Решение № 472 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101411 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв. Явор Дочев от САК, против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 564,59 евро /равностойност 50 000 лв./ , представляваща обезщетение за неимуществени вреди съгласно приетото в с.з. на 11.06.2026 г. изменение на иска, както и сумата от 1 012,36 евро /равностойност 1 980 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция – 10.03.2025 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищеца вследствие ПТП на 05.02.2025 г. с МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ А0587КМ, управляван от виновния водач В. Д. М., който автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

1

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.02.2025 г. в гр.Бургас, на бул.

„Проф. Яким Якимов“ на връзката с ул. „Одрин“ в посока към кв. „Долно Езерово“, шофьорът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ А0587КМ - В. Д. М., движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, при опит за навлизане в десен завой загубил контрол над автомобила и напуснал пътното платно вляво по посока на движението, като се блъснал в бетонни блокчета. На виновния водач бил съставен АУАН № GA3315037/06.02.2025 г. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, видно от КП за ПТП с пострадали лица от 05.02.2025 г. с рег.№ 796р-2383/07.02.2025 г. По случая било образувано ДП № 434 ЗМ-82/2025 г. по описа на ІІ РУ при ОД МВР Бургас. В резултат на настъпилото ПТП, пострадал ищецът – пътник в гореописаното МПС, като получил фрактура на тялото /диафизата/ на раменната кост. Непосредствено след ПТП, същият бил транспортиран в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – Бургас с оплаквания от остра болка в мишницата вляво, като впоследствие била установена и спираловидна диафизарна фрактура в дистална половина на ляв хумерус с дислокация на фрагментите, видно от Епикриза ИЗ № 2917/2025 г., поради което и след преглед и необходимите изследвания, пациентът бил насочен към „Отделение по ортопедия и травматология“ за оперативно лечение, с назначена комплексна медикаментозна терапия. На пострадалия била осъществена оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус чрез фиксация със серклаж, интрафрагментарен винт и реконструктивна плака, а пострадалият бил имобилизиран с ортеза. Ищецът бил изписан на 10.02.2025 г. за продължаващо домашно лечение и медикаментозна терапия, с препоръки за ненатоварване на оперативно третирания ляв горен крайник и провеждане на последваща физиотерапия, видно от Епикриза ИЗ № 2917/2025 г. След извършената оперативна намеса, ищецът многократно бил подлаган на рентгенови изследвания. На 15.04.2025 г. му е извършен преглед, като са му били дадени указания досежно последващата рехабилитация, както и разяснения във връзка с имобилизацията, видно от амб.лист № 29/15.04.2025 г.

Получените от ищеца наранявания му причинили и продължавали да му причиняват силни болки и страдания. Предвид получената тежка фрактура, болковият синдром се усилвал дори при най-малко движение на травмирания крайник, което налагало прием на обезболяващи с временно действие. Наред с 2 болката, засегнатият крайник, който бил имобилизиран, бил и с проявена неспособност за извършване на активни и пасивни движения; с оглед извършената операция и поставените импланти, ищецът бил в невъзможност функционално пълноценно да използва засегнатия горен ляв крайник по време на продължителните постоперативни периоди, което му създавало двигателни затруднения, вкл. при задоволяване на някои ежедневни битовохигиенни нужди и потребности, като се налагало да ползва чужда помощ и съдействие. Травмираният крайник бил поставен на строг щадящ режим, изключващ физическото му натоварване. Допълнително бил удължен и усложнен възстановителният период и поради наложителното имплантиране на интрафрагментарен винт и реконструктивна плака, като за дълъг период от време напълно била изключена каквато и да била физическа активност.

