Решение № 723 от 18.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 729 от 16.06.2022г., постановено по търг. дело № 2512/2021 г., Софийски градски съд, ТО, 16с-в, е осъден ЗД „Бул Инс“АД да заплати на „Лев Инс“АД на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД сумата от 32 000 лева, представляваща извършено по изпълнително дело № 20168510404155 на ЧСИ М. П. плащане на погасена от солидарния длъжник „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД главница в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на исковата молба – 24.11.2021г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК сумата 1730 лева, представляваща разноски по производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност като неправилно с искане да бъде обезсилено, а ако въззивният съд приеме да е допустимо, да го отмени като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният осъдителен иск за сумата от 32 000 лева е недопустим, доколкото досежно повдигнатия от ищеца правен спор за дължимостта на сумата от 32 000 лева от ищеца на ответника е налице влязло в сила решение, по което има формирана сила на пресъдено нещо, която в нарушение на 1 съдопроизводствените правила не е била зачетена от първоинстанционния съд. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ответникът е получил от него плащане на сумата от 64 000 лева въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила Решение № 1657/15.10.2015г. на СГС, ТО, 20с-в, постановено по т.д.№ 3907/2014г., с което ответникът по това дело и ищец в настоящото производство е осъден да заплати на ЗД“Бул Инс“АД сумата от 64 000 лева на основание чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./ Твърди се, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която установявала безспорно в отношенията между страните, че ответникът „Лев Инс“АД дължи на ищеца ЗД“Бул Инс“АД сумата от 64 000 лева, като след влизане в сила на решението спорът за дължимостта на сумата от 64 000 лева е вече непререшаем. Сочи се, че обжалваното решение е постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка- формирана сила на пресъдено нещо относно дължимостта на тази сума и на това основание искането към съда е първоинстанционното решение да бъде обезсилено като недопустимо.

При условията на евентуалност, ако въззивният съд счете решението за допустимо, се поддържа и неправилност на решението на СГС. Твърди се, че ищецът в настоящото производство е уведомен от солидарния съдлъжник „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД с молба с изх.№ 92-5871/01.08.2016г., получена от ищеца на 02.08.2016г. за извършеното втори път плащане на регресно обезщетение в размер на 62 119,47 лева. Тази сума е била присъдена в полза на ЗД“Бул Инс“АД с решение № 233/05.02.2016г. по т.д.№ 3663/2015г. на САС, 9с-в, по което ищецът е участвал като подпомагаща страна на ДЗИ „Общо застраховане“ЕАД и е могъл своевременно да възрази против претендираното за втори път плащане, следователно и възражението като непредявено в съответните процесуални срокове следва да се счита за преклудирано.

На следващо място се поддържа, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за погасителна давност на ответника по изложените в писмения му отговор съображения.

Твърди се, че за изпълнението на задължението от страна на единия солидарен длъжник „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД ищецът е узнал на 02.08.2016г. с получаването на поканата за плащане на половината от заплатената от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД на ЗД“Бул Инс“АД сума по регресното обезщетение и от този момент според жалбоподателя следва да се изчислява срока на пет годишната давност, който към момента на предявяването на исковата молба в съда- 26.11.2021г. следва да се счита, че е изтекъл.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна ЗК“Лев Инс“АД е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на ЗК“Лев Инс“АД, с която се иска осъждането на ответника ЗД“Бул Инс“АД на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД да заплати сумата 32 000 лева, представляваща недължимо получено регресно плащане на застрахователно обезщетение.

В обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея са изложени фактически твърдения ищецът да е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплати на ответника сумата 64 000 лева – главница, което задължение изпълнил в рамките на изпълнително дело № 20168510404155 по описа на ЧСИ М.П., но това задължение се дължало солидарно от ищеца и третото лице „ДЗИ Общо застраховане“АД, което също престирало цялата сума на ответника, поради което се претендира връщането на ½ от платената главница от кредитора, който разполага с изпълнителен титул и срещу двамата солидарни длъжници. Твърди, че ответникът предявил самостоятелни претенции както срещу ищеца, така и срещу неговия солидарен длъжник за заплащане на едно и също обезщетение и по пътя на суброгацията в две производства получил два пъти дължимата сума на едно и също основание, като с това се е обогатил без основание за сметка на ЗК „Лев Инс“ АД, поради което следвало да му върне недължимо платената част от обезщетението, която ищецът счита, че представлява ½ от сумата 64 000 лева.

В отговора на исковата молба ответникът ЗД“Бул Инс“АД е оспорил процесуалната допустимост на иска, тъй като според него дължимостта на сумата 64 000 лева от ищеца „Лев Инс“АД е била установена с влязло на 30.08.2016 г. в сила съдебно решение.

