Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2599 от 20.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14809/2024
Вид
Решение № 2599
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514809 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19507/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 58938/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав е уважен изцяло предявеният от М. Г. И. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт от наранявания в шийната област, настъпили вследствие на ПТП от 07.04.2022 г. в град София, на бул. „Христофор Колумб“, пред ТЦ „Европа“, предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Скания“ модел „Р270ДБ6Х2” с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/22/121001952061, ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че от приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че единствената причина за процесното ПТП е предприетото от страна на ищеца внезапно навлизане и спиране в съседното пътно платно, без да се съобрази с другия товарен автомобил. Твърди се, че водачът на товарния автомобил се е движел с разрешена за пътния участък скорост, като не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Поддържа се, че вина за ПТП има единствено ищецът по делото, а при условията на евентуалност се поддържа, че приносът на ищеца е не по-малко от 70 %. Твърди се, че определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в противоречие с ППВС № 4/1968 г., като не са отчетени характерът на вредите, периодът и степента на възстановяване.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете срещу него.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. Г.

И.. Излага, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод, че на посочената в исковата молба дата е настъпило ПТП в гр. София, бул. „Христофор Колумб”, пред входа на ТЦ „Европа”, тъй като поради недостатъчен контрол товарен автомобил „Скания” се удря в спрелия пред него лек автомобил „Шкода”. Поддържа се, че от електронната кореспондеция с ответника се установява признаване основателността на иска.

Поддържа се, че присъденото обезщетение е съобразено с понятието „справедливост”.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск от М. Г. И. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт от наранявания в шийната област, настъпили вследствие на ПТП от 07.04.2022 г. в град София, на бул. „Христофор Колумб“, пред ТЦ „Европа“, предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Скания“ модел „Р270ДБ6Х2” с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/22/121001952061, ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите; 2 Какъв е справедливият размер на обезщетението.

По иска с правно основание 432, ал. 1 КЗ:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаващ неговата деликтна отговорност, включва следните елементи:

1. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

2. Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника-застраховател.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да 2 обсъждат следните факти:

Безспорни между страните са фактите за наличието между ответника и водача на т.а.

„Скания Р270ДБ6Х2” с рег. № **** на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП.

На следващо място безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния на 15.06.2023 г., както и че до изтичане на 3-месечния срок, предхождащ подаването на настоящата искова молба, не е налице произнасяне от страна на ответното дружество.

Във въззивната жалба не са наведени съответни доводи, поради което въззивният съд не следва да изследва въпросите, а приеме за установено, че на 07.04.2022 г., около 8 часа сутринта, в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, след извършване на ляв завой от бул. Асен Йорданов и при движение по бул. Христофор Колумб в посока към „Летище София“, на 10-15 метра от кръстовището - пред Търговски център „Европа“, настъпва ПТП между товарен автомобил „Скания Р270ДБ6Х2” с рег. № **** и спрелия пред него, намиращ се в същата пътна лента, л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ****.

Не са изложени доводи за оспорване и на факта, че в резултат на настъпилото произшествие ищецът е пострадал, като е получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб - шийна дистрозия.

Въззивният съд приема за установено поради липса на съответни доводи и че в резултат на нанесените телесни увреждания, ищецът е бил подложен на медикаментозно лечение, носил е шийна яка, предписана му от лекуващия специалист за период от 3 месеца, изпитвал е физическа немощ и затрудния от битов и служебен характер /доколкото се е затруднявал да работи на компютър и да стои прав/, чувствал се е потиснат.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

Въззивният съд не кредитира издаденото наказателно постановление по въпроса за вината на деликвента. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „присъда“ по смисъла на чл. 300 ГПК е само онзи съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние. За разлика от присъдата (решението по чл. 78а НК или определението на съда, с което се одобрява споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 НПК или чл. 384 НПК) наказателното постановление (или съдебният акт за неговата отмяна) има за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, и то не обвързва по силата на чл. 300 ГПК гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (аргумент в тази насока са Определение № 1534 от 1.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1534 от 1.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2023 г., IV г. о., ГК и разясненията в Тълкувателно решение № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС).

Представеният по делото протокол за ПТП е от категорията на тези, които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети) – с посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, въз основа на данните, възприети непосредствено, поради което е годен да обстановката, при която се е случило застрахователното събитие, видимите следи и последици от него. По отношение на механизма на настъпване на вредите длъжностното лице е удостоверило само факта на извършване на волеизявление от участниците в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. Начертана е ясна схема на ПТП, а като причина е посочена поведението на водача на товарния автомобил. Документът обвързва съда и насрещната страна с материална доказателствена сила и служи като 3 доказателство, че С.Ю.Х. и М. Г. И. са се намирали на 07.04.2022 г., около 8 часа сутринта, в светлата част на денонощието, на бул. Христофор Колумб пред Търговски център „Европа“, където по-рано с тяхно участие е настъпило пътнотранспортно произшествие между управляваните от С.Ю.Х. товарен автомобил „Скания Р270ДБ6Х2” с рег. № **** и от М. Г.

И. л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ****, в следствие на което са нанесени материални щети на двете ППС. Протоколът съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водачите, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. По отношение на тези факти протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н.

От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С.Ю.Х., и заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема за установено следното относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и вината за него. Безспорно се установява, че на 06.02.2023 г. около 08:00 часа в гр. София, на бул. „Христофор Колумб“, при работеща в нормален режим светофарна уредба, двата автомобила са потеглили на зелен сигнал, като са се насочили към извършване на ляв завой. От заключението на САТЕ се установява, че произшествието е реализирано в лентата за ляв завой, непосредствено след светофарната уредба, при движение на товарния автомобил „Скания“ зад лекия автомобил „Шкода“. Експертизата категорично сочи, че ударът е осъществен от задната част на лекия автомобил, което обективира движение на товарния автомобил зад него и неизбежно води до извод за недостатъчна дистанция между двете превозни средства.