Решение № 645 от 15.04.2025, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 645

Кюстендил, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20247110700541 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Р. К. В. от [населено място], с която са предявени два обективно съединени иска срещу община Кюстендил - иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 (деветстотин) лева - заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по анд № 650/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, както и по канд № 252/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил по повод обжалване на наказателно постановление № 489/12.04.2019 г. на кмета на община Кюстендил, и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 (седемстотин) лева, изразяващи се в негативни емоции и неприятни изживявания, раздразнителност и неспокойствие, засегнати чест и достойнство, укор от близки, приятели и съседи, отчуждаване от обществото, причинени от същото наказателно постановление. С исковата молба се претендира и присъждане на законната лихва, считано от 01.11.2019 г., до окончателното изплащане.

Ответната страна – община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Д. С. - Карабаджакова, изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на обективно съединените искове за имуществени и неимуществени вреди.

Административен съд - Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление № 489/12.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил, на ищеца В. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лв., за извършено административно нарушение по чл. 233 от ЗУТ във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5 от 28 декември 2006 г. на МРРБ за техническите паспорти на строежите - не е изпълнил нареждането, дадено с писмо изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на община Кюстендил.

Наказателното постановление е било обжалвано, като е образувано анд № 650/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От доказателствата по това дело се установява, че в производството ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г., като е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 450 лв., като е посочено, че същото е заплатено в брой при сключване на договора. С решение № 246 от 15.07.2019 г., постановено по делото, съдът е отменил постановление № 489/12.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил.

Настоящият ответник е депозирал касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил, срещу решението на Районен съд - Кюстендил, постановено по анд № 650/2019 г. Образувано е канд № 252/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. От доказателствата по това дело се установява, че пред касационния съд Р. В. е ползвал адвокатска защита, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019 г. От договора се установява, че страните по същия са уговорили заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв., заплатено в брой при сключване на договора. С решение № 288 от 01.11.2019 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по канд № 252/2019 г., решението на Районен съд - Кюстендил е оставено в сила.

По делото е разпитан като свидетел М. Д. С. - съсед и бивш колега на ищеца. Свидетелят заявява, че от 2019 г. след като му е било наложено административното наказанието, В. започнал да не се разбира със съседите, започнали семейни скандали.

Разпитана е и съпругата на ищеца – И. Й. В., чийто показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, като заинтересована от изхода на делото. Свидетелката заявява, че след наложената му глоба В. е станал по - нервен, имал е неспокоен сън.

Представена по делото е и етапна епикриза от психиатър от 15.07.2019 г., с посочена диагноза: „разстройство в адаптацията“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковите претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 900 лв. и за неимуществени вреди в размер на 700 лв., са подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и срещу надлежен ответник. В този смисъл исковете се явяват допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

По основателността на иска за имуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено в ал. 2 на същия член исковете да се разглеждат по реда на АПК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на държавата се характеризира като обективна, безвиновна, и в този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на Република България, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да се установи едновременното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган, отменен като такъв по съответния ред или незаконосъобразно действие или бездействие, установено по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв акт или действие или бездействие на административен орган и 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, такава, че вредата да се явява пряка и непосредствена последица, резултат, от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, претендиращ присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, така, както на същия е указано с определението за насрочване на делото.

По делото се установи безспорно да е налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт - наказателно постановление, отменен като такъв с влязло в сила съдебно решение.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени от отменения като незаконосъобразен акт, представляващи платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита срещу постановения незаконосъобразен акт. Установи се по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление и решението на Районен съд-Кюстендил, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорари. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано във връзка с издаването на акта. В този смисъл издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретния акт. В този смисъл установи се по делото и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт, тъй като се доказа, че вредата е пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на това и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

С оглед горното съдът намира исковата претенция за доказана по своето правно основание.

По отношение размера на исковата претенция, съдът намира следното:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 900 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита срещу постановения незаконосъобразен акт.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред първоинстанционния съд на наказателното постановление, издадено срещу ищеца и пред въззивния съд, последният е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от по 450 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 900 лв. Налице са сключени два договора за оказване на правна защита и съдействие, съответно от 27.05.2019 г. и от 01.10.2019 г. Същите не се оспорват от ответника. С оглед на това и въз основа на двата договора за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащане в брой на адвокатското възнаграждение се установява, че е налице изплащане на сума в посочения размер на 900 лв. за две съдебни инстанции, пред които се е провело производство по оспорване на НП. Предвид това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения.

Предвид направеното от процесуалния представител на ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да се произнесе относно прекомерността на уговорените във въззивното производство пред КРС, съответно пред Административен съд - Кюстендил адвокатски хонорари, като същите бъдат съобразени с правната и фактическа сложност на делото и с установения в приложимата наредба минимален размер.

Производството по оспорване на постановление № 489/12.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, поради което размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищеца, следва да е съобразен с минималните такива, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 НМРАВ в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 2016 г. Съгласно цитираната разпоредба същият възлиза на сумата от по 300 лв. за всяка инстанция.

Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, съгласно ТР № 1/17 г.

Налице са и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан до сумата в размер на 600 лева, като за разликата над тази сума до предявения размер от 900 лева искът подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, съдът намира за основателна и ще уважи и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на отмяната на наказателното постановление, а именно от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за неимуществените вреди, съдът намира следното:

Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяващо се в претърпяване на болки и преживяване на страдания. ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидиарно следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно – разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който дава възможност за определянето на вредите по справедливост.