Появили се и нарушения на съня му, които се отразили негативно на тонуса и жизнената му кондиция. Възстановителният период, поради сериозността на фрактурата, продължил няколко месеца, бил съпроводен и от курс по физиотерапия и рехабилитация с цел постепенно раздвижване и възвръщане функциите на крайника. В случая, предвид характера и степента на полученото травматично увреждане, било възможно да бъдат отключени и дегенеративни заболявания в засегнатата зона в бъдеще. И в момента ищецът изпитвал трайни негативни последици от травмата, които значително нарушавали качеството му на живот; това се отразило негативно и върху психиката му, породило се посттравматично притеснение при последващо возене в МПС; от момента на инцидента, ищецът станал тревожен, напрегнат, раздразнителен, като допълнително бил притеснен и от необходимостта от поставянето на импланти. Ищецът счита, че му се полага справедливо обезщетение за причинените му болки и страдания, което намира, че е съответно на сумата от 50 000 лв. Отделно от това, сочи, че е направил разходи за лечението си в общ размер на 1 980 лв., която сума също търси в настоящото производство, ведно с лихвата върху главниците, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 10.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Към момента на настъпване на ПТП, за процесния л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ А0587КМ, управляван от В. Д. М., имало валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс“ АД - застрахователна полица BG/02/124003947831, със срок на 3 действие на застрахователния договор от 16.12.2024 г. до 15.12.2025 г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материално легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение било ЗД „Бул Инс“ АД. С писмо, получено от ответното дружество на 10.03.2025 г., ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от вреди пред застрахователя, но с писмо на застрахователя от 05.06.2025 г. получил отказ.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат, който поддържа исковете, сочи доказателства и моли за уважаването им, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА с включен ДДС.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, както и че пред застрахователя е била депозирана претенция от ищеца, получена на 10.03.2025 г., за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане. Не се оспорва и факта на настъпване на твърдяното ПТП, при което е пострадал с описаните в исковата молба увреждания ищецът, като пътник на задна лява седалка в автомобила. Оспорват се основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество с твърденията, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, в т.ч. не е доказано да е настъпил деликт по вина на водача, както и че неговото поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване, като се сочи, че ищецът е нарушил чл. 137а ЗДвП, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан на задната седалка, поради което тялото му е било свободно и е могло да се удари в различни части в салона на автомобила, в резултат на което е настъпила и процесната фрактура. Сочи се, че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост в чл.52 ЗЗД и че е прекомерно завишено, неотговарящо на реално причинените вреди. Отделно от това, според ответника е налице основание същото да бъде намалено съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид наличното съпричиняване на вредата. Не се оспорват направените разходи, 4 които се претендират с исковата молба, но се сочи, че те също следва да бъдат намалени предвид съпричиняването.

В с.з. ответникът изпраща процесуален представител, който сочи доказателства, претендира частично уважаване на исковете при отчитане приноса на пострадалия за настъпване на вредите и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, вкл. адвокатски хонорар с вкл. ДДС.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищецът и водачът на МПС л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ А0587КМ - В. Д. М., са участвали на 05.02.2025 г. в ПТП в гр. Бургас, на бул. „Проф. Яким Якимов“ на връзката с ул. „Одрин“ в посока към кв. „Долно Езерово“, при което шофьорът на лекия автомобил, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, при опит за навлизане в десен завой е загубил контрол над автомобила и е напуснал пътното платно вляво по посока на движението, като се е блъснал в бетонни блокчета. Няма спор, че в резултат на инцидента ищецът, който е пътувал на задна лява седалка, е получил описаните в исковата молба увреждания - спираловидна диафизарна фрактура в дистална половина на ляв хумерус с дислокация на фрагментите, като в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас му е осъществена оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус чрез фиксация със серклаж, интрафрагментарен винт и реконструктивна плака, бил е имобилизиран с ортеза и изписан на 10.02.2025 г. за продължаващо домашно лечение и медикаментозна терапия, с препоръки за ненатоварване на оперативно третирания ляв горен крайник и провеждане на последваща физиотерапия, видно от Епикриза ИЗ № 2917/2025 г. Вината на водача на МПС и противоправното му поведение са установени с влязло в сила на 04.11.2025 г. споразумение по НАХД № 3821/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, по силата на което водачът В. Д. М. се е признал за виновен в това, че на 05.02.2025 г. в гр. Бургас, по бул. „Яким Якимов“ на връзката с ул. „Одрин“ в посока кв. „Долно Езерово“, при управление на МПС – л.а. марка 5

„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ 0587 КМ с превишена скорост от 73 км/ч, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 21, ал.1 от ЗДвП – При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство от кат. „В“ в населено място 50 км/ч, поради което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Д. И. ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на тялото на лява раменна кост, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1 НК вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е то, неговата противоправност и вината на дееца.

Не е спорно също и че ответникът е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС с peг. № А0587КМ съгласно застрахователна полица № BG/02/124003947831, със срок на действие на застрахователния договор от 16.12.2024 г. до 15.12.2025 г., както и че на 10.03.2025 г. пред застрахователя е била депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане /л.22-л.26/.