Същевременно срещу солидарния длъжник „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД също било постановено съдебно решение в производството по търг. дело № 9193/2012 г. по описа на СГС, след частичната му отмяна от САС, в което производство ищецът участвал като трето лице помагач, а за извършеното от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД плащане на присъденото обезщетение ЗК „Лев Инс“ АД било уведомено на 02.08.2016 г. – преди влизане в сила на решение № 1657/15.10.2015 г. по търг.дело № 3907/2014 г. на СГС, VI-20 състав, съответно е било възможно да релевира възражение за извършено погасително плащане. Такова обаче ЗК „Лев Инс“ АД не обективирало.

По същество оспорва иска с довод, че заплатената сума в размер на 64 000 лева е присъдена с влязло в сила съдебно решение, което съставлява основание за получаването й, а ищецът не е упражнил своевременно възражение за извършено от солидарния му длъжник на 29.02.2016 г. плащане, което му било известно преди формиране на силата на пресъдено нещо, поради което и същото към настоящия момент вече било преклудирано. Позовава се и на изтекла погасителна давност, считано от датата на която е уведомен от другия солидарен длъжник „ДЗИ Общо застраховане“АД, която е 02.08.2016г.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното :

3

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 14.06.2009г. е възникнало пътнотранспортно произшествие между л.а.

„БМВ 318 И“ с рег.№ ******** със сключена полица по застраховка „гражданска отговорност“ с № 223099408969, валидна от 17.03.2009г. до 16.03.2010г., издадена от ищеца „ЗК Лев Инс“АД и застраховка „гражданска отговорност“ с № 065090308016, валидна от 20.05.2009г. до 19.05.2010г., издадена от „ДЗИ Общо застраховане“АД и л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ********, водачът на който е притежавал валидна към датата на събитието имуществена застраховка „Автокаско“ при ЗД“Бул Инс“АД.

Не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство протокол за установяване на ПТП № 1230010, че вината за настъпилото ПТП е била на водача на лекия автомобил БМВ, с рег.№ ********, който поради движение с несъобразена скорост е навлязъл в платното за насрещното движение и е ударил правомерно движещия се л.а „Мерцедес“ с рег. № ********.

Не се спори между страните, а и се установява, че за нанесените вреди в ЗД“Бул Инс“АД е била заведена ликвидационна щета под номер 09010005949/2009г. при която на собственика на увредения автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор в размер на сумата от 64 000 лева.

Не се спори, а и се установява, че след като ЗД“Бул Инс“АД се е суброгирало в правата на увреденото лице е предявило регресна претенция по исков ред срещу „ЗК Лев Инс“АД, по която е било образувано т.д.№ 3907/2014г. на СГС, ТО,20с-в. По това дело е постановено влязло в сила решение, с което ищцовото дружество е осъдено да заплати на ЗД“Бул Инс“АД сумата от 64 000 лева, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 09010005949/2009г.

Не се спори, а и се установява, че по повод образуваното изпълнително дело № 20168510404155 на ЧСИ М. П., на 24.11.2016г. „ЗК Лев Инс“АД е изплатило на ЗД“Бул Инс“АД сума в размер на 62 027,66 лева и сума в размер на 33 113,89 лева на 25.11.2016г. представляващи сумите за главница, лихви и разноски по воденото производство.

Не е спорно между страните, че по т.д.№ 3663/2015г. на САС,9с-в е постановено влязло в сила решение, по силата на което „ДЗИ Общо застраховане“АД, като застраховател по гражданската отговорност на водача на лекия автомобил БМВ, с рег.№ ******** е осъдено да заплати в полза на ищеца ЗД“Бул Инс“АД сумата в размер на 62 119,47 лева, представляваща застрахователно обезщетение за пътно-транспортното произшествие настъпило на 14.06.2009г., за което е съставен протокола за установяване на ПТП с номер № 1230010.

Не е спорно между страните, че решението по т.д.№ 3663/2015г. на САС,9с-в е постановено при участието на „ЗК Лев Инс“АД като трето лице помагач на страната на „ДЗИ Общо застраховане“АД.

Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство Решение № 260106/10.02.2022г. по търг.дело № 2203/2020г. на СГС, ТО, 19с4 в, че „ЗК Лев Инс“АД е осъдено да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД по предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, във вр. с § 24 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г. сумата в размер на 31 059,73 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от 13.11.2020г. /датата на предявяване на исковата молба в регистратурата на съда/ до окончателното й изплащане, представляваща ½ от заплатената от ищеца, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „БМВ 318 И“, с рег.№ ********, в полза на ЗД“Бул Инс“АД- застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № А080922204401849128, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2009г., сума по регресно вземане, въз основа на влязло в сила съдебно решение № 233/05.02.2016г., постановено по в.т.д.№ 3663/2015г. на САС, ТО,9с-в, както и е осъден да заплати разноските по делото в размер на 1542,39 лева.