действие СРС, се явил ответника Р. А. И. и депозирал молба с искане да бъде обявено оставеното за съхранение в дома саморъчно универсално завещание на М.Т.Ц., починала на 10.04.2020 г., за което Нотариусът съставил Протокол за обявяване на саморъчно завещание, като отбелязал, че завещанието е съхранявано в дома на покойника. На 15.12.2023 г. ответникът подал декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание в Имотния регистър при АВп.

Ищцата оспорва саморъчното завещание, като твърди, че същото е 1 неавтентично, тъй като подписът не бил положен от завещателката. С оглед гореизложеното моли уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че завещанието е подписано от неговата леля, като същото имало всички необходими реквизити.

Сочи, че тя го е отгледала от малък. Твърди, че ищцата е подавала много сингли срещу него, при които се е установило, че тя е лъжесвидетелствала.

Моли за отхвърлянето на предявения иск.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието като писмено доказателство саморъчно завещание от 29.12.2019 г., в което е посочено, че М.Т.Ц., ЕГН ********** завещава на племенника си Р. А. И., ЕГН ********** цялото с и движимо и недвижимо имущество.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № КЖН24-УГ51-27 от 19.03.2024 г., издадено от Столична община се установява, че М.Т.Ц. е починала на 10.04.2020 г., като е оставила за наследници по закон Р. А. И., Б. А. Р., Л.Х.Р., Х.В.Г., С.В.Г., Т.Н.И., Т.Й.И. и Н.Й.П..

Представен е протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от нотариус И.Д., рег. № 039, район на действие – СРС, съгласно който на 03.07.2023 г. в кантората на нотариуса се е явил Р. А. И., като е депозирал молба с искане да бъде обявено донесеното от него саморъчно завещание от М.Т.Ц.. В протокола е удостоверено, че завещанието е написано на лист на редове, с текст на една страница, със син химикал, четливо написано, без поправки, добавки и зачерквания, датирано и подписано.

О т заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че ръкописният текст и подписът, положен след „Завещател:“ на Саморъчно завещание, изхождащо от името на М.Т.Ц. в полза на Р. А. И., 2 датирано на 29.12.2019 г., не са изпълнени от М.Т.Ц..

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК/. В случай, че предмет на завещанието е определена движима вещ или облигационни права на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на стойността на сделката, тоест на стойността на движимата вещ или облигационното право към момента на завеждане на делото /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/. Ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на цялото имущество на наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към момента на завеждане на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска и в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде посочена от ищеца. Ако найкъсно до първото заседание по делото ответникът или съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на указаната цена с действителната, цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на универсално завещание се определя от съда приблизително, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото (чл. 70, ал. 3 3

ГПК). В случай, че във връзка с решаването на спора не се е наложило и не са били събирани доказателства за конкретните вещи и права, включени в наследството, и за тяхната парична стойност, първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна такса остават непроменени.

В настоящия случай, предмет на оспореното в настоящото производство завещание е цялото движимо и недвижимо имущество на М.Т.Ц. . Доколкото към датата на депозиране на исковата молба в съда не са се съдържали данни и документи, от които да се установява по безспорен начин какво имущество е притежавала М.Т.Ц. и към датата на смъртта си, респективно, какво имущество е предмет на оспореното завещателно разпореждане, съдът е определил цена на исковете и е указал на ищците да внесат съответната държавна такса.

Впоследствие са събрани доказателства, че в имуществото останало от М.Т.Ц. са били включени съответни иделни части от недвижими имоти, находящи се в с. Житен, Столична община, като с оглед събраните данни за данъчните оценки на същите имоти, не са били налице предпоставки за изменение на произнасянето, касаещо цената на иска, дължимата държавна такса за разглеждането на същия и родовата подсъдност на делото. Данни за други имущества, принадлежали на завещателя М.Т.Ц. към датата на смъртта й, не са събрани в производството.

Предвид гореизложното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими, като именно Софийски районен съд е компетентен, по правилата на родовата и местна подсъдност, да разгледа делото.

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН в тежест на ответника е да докаже, че процесното завещание е съставено при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК ползуващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа и то по нетърпящ съмнение начин (в този смисъл решение № 243/31.05.2011 г. по гр. д. № 976/2010 г., ВКС, І г. о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на 4 датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с някое от тези три задължителни изисквания, е нищожно.

Саморъчното завещание е частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, поради което тежестта за доказване истинността на завещанието пада върху заветника като страна, която го е представила.

Ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. при условията на пълно и главно доказване.

От заключението по назначената по делото СПЕ , се установи по безспорен начин, че ръкописният текст и подписът, положен след „Завещател“ на Саморъчно завещание, изхождащо от името на М.Т.Ц. в полза на Р. А. И., датирано на 29.12.2019 г., не са изпълнени от М.Т.Ц. и този извод на вещото лице е категоричен.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че процесното завещание е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно същото не е написано изцяло ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. Във връзка с оспорването по чл. 194 ГПК следва да се посочи и че процесното завещание е неистински документ.

Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само и единствено ищецът. Последният претендира и доказва разноски в общ размер на 3200,51 евро – държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2556,46 евро (5000,00 лв.).

По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника съдът намира следното.

Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай съдът съобрази, че делото е с предмет прогласяване нищожност на 5 саморъчно завещание, броя на страните, обема на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети множество писмени доказателства, не са разпитвани свидетели, изслушано е заключение на назначената по делото СПЕ, проведено е едно единствено открито съдебно заседание, обемът на предоставената от процесуалния представител на ищеца защита се заключава в подаване на исковата молба, отстраняване на нередовности по същата, активно участие в проведеното о. с. з., депозиране на писмена защита. Предвид изложеното съдът намира, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, респ. и при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът намира, че платеното от ищеца възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от 1200,00 евро.

При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1844,05 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩЖНО на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл.

25, ал. 1 ЗН Саморъчно завещание от 29.12.2019 г., вписано в Служба по вписванията София на 18.12.2023 г. под акт № 267, том 18, № от дв. вх. рег.

92201/18.12.2023 г., извършено от М.Т.Ц., ЕГН ********** в полза на Р. А. И., ЕГН **********, в което е посочено, че М.Т.Ц., ЕГН ********** завещава на племенника си Р. А. И., ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и изрично посочените имоти, по иск, предявен от Б.

А. Р., ЕГН ********** против Р. А. И., ЕГН **********, поради това, че саморъчното завещание не е написано изцяло ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.

ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Р., ЕГН ********** сумата от 1844,05 евро, представляваща разноски в настоящото производство.